Министър Трайков по актуални теми

Заради ниските температури у нас е активиран студеният резерв и енергийната система работи с пълни мощности. Това обаче няма да застраши нито доставките в страната, нито износа на ток, каза в сутрешния блок на БНТ министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Той отчете като особено ползотворна визитата на българската делегация в Япония. По отношение на проведените в сряда в Москва преговори за преки доставки на руски газ, без посредници, министърът изрази надежда, че ще се спазят заложените срокове – до средата на тази година да бъдат договорени основните параметри.

В площадката на АЕЦ "Белене" са инвестирани много средства, част от които обаче не са използвани по правилния начин, заяви министърат. По думите му, ако се откажем от АЕЦ Белене, площадката трябва да бъде използвана именно за ядрена централа. Той каза още, че подходът при изграждането на площадката не е бил логичен.

Цялото интервю вижте във видеофайла.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водеща Жени Марчева:
Гост на "Денят започва" в следващите минути ще е министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Здравейте, добро утро.

Трайчо Трайков:
Добро утро.

Водеща:
Щеше ни се с Андрей да започнем с резултатите от визитата на премиера в Япония, разбира се, икономическото измерение на това, защото тоя разговор със сигурност ще внесе някаква хармония в нашия разговор, от която имаме нужда.

Водещ Андрей Захариев:
Извинявай само, и визуалната илюстрация, тези красиви неща от Япония, да.

Водеща:
Да, визуалната илюстрация. Но преди това един блиц въпрос, защото вчера вечерта по интернет прочетох, че заради студа рязко се е вдигнало потреблението на ток, разбира се, през последните няколко дни и заради тази завишена консумация е активиран т.нар. студен резерв. Има ли някъде аварии в централите, които произвеждат ток в момента?

Тр. Трайков:
Няма аварии, които да са се появили в резултат на студа. Активирането на студения резерв е факт, той именно затова е резерв, за да може да се използва в такива случаи на повишена, нехарактерна консумация.

Водеща:
Ще издържи ли системата на това по-високо потребление заради по-студените дни?

Тр. Трайков:
Тя е предвидена да издържи.

Водеща:
Проблем с износа на ток в тези дни?

Тр. Трайков:
Не, няма проблеми, които да се отразят на износа на ток.Разбира се, когато е повишена консумацията в страната, се намалява в някои моменти износът, но там договорите са дългосрочни, с график, който позволява такива колебания.

Водеща:
Добре, дайте сега да поговорим за Япония. Успяхте ли да се аклиматизирате от часовата разлика?

Тр. Трайков:
Ами. .. длъжен си да имаш инструменти за аклиматизиране. Те се казват обикновено спане в самолета.

Водеща:
Добре. Конкретните резултати от това посещение на премиера Борисов в Япония от икономическа гледна точка?

Тр. Трайков:
Аз имах за двата дни на работната програма над 10 срещи. Разбира се, бих откроил тези с моя колега министърът на икономиката, както и с няколко японски корпорации, които биха могли да развият допълнително дейността си в България и с български предприятия - Meiji Dairies, който е производителят на българско кисело мляко в Япония, с който обсъждахме развитието на два нови пазара - Китай и Тайланд, както и дейностите в Япония. Те например харчат по. . . инвестират по 1 милион долара годишно за реклама на България и българското кисело мляко. Там България се представя като страна с много красива природа, в която хората живеят здравословно и затова живеят дълго, нали, което е чудесно за нас.

Водеща:
Знаете ли, само ще ви прекъсна за секунда, вчера вестник "Сега" публикува един ужасно смешен коментар. С колегите се кискахме долу в редакцията много дълго, не знам дали сте го прочели. Но есенцията от тоя смешен коментар беше: от японците технологиите, от нас бактериите. Това ли е положението в смисъл... в резюме?

