Много повече от футбол

Това, което ще видите е една от най-необичайните истории за Южна Африка и футбола. За мнозина Робен Айлънд е затворът, където е лежал Нелсън Мандела. Същият този затвор обаче е мястото, където 21 години се провежда първенството по футбол на местната футболна лига на затворниците.

Маркус Соломон, бивш затворник:
- Футбол ли?!!!!!! Това да не ви е хотел!!!!! Човече, тук е З-А-Т-В-О-Р!!!

Днес бившият затворник Маркус си спомня със соломоновска мъдрост тази първа реакция на идеята на затворниците, да си поискат футболни мачове от управата.

Робен Айлънд - затворът на острова точно срещу новия стадион на Кейптаун, в годините на апартейда е печално известен с драконовски строгия си затворнически режим. От 50-те години властите затварят тук отявлените противници на апартейда. Не случайно Нелсън Мандела прекарва в Робен 18 от общо 27 години зад решетките.

Маркус Соломон и Седик Айзък са първите, които се усещат и започват протест. В началото на 60-те години те използват това, че в правилника на затвора било вписано - всяка седмица трябва да има организирани мероприятия на открито. Затворниците си поискали футбол.

Маркус Соломон, бивш затворник:
- Е, между нас самите имаше спор - трябва ли ни наистина футбол или по-добре да си поискаме по-хубава храна....

Четири години всяка седмица те пишат жалба - искаме футбол. Накрая, през 1969 година започват мачовете. В зенита на спортната треска в затвора има цяла футболна лига с девет отбора.

Седик Айзък, бивш затворник:
- Футболът беше нашия живот, връхната точка беше в края на седмицата. От неделя се надигаше до към сряда, когато обсъждахме миналите мачове и после пак тръгваше нагоре - та до неделя.

Маркус Соломон, бивш затворник:
- Имаше хора, които се бореха за по-добър свят и тази борба продължаваше, защото това, за което се борехме все още не беше действителност. И второ - в контекста на спорта, независимо за какво се борехме спортът ни сближаваше.

Случва се "идеологически противници" да ритат в един отбор. Когато управата научава, че Мандела от изолатора може да гледа мачовете, прегражда прозореца на килията му. Футболът остава - шампионатът спира едва когато идва края на апартейда и затворът е закрит.

Седик Айзък, бивш затворник:
- Мисля, че това беше потрет на адаптивността на човешкия дух не само в Робен Айлънд, но и на други места по света.