Няма спад на интерес към продуктите по стандарт „Стара планина”

Водеща Аделина Радева: Добро утро казвам сега на нашите гости - Тодорка Янковска и доктор Любомир Кулински. С тях ще си говорим за стандарта, защото за силен отлив от производството на месни продукти "Стара планина" се заговори напоследък. От 113 компании, които през миналата година са заявили, че ще произвеждат продукти по стандарта, сега данните сочат, че са останали 54. Дали е така обаче, ще попитаме нашите гости.

Водещ Андрей Захариев: Само може би да кажем, че това са две страни в този процес, защото госпожа Янковска е представител на Асоциацията на месопреработвателите, които са и притежатели на логото, а пък Любомир Кулински е директор на дирекция „Контрол на храните" в Агенцията по безопасност. Извинявайте, но за да разберат зрителите какъв е форматът точно на нашия разговор. Здравейте.

Тодорка Янковска: Аз не съм съвсем съгласна с това, че има отлив и че спада интересът в производителите да произвеждат продукти под логото "Стара планина". Първоначално информацията, която беше, че 47, сега вече мога да ви кажа, че те вече са 56 тези фирми, които са си заплатили лицензионната вноска за ползване на логото "Стара планина". Тоест никой не е заявявал никъде по някакъв начин, че не желае повече да произвежда, че желае да спре да произвежда продукти под логото "Стара планина".

Водеща: А защо на пазара някакси изглежда, че по-трудно ги намираме? Аз лично като потребител го забелязвам това.

Тодорка Янковска: Като дял, като пазарен дял продуктите под логото "Стара планина" са много малък процент, то е съвсем незначителен процент във веригите, примерно около 1% от цялата продуктова гама е на тези продукти. Така че просто по-малко е производството, по-ограничено по принцип.

Водещ: Кажете, господин Кулински, и ще ви задам и аз един въпрос.

Любомир Кулински: Ако може и аз да се намеся. Категорично съм против да се говори за отлив на производители от производството на продукти "Стара планина" и искам това да бъде ясно на зрителите, ще обясня защо. Края на март изтече лизензът, който Асоциация на месопреработвателите дава за логото, то се закупува за една година. От началото на април, значи за около месец, 56 производствени предприятия и 4 вериги супермаркети са закупили отново логото за още една година за производството и търговията на продукти "Стара планина". 94 фирми сме одобрили миналата година за производство на продукти по "Стара планина". От тях само за един месец 56 са подновили своето лого. Плюс това, нито в Българска асоциация по безопасност на храните, нито в Асоциация на месопреработвателите нито една фирма писмено или устно не се е отказала от ползването на стандарта "Стара планина". И аз смятам, че това са факти, които достатъчно красноречиво говорят за този интерес. Освен това, аз не съм маркетингов специалист, но бих искал да кажа следното - продуктите "Стара планина", както и всички други продукти, се произвеждат точно толкова, колкото се продават на пазара. Това е една пазарна логика, в която контролните органи няма как да се намесят.

Водещ: Точно това ми е въпросът. Около 1% казахте.

Тодорка Янковска: По принцип да, като дял в продуктовата гама.

Водещ: Добре, означава ли това, че българинът наистина не го е много еня, да го кажа съвсем разговорно, за това дали купува "Стара планина", което е гаранция за качество, или там каквото му пробутат?

Тодорка Янковска: Това е въпрос на култура, на възпитание, защото аз считам лично, като потребител в момента бих отговорила, че това е една гаранция за качество, за някакво гарантирано качество. И аз мисля, че все повече трябва да възпитаваме населението в това да могат да консумират качествени продукти. Както доскоро много наблягахме на темата безопасност, аз мисля, че вече трябва да започнем да говорим много повече за качество.

Водеща: Много съм съгласна с вас. И тук са големите съмнения. Дали наистина хората не искат да отделят средства малко повече, за да консумират качествена храна, или просто се съмняват в нейното качество, независимо от цената. Преди да ми отговорите, имам един въпрос и задача към вас. Дошли сте тук и да закусите, имаме по една чиния пред всеки от вас. В нея са нарязани кренвирши. Мислех си да донеса луканка, но тя е по-скоро мезе, отколкото закуска и затова се спрях на кренвирши. Едните от тях са по стандарт "Стара планина", а другите са извън стандарта. Те са с различна форма, което ще ви улесни като опитате от едното и от другото да ми кажете кое е по стандарта - това, което е кръгло, или това, което е половин кръгче, за да можем да се ориентираме и така ще разберем по-късно и дали сте познали. Докато господин Кулински ми отговаря за качеството, бих ви помолила вие да дегустирате и след това да ми отговорите. После ще направим обратното.