Тр. Трайков:
В резюме за японския пазар е това, да. Тези бактерии обаче си имат цена и ние искаме те да се предлагат и на други пазари, не само на японските. Затова казах първите два, които са приоритетни, Китай и Тайланд. С "Тошиба" и със "Сумитомо кемикъл" бяха другите две интересни срещи. "Тошиба" е огромна корпорация, която развива различни дейности на енергетиката. За нас беше особено интересна възможността за доставка на ядрено гориво от тях, както и ако се стигне до строеж на нови ядрени реактори как се развиват технологиите, ядрените технологии. Знаете, че те са собственик и на американската "Уестингхаус", който произвежда един от най-модерните реактори от трето поколение "IP 1000". Но освен тази дейност, "Тошиба" са голям производител, знаете, и на електронни и електрически продукти и компоненти, включително и на електрически превозни средства, което производство ние искаме да развиваме и в България. Така че и това залегна в подписания меморандум. Със "Сумитомо кемикъл" се концентрираме върху един интересен проект. Те имат нова фабрика в Саудитска Арабия, на брега на Червено море. Планират скоро да започнат да изнасят продукцията си към Европа и обсъждахме възможността това да стане през нашето пристанище Бургас. Там също има различни варианти. Пристанище Бургас ще бъде предложено за концесия и японски компании, които имат възможност към. .. желание за концесиониране, са добре дошли. Получиха от нас представяне на проекта, но иначе компании като "Сумитомо" биха могли да изградят логистична база в района на Бургас и използвайки все по-добрата ни инфраструктура - магистрала "Тракия" или жп линиите, или връзките с дунавските ни пристанища, да изнасят продукцията си за Централна и Западна Европа, както и да регистрират дейността си в България поради ниските данъци.

Водеща:
Имаше договорка също за сътрудничество в областта на изграждането на т.нар. умни мрежи в енергетиката. Моля ви на български да преведете, но звучи интересно, за какво става въпрос?

Тр. Трайков:
Това беше пак от меморандума с "Тошиба". Става дума за следното: когато модерните посоки на развитие на енергетиката са не, както винаги са били, да построим още и още централи. Те се състоят в това енергията да се управлява по-ефективно и по-умно. На първо място, да се спестява, разбира се, това е енергийната ефективност. Свързано с това е управлението на
енергията, така че когато имате излишък в часовете на ниска консумация, да намерите как да я използвате, а когато има недостиг, да намерите откъде да я вземете. И тук сега влизат в играта няколко различни елемента. Първият са електрическите коли. Техните батерии могат да се зареждат тогава, когато има много евтина енергия, а могат, свързвайки се с мрежата, да я
отдават обратно в мрежата, когато има недостиг. За да се регулира целият този процес, е необходима сложна електронна ехника, която вече е елемент от умните мрежи.

Водещ:
Ами тази идея за соларен парк край Ямбол?

Водеща:
Край Ямбол. Кога ще заработи той?

Тр. Трайков:
"Тошиба" смятат да реализират този проект. Аз не го споменах
умишлено, защото интерес към инвестиции във фотоволтарични и във вятърни мощности имаме огромен. "Тошиба" са една от тези компании, които също имат интерес и те са именно такъв вид инвеститори в тези проекти, каквито ние търсим - технологически напреднал, финансово стабилен. Така че този проект също ще се случи.

Водеща:
Сега отварям една малка скоба по повод сътрудничеството в
ядрената сфера. Вчера Ройтерс излезе с един любопитен анализ,
според който интересът на инвеститорите към изграждането на
ядрени мощности тук в нашия регион, Централна и Източна Европа, намалява и това застрашава енергийната сигурност на региона. Точен ли е този анализ, какво мислите?

Тр. Трайков:
Възможно е да е точен. Тук много е важно за какъв точно проект става дума и те се разглеждат един по един. Знаете, че през последните 10-15 години тенденцията беше ядрената енергетика да остава малко по на заден план поради големите капиталови инвестиции и поради предизвикателствата, свързани с обработката на отработеното ядрено гориво и въобще с
разкомплектоването на ядрените централи след края на дейността им. От около година - две се наблюдава т.нар. ядрен ренесанс почти в целия свят, който се дължи основно на факта, че ядрената енергетика е ниско въглеродна и се разглежда като преход към новите източници на енергия, когато те вече станат пазарно конкурентни, и поради факта, че предоставя независимост от минералните горива. Започнати бяха доста проекти и се виждат вече ограниченията на този вид проекти. Те продължават дълго време, имат. . . наистина изискват големи средства, процесът е сложен. Така че фирми, които започнаха с голям ентусиазъм, в някои случаи се отдръпват леко опарени. Например. .. често даван пример е с централата във Финландия, където стойността се увеличи почти двойно, а пък времето на изграждането с 3 години досега. Така че в тази дейност остават фирмите, които наистина се специализират да извършват ефективно тези проекти, които вярват в съответната технология.

