Страховете на спасените чилийски миньори

Почти всички от спасените чилийски миньори се прибраха по домовете си.
Само двама от 33-мата остават на лечение в болница. Единият страда от
световъртеж, а другият има възпаление на зъбите. В еуфорията на
посрещането оцелелите мъже получават въпроси за преживяното под
земята, но почти не говорят за това. Самите миньори се питат дали да
запазят професията си и как ще живеят в бъдеще.

Най-голямата група от 28 миньори беше изписана тайно от болницата.
Колите се измъкнаха незабелязано от репортерите, които дебнеха около
сградата, без изявления за пресата. Първите трима, които бяха пуснати
вчера, бяха преследвани от журналисти до вратите на домовете им.

Имената на мъжете, които живяха 69 дни под земята, вече са прочути по
цял свят и те са затрупани от предложения за интервюта. Говори се, че
някои медии предлагат хонорари до 50 000 долара. Миньорите обаче са
съобщили на властите, че искат да основат фондация и да си делят по
равно всичко, което могат да получат.

Един от въпросите, които задават най-често на спасените мъже, е дали смятат да се върнат обратно в мините. Едни казват, че ще потърсят друга работа, а други смятат да си запазят професията. Всички искат първо да се съвземат от преживяното. 47-годишният Виктор Сеговия е запазил мислите и страховете си под земята в много записки и писма до близките си. Той казва, че дните,
през които не е имал връзка с тях, са били най-страшни за него.

Виктор Сеговия:
- Не можех да говоря с близките си, докато ни търсеха, за да им кажа, че
сме живи и не бива да се тревожат. Чувствах се безсилен, защото нямаше
как да ги известя.

Виктор споменава, че отношенията в мината не са били идеални, както се твърдеше.

Виктор Сеговия:
- Имахме проблеми, като във всяко семейство. Когато хората са твърде
дълго време заедно се появяват проблеми, караници, но нямаше нищо
сериозно.

Твърди се, че миньорите са дали обет да мълчат за най-гравиращите моменти. Не се крият обаче страховете за бъдещето. Интервютата ще свършат, а за нас няма да има работа, казва Едисон Пеня, който тичаше в тунелите на мината, и добавя: може да продавам сладки на градския площад.