Любомир Кулински: Първо, ако може да кажа едно изречение за стандартите като принцип и защо ние се борим за въвеждането на стандарта. През последните 20 години пазарът на храни в Република България, така както и в целия Европейски съюз, се напълни с голямо изобилие от различни видове храни с различно качество и различна цена. Стандартизацията, процесът на стандартизация не е нов и в България не откриваме топлата вода с него. Такива стандарти се правят в редица страни в Европейския съюз, пък и извън него. Основно те се правят от браншовите съюзи и организации, които са много силни в различните държави членки.

Водеща: Аз не мисля, че някой оспорва нуждата от стандарт. Мисля, че се съмняваме в него.

Любомир Кулински: Ние по принцип се съмняваме във всичко. Когато говорим за контрола на стандарта "Стара планина", аз ще ви кажа, че за няколко месеца само за 2010 година от Българската агенция по безопасност на храните или старата НВМС, която допреди няколко месеца контролираше стандарта, сме извършили над 3000 физически проверки по производство на партиди "Стара планина". Ако го кажем грубо, на 100 предприятия представете си какво значат 3000 проверки за по-малко от една година. Това са повече от 30 проверки на предприятие, което произвежда. Освен това лабораторните проби, които сме взели като официален контрол от предприятията, са над 250. Като добавим и над 50 проби, говоря само за 2010 година, като добавим и над 50 проби официален контрол, които сме взели от търговската мрежа на случаен принцип пак на продукти "Стара планина", виждате, че стават над 3000 физически проверки и над 300 лабораторни проби. Ако това не е контрол на един стандарт, аз не знам какво би могло да се нарече контрол. Тук не включвам мониторинговия контрол, който фирмите, които произвеждат по "Стара планина", сами носят в лабораторията и си заплащат. Това е отделно.

Тодорка Янковска: Този самоконтрол, той би трябвало и той е дори по-засилен и с по-голям брой проби от този в официалния контрол. Тоест имаме градивност и абсолютно съм съгласна с доктор Кулински, че наистина е така. Контролът е достатъчно голям. Нашите производители са подложени наистина на много строг официален контрол, освен собствения самоконтрол, който имат. Но това, което, да се върнем на темата за пазарния дял на потреблението...

Водеща: Преди да се върнем, всички чакаме проверката, докато господин Кулински опитва.

Тодорка Янковска: Това не е проверка, това е въпрос първо на вкус, всеки има някакви предпочитания към някакъв вкус...

Водеща: Това е ясно, но ние искаме да ядем здравословно.

Тодорка Янковска: Аз бих предпочела този в кръгла форма.

Водеща: Вие предпочитате кръглата форма. Записвам си, не отговарям.

Водещ: Може ли аз да действам тук като адвокат, наистина да ви защитя, защото свиквайки с определен вкус години наред, в един момент... това го видяхме и при хляба, Катя Анева когато направи на улицата, никой не позна новия хляб по новия стандарт, защото хората са свикнали с вкуса и си мислят, че това е по-добрият всъщност.

Тодорка Янковска: Да, не могат да го разпознаят. Абсолютно съм съгласна с това. Ние години наред забравихме вкуса, истинския вкус на българските продукти, така както са били произвеждани преди. Така е и с киселото мляко, така е и със сиренето, така е и с месните продукти.

Водеща: Искам да ви питам нещо, което ме интересува мен като потребител. В месните продукти, например колбасите или кренвиршите - кое е различното при "Стара планина" и при другите извън стандарта? Само добавките ли, или е различно и месото, от което се произвеждат?

Тодорка Янковска: Месото е обявено какво е. Тоест основната суровина е месо...

Водеща: Искам да кажа, от една и съща ферма ли се взема месото, доколкото го има, примерно ви казвам?

Тодорка Янковска: Това е, зависи какво се предлага като суровина. Суровината е в зависимост от това, което се предлага на пазара. Знаем, че в България има недостиг на суровина, тоест имаме и вносно месо, но това месо отговаря на изискванията, които са предявени към него. Освен това, в продуктите, произведени по стандарт "Стара планина", основната суровина е месото, тоест то е свинско или говеждо в определено съотношение в зависимост от типа на продукта, освен това имаме съставки и добавки. В продуктите "Стара планина" няма никакви консерванти, няма оцветители и други подобни добавки от всякакъв характер като добавки или като съставки допълнителни. Тоест основната суровина със съставките, които са допълнителните и добавките към тях. Това е.

Водеща: Ето какво казва една наша зрителка сега: единственото, което се случи е, че се повишиха цените. Пресният колбас е с бледорозов цвят, месото, доколкото го има, е обработено с машини, в него се намират ситно смлени жили, кости, даже по малко козина. Същото е със сухия колбас, с тази разлика, че поне има цвят. Говоря за конкретна наденица, покрай подправките може да има малко месо и е отвратително наблъскана с аромат на пушено. Според мен цялата маневра със стандартите е да бъдат ударени цените.