Водеща:
И от анализа на Ройтерс към един български анализ на Центъра
за изследване на демокрацията. Той, мисля, че излезе преди да
заминете с премиера за Япония. В него се констатираше, че АЕЦ
"Белене" е най-големият инфраструктурен проект в България, който концентрира едва ли не абсолютно всички дефекти на прехода ни през последните 20 години.

Тр. Трайков:
Първо искам да отбележа, че 99 процента от констатациите в
този доклад се отнасят за времето, той започва от последните 10
години.

Водеща:
Преди правителството на ГЕРБ.

Тр. Трайков:
И всичко това, което ние правим по проекта "Белене", е именно обратното на това, което е описано в доклада.

Водещ:
Т.е. вие изводите ги приемате, но вашата дейност. . .

Тр. Трайков:
Разбира се, това е факт, кой може да ги отрече. Липса на
правилен подход в планирането и извършването на последователните действия, липса на финансово приключване преди разходите за оборудване и т.н.

Водеща:
Разбирам, че Националната електрическа компания и
"Атомстройекспорт" са започнали да правят финансов анализ на
всеки един от етапите на строежа на АЕЦ "Белене". Някакви новини към тоя момент имате ли да ни съобщите?

Тр. Трайков:
Няма новини. Наистина работим, но това е процес, който тече
от доста месеци и от време на време стават известни
по-конфликтните точки в него. Знаете, че този анализ трябва да
доведе до съгласие между двете страни в крайна сметка за цената. . .

Водеща:
Апропо, ако се откажем от АЕЦ "Белене", какво може да стане,
за какво може да бъде използвана тази площадка на централата, в която разбирам, че са инвестирани близо 1,5 милиард лева? Имате ли идея?

Тр. Трайков:
На първо място това е площадка за ядрена централа и е
най-добре да бъде използвана именно за ядрена централа. При това в преработката и от предишната площадка, от старата площадка на АЕЦ "Белене" към сегашната бяха инвестирани доста средства, които реално. . . нещо старо беше разрушено, за да бъде подготвено нещо ново за новия проект. И това беше един от дефектите на проекта, който също е описан в доклада. Бил е използван фалшивият аргумент, че имаме подготвена площадка за такъв вид руска централа, а след това се е оказало, че много неща трябва да бъдат разрушени, старо оборудване трябва да бъде изхвърлено, за да се подготви за новия вид пак руска централа. Така че там наистина много средства са инвестирани, но някои от тях са пари, потънали в пясъка, а не реално, които биха могли да бъдат оценени за нуждата на сегашния проект. Но, разбира се, площадката е подготвена, може да бъде и за централа от друга технология, не непременно точно тази. А може да се използва и за още много други неща, каквито идеи се чуват, но това е малко с топ да стреляте по врабче. Може да свърши работа, но по прекалено скъп начин.

Водеща:
В същия този анализ на Центъра за изследване на демокрацията
се констатираше, че държавата ни няма ресурс да участва и в
"Южен поток", и в "Набуко". Така ли е? Трябва ли да избираме
между подкрепяния от Русия проект и подкрепяния от Щатите и от Европа?

Тр. Трайков:
Аз съм убеден, че ние трябва да имаме много възможности, от
които да избираме. Трябва да оставим всички врати отворени и да работим по посока на това всеки проект, който е икономически изгоден и стратегически подходящ, да участваме в него. Според мен и "Набуко", и "Южен поток" отговарят на тези изисквания. Те са икономически изгодни и стратегически важни.

Водещ:
Няма ли обаче в един момент чисто политически, вие говорите
много експертно, да получим натиск и да ни бъде показано, че ще трябва да се откажем от руския проект? Говоря ви за. .. в
рамките на Европейския съюз. Ясно е, че има политически
интереси. . . т.е. икономически и политически отношения.

