Джорджа Галаси, спасена от лавината: "Бяхме сигурни, че някой ще дойде да ни спаси. Нямаше как никой да не разбере, че сме затрупани под снега."
22-годишната Джорджа и приятелят й Винченцо са в лобито на хотела, в момента, в който лавината го помита. Описва момента на трагедията, сякаш сградата е потънала в дън земя и всичко потънало в мрак. Заедно с тях имало още една двойка, както и майка с деца. Приятелят й често тананикал успокояващи мелодии, за да дава кураж на останалите бедстващи.
Джорджа Галаси: "Можехме да ядем единствено лед. Не чувахме нищо, не виждахме нищо. Знам, че повече от 100 души са се опитвали да ни открият, благодарна съм на всички тях."
Младата жена прекарва 58 часа, в очакване да бъде спасена. Когато най-накрая вижда дневна светлина, имала сили да каже само едно - "Аз съм Джорджа и съм жива".
Всички спасени са настанени в болница в Пескара и се възстановяват успешно. Там обаче така и не стига синът на Алесио Фениело, въпреки уверението на власите, че момчето е сред оцелелите.
Алесио Фениело, баща на един от затрупаните гости на хотела: "Казаха ми, че е добре и че ще бъде откаран в болница. На сутринта дойдохме, пристигнаха три линейки, приятелката на синът ми беше в една от тях. Дойде четвърта, в която имаше ранен мъж. Казаха, че петата линейка е на път, но тя никога не дойде. Малко по-късно ми се обадиха за да ми кажат, че са направили грешка, и че синът ми всъщност не е открит."
Лошото време затруднява екипите, а с всеки изминал час, шансът бедстващите да бъдат открити живи все повече намалява.
Чуй новините
Подкаст
