"Ислямът и забулването на жените"

Въпрос на избор или на дълг е забулването на жените в ислямския свят?

д-р Галина Евстатиева, гл. асистент по арабска култура в СУ "Св.Климент Охридски"
"За всяка една жена, която изповядва исляма и следва определена религиозно - правна норма в сунизма или шиизма, съгласно нормативните предписания, тя трябва да се забулва. Няма избор, а това е религиозно задължение, фард, както се нарича на арабски".

Няма единна дума, с която се обозначава булото. Защо е така и какви са различните традиции?

"Няма единно понятие, но в крайна сметка в ислямската нормативна традиция под забулване се разбира най- вече институцията на хиджаба. Извеждайки нормативното предписание за забулването на мюсюлманската жена, ислямските богослови се опират на коранични аяти и се използват три думи - за покриване - джилбаб, химар, но най- вече институцията на хиджаба се въвежда именно с понятието хиджаб, което означава не само самият елемент на покриване от облеклото на мюсюлманската жена но и въобще практиката на забулване, а също така носи и смисъла на отделяне в обществото, на налагане на определен публичен морал посредством забелването".

"Булото в мюсюлманската религия носи една много мощна полисемия и това беше целта на тази книга, да се покаже, че булото не е само елемент от облеклото на мюсюлманската жена, но то носи много други кодове в публичното пространство".

"Изследвайки арабо-мюсюлманските общества в продължение на едно столетие, се опитвам да покажа, че забулването на жените е един много видим маркер за протичащите в тези общества социално-политически промени, понякога и много драматични.

Въпреки че религиозната доктрина предписва забулването на тези жени, в крайна сметка през последното столетие са правени много опити за един вид полемичен подход към тези постановки, което позволява на жените в тези арабо-мюсюлмански общества да преминават през процеси на разбулване или отново на забулване, но това е свързано, разбира се, и с протичането на политически процеси води дори до това, че ислямското було започва да се инструментализира дори за политически цели. Един много видим маркер за протичащи процеси".

От какво се определят различните степени на покриване на тялото?

"Нормативно няма предписани строго някакви религиозни одежди за жената, а става въпрос в два коранични текста - в Сура Светлината и в Сура Съюзените племена - за това, че жените трябва да спускат своите покривала, когато излизат, върху своите пазви и да не показват своите украшения, освен видното от тях. Оттук вече интерпретациите на тези текстове са много различни.

В сунизма има установени четири религиозно - правни школи, а мнозинството от мюсюлманите по света са сунити. В тези четири школи законоведите тълкуват по различен начин спускането на покривалото и това, което трябва да се вижда от жената, кое е ценното от нея, кое от нея може да се вижда на публични места. Поради тази причина съгласно някои религиозно - правни школи може да се виждат нейното лице и ръце, но според други тя трябва да бъде напълно покрита. И в сунизма, и в шиизма жената може да избере как трябва да се покрива, но тя задължително трябва да се покрива, като следва определен религиозен авторитет от тези богословско - правни школи.

Мюсюлманите в България следват ханифитската правна школа, а съгласно нея могат да се виждат лицето и ръцете до китките, а не целите ръце, съответно не е много познато по българските земи пълното забулване. Но съответно ханбалитската правна школа, която е разпространена, например в Саудитска Арабия, там забулването трябва да бъде пълно и нито един сантиметър от женското тяло не бива да бъде показван, с изключение на очите, но дори и тук има спорове между ханбалитските правоведи, дали и двете очи или само едното око, защото когато могат да се виждат и двете очи, една жена може да ги гримира, а това може да съблазни мъжете в публичното пространство.

Целта е с булото да се наложи определена религиозна норма за публичен морал. Жената не бива да съблазнява мъжа. Фитната - това е термин в исляма - е съблазън. Опасността от фитна се цели да бъде предотвратена посредством забулването на жената".

Тогава какви са вариантите за разбулване, как тече този процес - на даване на друга роля на жената?

Процесите на разбулване започват да се наблюдават от началото на ХХ век. Аз съм се опитала да покажа как до началото на ХХ век е практика сред жените от висшите и средните прослойки в арабо - мюсюлманските общества, а не само както на нас ни е известно - в Османската империя, в султанския двор - да бъдат в т.нар. хареми. И това пак е свързано с институцията на хиджаба, защото хиджаб буквално означава "преграда". И съгласно един кораничен аят Мохамед отделя своите съпруги от останалите в уммата, в мюсюлманската общност посредством преграда, посредством хиджаб.

Но оттук вече и големите спорове - например, съгласно някои сунити жената не трябва да се забулва напълно, защото в крайна сметка се следва примера на съпругите на пророка Мохамед, те да бъдат напълно отделени. А съпругите на Мохамед имат особен статут в исляма. И затова понякога напълно забулените мюсюлманки са обвинявани в това, че се опитват да подражават на жени, които имат различен статут и нито една мюсюлманка не може да се сравнява с тях.