Тр. Трайков:
Не, не виждам такъв вариант, още повече че и други страни -
членки на Европейския съюз, не малко. . .

Водещ:
Ще бъдат. . .

Тр. Трайков:
. . . участват в проекта "Южен поток". А и самата комисия го
отчита като важен инструмент за диверсификация на пътищата на доставка. Така че няма такъв натиск. Има някаква конкуренция, разбира се, между двата проекта, но според мен тя е добра конкуренция. Просто не трябва, да кажем, промотърите на единия проект да се опитват да пречат на другия.

Водеща:
За руския газ малко да поговорим. Руските медии съобщиха, че
в сряда в Москва се е провел нов кръг преговори между България, разбира се, и Русия за преки доставки на газ. Какво може да ни съобщите дотук от тези преговори?

Тр. Трайков:
Това е изцяло в духа и буквата на подписаното споразумение с
"Газпром" през лятото на 2010 г. Там се казва точно така: че до
средата на 2011 година трябва да се договорим за договорите от
2013 година, които вече да бъдат преки и без посредници. Именно затова се водят разговори в тази посока.

Водеща:
Ще се спази ли срокът до средата на годината да бъде
подписан такъв договор за преки доставки на руски газ?

Тр.Трайков:
Добре е да се спази срокът. Надявам се, че дотогава ще
постигнем споразумение. Договорът ще бъде подписан тогава,
когато постигнем споразумение, независимо дали е точно средата на годината.

Водеща:
На този етап, ако има проблеми, от какво естество са те?

Тр. Трайков:
Преговорите са много сложни. Те са свързани както с
формулите за ценообразуване, с ред търговски условия, които
наистина са много сложни и взаимосвързани, така и с дължината на договора, така е свързано и с анализа и оценката, които
"Булгаргаз" изготвят и които трябва по-бързо да изготвят за
дългосрочните ни опции за доставка на газ през това време.
Знаете, че освен руския газ, ние разговаряме и с редица други
доставчици - и с Катар, и с Азербайджан, и с. . . и развиваме. .
. Вече върви търгът за проучвания на шистов газ. Вчера имах
срещи с още една канадска компания, която проявява интерес към нашата процедура. Ето вчера беше дадена концесията и за
проучване в блок Силистар. Там има плитка и дълбока част. Така
че ситуацията е динамична и ние сме длъжни при сключването на този дългосрочен договор за доставка на руски тръбен газ да не режем, да осакатяваме другите възможности, нито пък да поемаме рискове от недостиг.

Водеща:
С колко по-ниска ще е обаче цената на газа, когато
посредниците отпаднат?

Тр. Трайков:
Това предстои да видим. Посредниците досега никога не са
скланяли да ни отговарят колко точно са техните такси, макар че
веднъж г-н Овчаров от парламентарната трибуна цитира едни цифри, които той знае. Така че някакъв процент, който сега взимат тези посредници, разбира се, ще отпадне. Но тук не става дума единствено за цената. Цената, разбира се, би трябвало да е малко по-ниска. Най-големият проблем се видя тогава, когато тези посредници спряха да доставят газ на "Булгаргаз", защото нали с тях имаме договорни отношения. Значи те спряха да доставят газ в началото на 2009 година, но след това, когато сме се обърнали към тях за компенсации, те са казали газът не е наш, говорете с "Газпром".

Водеща:
Говорите за кризата с Украйна.

Тр. Трайков:
Да. "Газпром" са казали вие си имате договор с компании А,
B, C и D, искайте си от тях парите. Така че възможността за
преки договори е свързана именно и с тази чистота на търговските взаимоотношения.

Водеща:
Добре, преди няколко дни на обществено обсъждане бе
подложена енергийната ни стратегия чак до 2020 година. Сега по тоя повод "Капитал", сигурно сте видели, излезе с хубава статия под заглавие "Хубава стратегия, но малко закъсняла". Прави ли са колегите? Ето сега обсъждаме големи енергийни проекти с вас, като "Южен поток", "Набуко", АЕЦ "Белене", проекти, чиято съдба ще стане ясна в следващите няколко месеца, а всъщност нямаме енергийна стратегия. Не трябваше ли да бъде обратното?

