Специално за БНТ : Интервю с главния редактор на в. "Заман" - България

Турските власти поеха контрола върху най-големия опозиционен вестник "Заман" три дни преди премиерът Давутоглу да отиде в Брюксел и да се срещне с европейските лидери, които винаги са го критикували за погазване свободата на словото. Как да тълкуваме тези действия на Анкара точно в този момент?

Мехмед Юмер: Аз го тълкувам като публичен шамар в лицето на свободата на словото. Защото турските ръководители се чувстват в момента със силен коз в ръка - това са два и половина милиона бежанци. На тях не им се харесва това, което пишат и говорят опозиционните медии, те не харесват да им казваш истината в очите. И ето затова това е публично наказание, публичен шамар в лицето на свободата на словото, те не искат да чуват истината.

Ако трябва да направим ретроспекция - когато гръмна най- големият скандал в републиканската история на Турция, бяха уличени върхушката на управляващата "Партия на справедливостта и развитието" в големи корупционни схеми и четирима министри - включително вътрешният и този, който преговаряше за еврочленството на страната - бяха принудени да подадат оставки. Тогава медиите не можеха да мълчат. Разбира се, проправителствените се мъчеха да заглушат и да потулят случая, докато опозиционните медии отразяваха всичко, което се случва и така се пое курс към запушване устатата на медиите. Разследването беше първоначално към министрите, но е щяло да се насочи директно и към премиера. Тогава около 3000 полицаи бяха преназначени, освободени и т.н. Доста прокурори и съдии бяха преместени и освободени от работа.

Дори и при най-строгия контрол върху медиите в републиканската история на Турция през 1957 - 1960 г. при управлението на Демократическата партия не е бил толкова силен натискът върху медиите, да не говорим за назначаване на държавен синдик и превземане на медия. Тогава властта - понеже тя е държала монопола върху вестникарската хартия - да речем - намалявала хартията за опозиционните вестници, имало е редакционни намеси и случаи, когато вестници с цели колонки, където трябвало да е анализът, са излизали празни, но не е имало такъв случай на назначаване на държавен синдик. При това на най- високотиражния вестник, който не е губещ. Синдикът се назначава, за да оправи една губеща фирма.

Този арогантен подход към медиите пролича преди президентските избори на 1 ноември миналата година, когато държавата назначи синдик върху една успешна компания. Един холдинг като "Ипек Коза", който включваше в своята структура тeлевизионния канал "Тюрк" и "Бугюн ТВ", както и вестниците "Бугюн" и "Миллиет" и от 150 - 200 000 тираж. Синдикът ги сведе до 3-4 000 на ден тираж. И двете телевизии, и двата вестника вече са закрити.

Защо сега и "Заман" попадна под ударите на управляващите, толкова силно ли беше влиянието му?

Мехмед Юмер: В нощта на 4 срещу 5 март - колко много читатели дойдоха да защитят свободата на словото пред редакцията на "Заман" - не е малко да имаш 1 милион читатели и не можеше така с лека ръка да му се въздейства. Те стояха мирно, без изобщо да провокират полицията и въпреки това полицията ги разпръсна с водни струи и сълзотворен газ. Въобще към мирни граждани това беше много грубо отношение, имаше окървавени лица, гледката беше много грозна.

Какви истини казваше вестник "Заман, които толкова дразнеха управляващите?

Мехмед Юмер: В много отношения. Примерно, ако напишете за двореца, в който настоящият президент на Турция г-н Ердоган, живее, че е незаконен, защото съдът го е постановил, това не му се харесва. Ако критикувате близкоизточната политика, това също не им се харесва, но нали затова са медиите, нали затова са коректив на властта. Турските ръководители, персонално президентът Реджеп Ердоган, не иска да чува истините, които му се казват.

Защо откакто е на власт тази партия води политика на поставяне на медиите под контрол?