Водещ: Краен скептицизъм.

Тодорка Янковска: Абсолютно скептично според мен, защото няма, да, може би цветът е по-блед, защото няма никакви други добавени оцветители. Това е естественият цвят на месото, плюс стабилизатори, които са технологични добавки, те са били добавяни в производството на колбаси и преди, тоест в старото производство. Това са съвсем нормални съставки, които се добавят, за да се запази цвета и това е само при варените колбаси, за да запази, иначе при варенето ще се получи сив цвят. Затова се слагат.

Водеща: В състояние ли са нашите лаборатории да изследват качествено и по всички показатели продуктите, така че да дадат отговор на въпроса какво има в тях и дали е това, което трябва?

Любомир Кулински: Да, в състояние са. Аз исках първо да се върна към въпроса на вашата зрителка. На всички ни е ясно, че не може да бъде направен, особено в България, стандарт, който да се хареса на всички. Това е презумпцията на информирания потребител в Европейския съюз. Да, има храна по станадарт. Да, тя се прави от месо и от еди какво си, то е написано на етикета. И това е нашата цел - вие или всички ние като потребители да сме информирани. Оттук нататък изборът си е само наш. Аз ще се върна на това, което казах в началото - не може да се произведе и един килограм повече от това, което се продава на пазара. Значи, доколкото на нас ни харесва, доколкото ние като потребители купуваме този стандарт, точно толкова и те ще произвеждат - нито повече, нито по-малко.

Водеща: Знаете ли какви съмнения се появяват? Ето, сега като се въведе стандарта за хляба, изведнъж се разбра, че за да се произвежда хляб по стандарт „България", трябва да се внася пшеница, защото някакси у нас се оказа, че тя не е толкова качествена. Да не се окаже, че трябва да се внася и месо, защото у нас някакси то... и че веригата се затваря и тя е много по-голяма от това да изследваме какво има в салама, а трябва да тръгнем оттам как се отглежда животното.

Любомир Кулински: Първо, нека да бъдем ясни - в България месо се внася. Българското животновъдство в момента, може би доктор Янковска ще каже, но то не може да задоволи на 100% изискванията на българските преработватели. Искам всички да знаете, че у нас месо се внася. Внася в кавички, месото в България влиза от страните членки. Аз мога да изброя няколко страни членки, които основно внасят месо в България. Това са Германия, Полша, Испания и донякъде Франция. Основно месото, което ние не можем да произведем, идва оттам. Но това не значи, че продуктът не е направен по стандарт. За мен например този, който не е кръгъл, а е нарязан на половинка, ми харесва повече. Но тук лабораторията може да каже кой колбас какво съдържа. Ние не сме лаборатория.

Тодорка Янковска: Аз считам, че основата на проблема, всъщност ако има въобще проблем на това, което дискутираме, според мен това не се отнася само за продуктите "Стара планина". Това е доказано от Националния статистически институт - има тенденция на спад на консумацията на месни продукти. Ако за миналата година средно на човек годишно потреблението е било 14,3 кг, то вече за 2010 е 13,8.

Водеща: Защо?

Тодорка Янковска: Спад на потреблението, на консумацията. Няколко причини има за това и тази тенденция се запазва и в първото тримесечие на тази година. Това е статистика, която в годините е доказана. Няколко са според мен причините, една от които е намалялата покупателна способност на населението. Тя също показва тази тенденция на намаление.

Водеща: Води ли веднага до компромис с качеството?

Тодорка Янковска: Не, компромис на потребителя дали той ще си направи компромис със себе си да купи по-некачествено, а не за производителите, в никакъв случай, бих казала.

Водещ: Вие деликатно го казахте, но е ясно, че отиваме към потребителя и неговата взискателност - пазарната логика, за която доктор Кулински говори. Но този скандал, който се завъртя около стандарта "Стара планина" само преди четири месеца след въвеждането му, повлия ли негативно? Ще ви помоля да бъдете искрени. Този неясен скандал с четирите фирми с неясен изход накрая.

Тодорка Янковска: Не, изходът е ясен. То се доказа в Германия, че няма употреба на соя.

Водещ: Добре, обаче се спретна скандал.

Тодорка Янковска: Скандалът вече е минал. Нормално е, като при всяко едно нещо, в един момент имаш като че ли лек стрес и в производители и в потребители, но аз мисля, че той отмина и той няма да пречи.

Водеща: Агенцията по безопасност на храните позна кой е кренвиршът по стандарт "Стара планина" в днешното състезание.

Тодорка Янковска: Те са контролен орган, би трябвало да познаят.

Водеща: Да. Това е и финалът на нашия разговор. Той ще продължи в други наши издания. Благодарим ви.