Георги Господинов: Демоните от миналото не си отиват от само себе си

Доналд Съдърланд и един от синовете ще озвучат персонажите на "Физика на тъгата", но така ли авторът си е представял гласовете им?

"Докато съм писал романа, не съм си мислил за гласа. Всеки писател има глас в себе си, с който говорят героите му. Сега за мен ще бъде интересно дали този глас съвпада с гласа на двамата актьори - баща и син. Всичко това е заслуга на Теодор Ушев."

През 2017 година късометражният анимационен филм "Сляпата Вайша", отново дело на Теодор Ушев по текст на Георги Господинов, беше номиниран за Оскар. Господинов каза, че не знае дали и настоящият проект може да е претендент за престижната награда, защото когато човек се посвети на един проект, единственото, за което мисли е как той да стане възможно най-добър.

Осем години работа, хиляди рисунки, три килограма восък са били нужни, за да оживеят героите на Георги Господинов.

"Аз лично много се радвам, че се прави с восък, с такава естествена техника. Тео обича да експериментира и не се бои да го прави. Самият опит да се направи анимация по "Физика на тъгата" е достатъчно голям риск. Този роман досега друг не е посмявал да посегне към него, но и към "Сляпата Вайша" никой не беше посмял да посегне преди Тео Ушев."

Романът "Физика на тъгата" ще има ново издание през есента, а на корицата ще е една от рисунките от филма. Господинов очаква момчето-минотавър, главният герой в романа, да бъде на корицата.

Защото тъгата вдъхновява авторът?

"Тъгата е пълна с истории. По-трудно е да се превърне в разказ обратното - не знам дали бих написал "Физика на щастието някога."

Господинов определи миналото като движеща сила в неговото творчество, защото то е пълно истории.

"Интересува ме онова, което е било и го няма. Ние си мислим, че го няма, а то всъщност е тук. Интересува ме как в едно и също време съществуват паралелно всичките ни истории - тези, които са били, и тези, които не са били, но сме искали да станат. Неслучилите се истории, които са страшно важни."

Георги Господинов пише нов роман, в който всички тези времена се събират.

"Той е съвременен роман, не е за миналото, но миналото присъства в него", издаде авторът.

Той каза, че новият роман ще излезе, когато самият той го хареса достатъчно, за да бъде публикуван.

"Между "Естествен роман", който излезе преди 20 години, и "Физика на тъгата" лежат точно 12 години. От "Физика на тъгата" са минали 7-8 години. Така че съм последният човек, който ще избърза просто да бълва романи."

"Естествен роман" навършва две десетилетия. Той е най-превежданият български роман след падането на Берлинската стена с 12 издания на български език и над 20 превода в цял свят. Романът се преподава в няколко университета.

"("Естествен роман") има доста корици. Искам да благодаря на художничката, с която работих през всички тези години за всичките си книги и която за съжаление вече не е между нас - Яна Левиева. Тя е автор на тази юбилейна корица."

Господинов определи романа първоначално като "експеримент".

"Това беше роман за '90-те, а това бяха години на балади и разпади."

За него най-радостното е, че различни поколения четат романите му.

Относно темата с миналото и наследството от социализма, Господинов коментира:

"Демоните, с които не сме се справили, не си отиват от само себе си. Ние сме обречени да ги срещаме отново и отново, докато не си разкажем с тях взаимно историите и ги отпратим - след като сме ги разбрали, след като честно сме говорили с тях."

Авторът на "Физика на тъгата" и "Естествен роман" се съгласи, че вероятно ни е страх от тези демони.

"През всичките тези години рядко сме отваряли дума по тази тема. И преди, когато онова минало е било настояще, преди '89-та година, мълчанието оттогава се предава и се превръща в мълчанието ни сега."

"Един от проблемите днес е, че ние забравихме да си говорим и истерията победи историята. Това е нещо, което дава отпечатък на времето, в което живеем."

Според него политиците се формулират абстрактни послания, а литературата работи в обратната посока и гледа през окото на човека.

"В крайна сметка, затова хората посягат към литературата, когато всичко друго стане невъзможно."

Персонажът си "Сляпата Вайша" той определи като далеч не сляпа.

"Трябва да видим онова, от което идваме, и онова, за което си мечтаем. Всъщност това е настоящето (...) Ние си говорим и нашите думи постоянно прескачат в миналото и бъдещето. И това прави Вайша. За мен тя е тази, която единствена вижда настоящето"