Шпионски игри - руският писател Павел Астахов

Ако Джеймс Бонд можеше да смени професията си, вероятно щеше да стане...адвокат. Или поне така смята Павел Астахов – един от най-известните юристи в Русия, писател, телевизионен водещ и политик. Наричат го „руският Гришам” – с тази разлика, че има образование на специален разузнавач. Завършил Висшата школа на КГБ в началото на 90-те, но пред шпионската кариера в Швеция избрал ролята на защитник в съда. И макар че отрича някога да е работил като агент, все още помни най-важния шпионски урок – този по ръкопашен бой.

Днес почти всяко дело на Астахов завършва с успех. Но каква е цената винаги да бъдеш на върха?

Павел Астахов: За адвоката най-труден е изборът между парите и съвестта. Сложно е, защото и адвокатите, като всички хора, работят за пари. И това е нормално - в днешно време няма безплатен труд! Но преди да вземе хонорар, адвокатът трябва да се договори със собствената си съвест, защото много често тя му казва: „А как са спечелени тези пари?”.

Репортер: И все пак – налага ли се да правите компромиси?

П. Астахов: Без да се хваля, смятам, че съм положителен герой, защото в своята практика на въпроса кое да избера – парите или съвестта, в повечето случаи избирам съвестта. Но нали разбирате - адвокатът не е длъжен да влиза в ролята на прокурор, да бъде съдия или палач.Той просто трябва да защитава. Затова смятам за излишни прекалените терзания какво точно е извършил клиентът ми. Все пак лекарят, като застане пред операционната маса, не се пита: да оперирам или да не оперирам, нали?

Признава, че изборът не винаги е лесен, но той е намерил свой начин да се справи със стреса в съда – пише адвокатски трилъри, които се превръщат в бестселъри в Русия. Астахов представи книгите си и в България. Запознахме се в едно софийско кафене, но и там телефонът му не спря да звъни – търсеха го за съвети.

Репортер: Вашите книги често предизвикват скандали – трябва ли човек да е скандален, за да има успех?

Павел Астахов: Е, скандалът е един от начините човек да постигне успех както в Русия, така и по света, но аз не вървя по този път. Не предизвиквам умишлено скандали – просто темите, за които пиша, явно твърде силно засягат някои хора. Началникът на Главното следствено управление в Москва дори повдигна дело за клевета срещу мен. И то заради художествено произведение - първия ми роман „Рейдър”! Това е абсурд! Смятам, че времената, в които са съдили и преследвали авторите заради техните книги, отдавна са отминали.

Тогава обвинението за клевета отпада, но днес името на Павел Астахов отново е замесено в скандал покрай последната му книга „Шпионин”. В нея авторът описва тайната шпионска война между Великобритания и Русия, която от векове влияе върху политиката на двете държави. Попитахме го кои са зоните на шпионско влияние в света и какво не знаем за мисиите на специалните агенти.

Павел Астахов: Аз смятам, че шпионажът е съществувал винаги и ще продължи да съществува, защото е форма на скрита политика. Държавите се интересуват от случващото се в другите страни – не само от техните тайни в областта на високите технологии и отбраната, но и от вътрешната им политика. Разбира се, всяка държава иска да влияе както на съседите си, така и на страните, които са в сферата на нейния интерес. Ето защо шпионирането е част от тайната политика за световно влияние.

Репортер: Това означава ли, че шпионите са навсякъде около нас?

Павел Астахов: О, не, аз не страдам от подобна параноя и не вярвам в теориите за общ световен заговор. Но трябва да си даваме сметка, че шпионите съществуват, те имат своя мисия и участват в един взаимен процес. Америка, Русия, Европа и Азия – всички си изпращат шпиони. И това е нормално продължение на политиката.

Репортер: А в енергетиката и икономиката?

Павел Астахов: Не смятам, че в енергийната или в икономическата политика може да има някакви шпионски интриги, конспирации или секретни тайни. Там всичко е прозрачно и ясно. Една голяма държава като Русия притежава енергийни ресурси и снабдява други държави с тях.

Репортер: Има ли олигарси днес в Русия?

Павел Астахов: Да, разбира се, че има. Макар че те не се вписват в класическото определение на Маркс и Енгелс за “олигархия”, която представлява сливане на финанси и власт. Все пак сме демократична държава и властта не се обгражда с барони. Но въпреки това у нас има заможни хора, които се нареждат в десетката на най-големите богаташи в света, и наистина са достатъчно близки на властта.

Репортер: Но все пак за сегашната власт има ли удобни и неудобни олигарси?

Павел Астахов: Много е трудно да се каже, защото първо трябва да знаем за коя от всички власти става дума. В Русия обичаме да казваме, че “Кремъл има много кули”. Властта е многолика, при нас тя има много разклонения. Така че за някои олигарсите за удобни, а за други – не, но аз смятам, че най-важно сега е да постигнем равенство пред закона – както за олигарха и дребния предприемач, така и за министъра или обикновения човек.

А той – адвокатът с диплома от КГБ - продължава да вярва, че човешките закони могат да бъдат по-силни от политиката, парите и властта.