И Черна гора си отиде от Западните Балкани

Къде ще бъде тогава Македония не може да се предвиди, но е ясно, че няма да бъде от светлата страна на историята поради това, че една по една страните от обкръжението й вървят напред, а нашата страна успя да се окаже в един и същи политически контекст с Босна и Херцеговина като държава, която проявява неспособност за държавност и чието оцеляване се поставя под въпрос.

Макар руските медии да посрещнаха вестта от Вашингтон като дестабилизираща за Черна гора, тъй като според тях гражданите не поддържат влизането в НАТО толкова бързо след бомбардирането на бившата обща държава със Сърбия, това е позитивна вест за страната и региона.

Премиерът на Черна гора Душко Марович оцени членството в НАТО като най-голям исторически успех на страната след референдума за отделяне от Сърбия през 2006 г. Извън границите на Черна гора оценките са още по-позитивни, тъй като това се възприема като стъпка, която ще помогне регионът да се стабилизира, след като отново започнаха да го описват като "барутен погреб".

Подписът на Тръмп е силно доказателство, че той няма да променя политиката на САЩ нито към НАТО, нито към разширяването му, нито към региона, колкото и да се водят кампании в неговата страна против това. Стъпката на Тръмп е също така демонстрация на решимостта на САЩ да включи региона в западните структури за сигурност и да не отстъпи под натиска на Москва, на която Балканите са нужни, за да запази политически стил на управление, който да оправдава този при тях удома.

Самото влизане на Черна гора в НАТО ще бъде начало на нейното вътрешно преуреждане в посока на по-голяма отчетност и по-демократично управление, тъй като ситуацията в страната не е идеална. Това ще стесни пространството за политически интриги отвън, от която и да било чуждестранна сила, тъй като Черна гора ще стане част от зоната на сигурност на алианса, където важи правилото, че нападението срещу един е нападение срещу всички.

Приемането на Черна гора в НАТО ще намали също така броя на страните в региона, които не знаят накъде вървят, и ще засили чувството на изолираност на онези, които ще останат, тъй като ще бъдат обградени от още повече страни членки на НАТО. Като организация, която настоява за демокрация и върховенство на закона, разширяването на НАТО ще бъде удар за ретроградните политически сили, които се върнаха в Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Албания и сложиха спирачка на демократичните процеси.

Македонският сценарий, който според Александър Вучич се прилага в Сърбия, може да бъде преддверие за нова "балканска пролет", която ще върне дезориентираните държави там, откъдето тръгнаха преди две десетилетия. Ако Черна гора можа да вземе такова смело решение, макар нацията да е разделена почти наполовина по този въпрос, ако можа да обърне гръб на Русия, тъй като НАТО й гарантира по-голяма сигурност, и ако можа да постави националния интерес над партийните и личните цели на някои политици, няма логика такова решение да не е добро и за Македония.