Но разбулването - така нареченият суфур - започва в началото на ХХ в. и свързано с повдигането на никаба, с откриване лицата на жените. Този процес се наблюдава паралелно с настъпващата модернизация в арабския свят, с възраждането на исляма, с ислямското и арабското интелектуално възраждане. Жените искат вече да бъдат по - активни в публичната сфера, а сами разбирате, когато те са напълно забулени, това не може да се случи.

Разбулвайки най- напред лицата си през 20-те и 30- те години - този процес започва в Египет, но се разпространява и в Близкия изток - жените започват да търсят своите права, да бъдат професионално активни и да бъдат въобще видими в публичното пространство.

С получаване на независимост на много арабски страни и опита да се изграждат светски, националистически арабски страни, се забелязва дори един вид държавен феминиъм - в Тунис или в Египет. Светските управляващи елити се стремят да поощряват пълното разбулване на жените, не просто премахването на никабите от лицата им.

Този процес е доста активен между 50 - те и края на 70 - те години на ХХ в., дори някои ислямоведи започват да говорят за изчезващото було в ислямския свят. Знаете и от кадрите от тези страни през този период, че наистина жените са разбулени, напълно светски. За това допринасят и различни женски движения, появява се и т.нар. "ислямски феминизъм" - един оксиморон.

Но това е едно изключително любопитно явление, което не обозначава определено движение в ислямския свят, а по-скоро отделни мюсюлманки искат сами да направят екзегеза на Корана и сами да тълкуват текстовете, които се отнасят до жените. Те не говорят за покриване на главата, а за покриване въобще на тялото, тоест говори се за социално благоприличие и едно облекло, което да налага определени морални норми за покриване, но това не означава непременно и покриване на главата.

Тоест, ако се върнем към първия въпрос, опитват се да направят забулването въпрос на избор, на тълкуване, а не само на дълг?

Да, като през цялото време те заявяват - не може нашата вяра да зависи от едно парче плат върху главата. За това говорят и много арабски интелектуалци.

Как Западът приема тази традиция на забулването, като имаме предвид, отдавна създалата се представа, че това е символът на потисната роля на жената и по някакъв начин я превръща в жертва. Така ли е и защо и продължава ли и до момента този опит - както пишете и в книгата си - опитите да бъдат "спасявани" мюсюлманските жени, да се пледира отвън за друга роля и друг статут на жената в ислямския свят?

Това е част още от дискурса на колониалните политики от края на XIX - началото на ХХв. Еманципация чрез разбулване. Това е част от начина, по който се говори, че арабското общество трябва да се модернизира, включително и чрез разбулване на жените и предоставянето им на равни права с мъжете в публичната и професионалната сфера. Разбира се, че го има този елемент, но вижте до какво води.

Когато през 60 - те години френските колониални власти, почти последни останали в арабския свят в Алжир се опитват да наложат това разбулване, всъщност някои вече разбулили се арабски жени започват отново да се забулват, за да покажат, че това е тяхната културна идентичност.

Не толкова опитите на Запада да наложи тази теза, че модернизацията може да се случи чрез разбулване, са влиятелни в тези общества и могат да доведат до успех, а по- скоро вътрешните промени и дискусии по този въпрос могат да доведат до преразглеждане на въпроса за булото. Но критическата рефлексия върху това дали е задължително булото или не се прави от страна на светски интелектуалци, но не и на религиозните елити. те винаги са против подобно тълкуване и го отхвърлят.

Досега няма случай, при който булото да е поставено под въпрос от страна на религиозните авторитети в арабския свят.

Как стои въпросът обаче с мюсюлманките, които идват да живеят в Европа? Мнозина в Европа казват - когато те идват да живеят в нашите общества тук, трябва да забравят за този модел на обличане и да приемат светския начин на живот. Възможно ли е това за тези жени, от тяхна гледна точка?

Това е наистина големият дебат, който започва в европейските общества още от 80 - те години с явлението забулени мюсюлмански момичета да ходят в държавни училища или пък да не искат да свалят своите покривала, когато се фотографират за лични документи.

Оттук от началото на ХХв. започва една много оживена дискусия доколко съвместим е секуларният модел на либерално - демократичните европейски общества с това в една приета за неутрална публичност да се изявяват религиозни елементи на един публичен морал посредством булото. Това е големият дебат. Но пък мюсюлманските жени използват дискурса на човешките права, на това, че в тези общества могат да изповядват свободно своите религиозни вярвания. Затова се получават и забрани, но и атакуване на тези забрани от представителките на мюсюлманската общност.