Лицата на Афганистан

Непрестанни самоубийствени атентати, бедност, корупция и дрога. Така изглежда и днес измъченият от дългата война Афганистан.

Да тръгнеш на път за Афганистан, означава да се откажеш от много неща - от страха за живота си, от лукса и комфорта... и не на последно място - от багажа си.

Предварително съм подготвен, че 80 процента от куфарите не стигат до Кабул. Аз обаче имам късмет и моят попада обратно в ръцете ми. Но късметът ми свършва в този момент.

Още в първите минути, в които вдишвам прашния въздух на Афганистан, научавам най-важния си урок - камерата не е любимо нещо тук. През прозореца на колата ни се опитвам да снимам живота, който кипи на улиците в афганистанската столица.

На всяка втора крачка има местни полицаи с оръжие, които се очаква да бдят за сигурността. И изглежда аз я нарушавам с камерата ми, защото спират автомобила ни. Сочат ме с пръст като престъпник. Ние не отваряме вратите и прозорците - така сме инструктирани.

Налага се да извикаме местен човек, който да разговаря с тях. Очаквано, полицаите в Афганистан не знаят английски език. Повечето от тях дори не могат да четат и пишат. Съгласявам се да им дам камерата си. Докато се опитват да изтрият видеото, полицаите случайно натискат копчето за запис.

В крайна сметка продължаваме напред, след като успявам да ги заблудя, че съм изтрил всички записи. Всъщност, ако им бяхме дали пари, със сигурност проблемът щеше да бъде решен моментално. Полицаите тук обичат да вземат подкупи. И всички го знаят. След секунди попадаме в обърканото движение на Кабул.

Привидно всичко е спокойно, но никога не знаеш какво може да се случи в следващия момент. Особено тук, не много далеч от Кабул. Сапьори - някои от тях бивши талибани, се опитат да намерят и обезвредят мини, заровени в полето.

Това момче е на 20 години. Излиза от редиците на талибаните срещу пари - получава заплата от 250 долара, за да е тук.

Момче:
- Реших да работя на това място, за да пазя от опасностите местните хора. Не се страхувам от мините.

Тим Портер, програма за обезвреждане на мини:
- Ние вземаме младите момчета от техните семейства, които живеят тежко, обучаваме ги. взаимно си помагаме, печелим един от друг.

Парадоксално, но на метри от това място деца ловят хвърчила - традиционна игра в Афганистан. Стъпват на опасни места с риск за живота си. Хвърчилата летят в небето. Появи ли се хеликоптер на военните, обаче, играта спира. И така е всеки ден. В Афганистан - страната с многото лица, които никога не можеш да опознаеш напълно...