Мехмед Юмер: След като синдикът беше назначен в "Заман", проправителствени медии и колумнисти в тях започнаха да пишат, че е дошъл ред и на други опозиционни медии и те цитират вестник "Джумхуриет", чиито главен редактор беше освободен преди няколко дни. Така че започнаха да пишат и да се заканват и на останалите опозиционни медии. Но ако "Джумхуриет" има 50 - 80 или 100 000 тираж, "Заман" имаше 10 пъти повече. Сещам се за един анекдот: Наполеон се явил на сън на Обама и казал: Ако разполагах с мощта на американската армия, никога нямаше да загубя битката при Ватерло. После се явил на Путин и му казал: Ако имах разузнаване като КГБ, никога нямаше да загубя битката при Ватерло. Накрая се явил на Ердоган и му казал: Ако имах вашата медийна империя, светът нямаше да чуе, че съм загубил битката при Ватерло. Това е ситуацията в Турция по отношение на медиите.
Онзи ден се чух с един колега от "Заман", той каза - "пропускателният режим е много строг, като излезеш, не те допускат, правим едни страници, после излизат съвсем други". От Тюрксат беше свалена и една телевизия, която излъчваше от югоизточната част на Турция новини, каквито не можеш да чуеш и да видиш в други медии. Но тя беше махната от Тюрксат, което е равносилно на закриване.
Това, което се пише и анализира в медиите, ако не е угодно на властта, не се харесва.

Да ви върна пак на снощните преговори в Брюксел между премиера Давутоглу и европейските лидери. Докато преговаряха за бежанската криза, те го критикуваха, но не толкова силно и категорично, както преди, за действията спрямо вестник "Заман". Какъв ефект ще имат тези критики, притесняват ли изобщо Анкара?

Мехмед Юмер: Ако ги притесняваха, те нямаше да забият този публичен шамар така отявлено и открито. В Турция по същото време, когато полицията със сълзотворен газ мачкаше своите граждани, защитаващи своята медия, в останалите теливизии въобще и ред не се пусна и не се отрази това, което се случва пред редакцията на "Заман". За сравнение, световните медии много широко отразиха събитието. Така че целият свят разбра, само Турция не разбра. Ако се притесняваха, нямаше да го направят толкова публично, защото те държат - пак повтарям - един много силен коз. Нека се върнем на срещата на Г-20, от която изтекоха записи на протоколите на разговорите между Туск, Юнкер и Ердоган, как Ердоган казва - ще натоваря в автобуси бежанците и ги пращам в България и Гърция, ако не ни дадете 5 милиарда, сега искат 6 милиарда. Но на вашия въпрос - Европа ще се ограничи само с декларации и порицаване, защото те сега имат друга грижа. Маркс е казал преди 170 години - "В Европа броди призракът на комунизма", а сега в Европа броди призракът на бежанеца, ако мога да си позволя такова сравнение. Така че бюрократите от Брюксел ще гледат как да се откупят, така в известен смисъл.

Анкара заяви, че иска да се ускорят преговорите с ЕС, а в същото време показа, че зачита свободата на словото, която е фундаментална ценност за ЕС - това също беше казано вчера от някои лидери.

Мехмед Юмер: Това не бива да бъде игнорирано, това е съществен фундамент на европейската цивилизация. Свободата на словото е майка на всички свободи, както знаем. Но в целия този пакет се вкарва и безвизовото пътуване, за да не изглежда така, сякаш се говори само за пари. Просто се слага на масата и нещо друго, което практически може да стане - какво, ами - безвизовото пътуване. Сега обаче Турция трябва да изпълни 72 критерия, а за една година това е невъзможно. Освен това, в турското общество отдавна изчезна ентусиазмът, емоцията за членството в Евросъюза. Там въобще не се говори, не се обсъжда, народът отдавна не е на вълна членство в ЕС.

Kаква е връзката на вашия вестник "Заман" с групата, която издава вестника в Турция?

Той се издава в България от 1992. Ние вече сме регистрирани като "Заман - България" като отделно лого, отделна марка, фирмата е регистрирана тук и ние не сме юридическа част от медийната група и не сме секция на истанбулския "Заман".