Тр. Трайков:
Ами вижте, аз лично започнах работа по енергийната стратегия
от момента, в който станах министър. И сега констатацията
хубаво, ама малко закъсняло, не знам как да я разбирам. Че е
лошо, че вече сме го направили, че трябваше да закъснеем още
малко или нещо друго, нали. Това са неконструктивни забележки, както и по отношение на икономиката. Ние искаме нещо да се предприеме. Когато ги питате какво искат да се предприеме, започва едно гледане в облаците, плюнчене на пръсти или претопляне на стари идеи. Така че някои вършим работа, други коментират.

Водеща:
Сега разбирам, че в тая стратегия ключовата дума е енергийна
ефективност. Как ще я постигнем тая енергийна ефективност?

Тр. Трайков:
По редица начини. Енергийната ефективност означава в целия
процес - от добива на първичните енергоресурси, през
производството на електроенергия, преноса, разпределението и
консумацията. Консумацията съответно е индустриална и битова. В индустриалния сектор вече има значително подобряване в
енергийната ефективност. Компаниите първи усетиха, че това е
важно за тях, тъй като се отразява пряко на производствените им разходи. И по оперативните програми има средства за енергийна ефективност в компаниите, включително конкурентоспособност. Другият голям резерв са битовите клиенти. Основно в санирането на панелните сгради. . .

Водещ:
Точно това щях да ви питам.

Тр. Трайков:
. . . и строителството. .. енергоефективното ново строителство. И в двете посоки се работи, основно в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За санирането на панелните сгради предвиждаме след пилотния проект,
който колегите от МРРБ започват сега за 80 сгради, след това
този опит да бъде пренесен по възможност до всичките 700 хиляди панелни сгради в България, което на практика ще ни спести една ядрена централа.

Водещ:
Приватизацията.

Водеща:
Да, с това да завършим. Вчера Министерският съвет одобри
приватизационната стратегия на ВМЗ "Сопот". Къде е гаранцията, че приватизационният процес ще бъде абсолютно прозрачен?

Тр. Трайков:
Гаранцията е в процедурата и в свършването на. .. по добър
начин на работата на всички, които имат отношение към процеса. Аз мисля, че в стратегията сме дефинирали един подходящ профил на потенциалните купувачи, които искаме да видим. Той е, от една страна, изискванията са за компания, която има необходимите лицензии, ноу-хау пазари, която работи с такива продукти на отбранителната промишленост като ВМЗ, от друга, сме поставили изисквания компаниите да са финансово стабилни, но от трета не сме поставили прекомерно високи изисквания към. . .

Водещ:
Какво ще стане, г-н Трайков, с "Булгартабак"? Всъщност
обещание за неговата приватизация дойде малко след като дойдохте на власт горе-долу.

Тр. Трайков:
Вече сме в заключителния етап на процеса. Надявам се и
смятам, и съм убеден, че ще стане една хубава сделка с. . .да, с
добри инвеститори.

Водеща:
А ще стане ли до края на годината?

Тр. Трайков:
С добри инвеститори и с добра цена ще стане до средата на
годината.

Водеща:
До средата на годината за "Булгартабак".

Тр. Трайков:
Да.

Водеща:
Добре. Само последен въпрос за Сопот, защото хората може би,
които в момента ви гледат и са от Сопот, това ще им е
интересно, ще се запази ли ролята на ВМЗ "Сопот" като основен
фактор на заетост в региона?

Тр. Трайков:
Това е основна цел в стратегията. Все пак искам да кажа, че
през 2009 година, когато станах министър, ВМЗ "Сопот" беше в
отчайващо положение, на път да бъде банкрутирано. Хората не си бяха получавали заплатите и нямаше поръчки. В изтеклата година и половина всичко това се промени, заплати се получават редовно, поръчките растат, компанията изплаща някои от старите си задължения. Но за нас това е преходен етап. Истинският просперитет на компанията и на работните места следва да се гарантира от сериозен инвеститор с опит и с финансова възможност да развива предприятието.

Водеща:
Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше министърът
на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.