Училища на двата полюса

250 евро. Толкова на глава от населението е изразходвала България за образование през 2015 година. Румъния е похарчила малко по-малко от нас - 248 евро. Цифрите леко ще се коригират, тъй като от 1 септември България увеличи учителските заплати с 15%. Румъния обаче планира от януари догодина също да вдигне възнагражденията на преподавателите, при това с между 25 и 30 процента. Сами разбирате, какво ще се случи тогава. България ще стане на първо място в Европейския съюз в класацията за най-малко отделяни средства за образование. Иначе Люксембург харчи най-много за образование в Европа – близо 4700 евро на глава от населението.

В следващата графика се виждат разходите за образование като процент от брутния вътрешен продукт на страната. С колегите от Международна редакция и от телевизионния център в Благоевград проследихме как се справят с делегираните си бюджети две училища в България. Първото е средно общообразователно училище "Св.Св. Кирил и Методий" в село Крупник, община Симитли. Второто е едно от най-елитните в страната - Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ в София.

На 15-ти септември в класните стаи на училището в симитлийското село Крупник ще влязат близо 250 деца. Тук работят 40 учители, а възнагражденията, които получават са от 660 до 880 лева, за квалифицирани педагози с дълъг трудов стаж. Въпреки малкия бюджет от 800 000 лева за година, с който разполага училището, от ръководството му осигуряват целодневна форма на обучение за всички ученици. За децата всеки ден има и безплатен обяд. Училищната база обаче от години се нуждае от основен ремонт и парите просто не стигат.

Венцислав Кълбев: “Отделяме пари за ремонт на най-фрапантните неща. Вчера от инспекцията по хигиената пресечка имаше проверка, дадени са предписания, но и пред служителката заявих, че училището разполага със средства да направи само частични, козметични ремонти. Колегите в две от класните стаи сами си закупиха латекс сами очертават донякъде, където може, защото наистина беше зацапано, олющено“.

Учениците в средищното училище в село Крупник имат спортни занимания, само когато времето навъним позволява. Няма закрита спортна зала, защото парите от училищния бюджет са крайно недостатъчни за изграждането и поддръжката на такова съоръжение.

Преди няколко години сградата е била санирана. Оказва се обаче, че част от поставената изолация на места вече се е отлепила и всеки момент, вероятността да падне е голяма.

Музика вместо звънец. Интерактивни дъски, мултимедийни проектори, безплатен Wi-Fi, модерни кабинети по биология, химия и история и огромен като спортна зала физкултурен салон. Така Втора английска гимназия в София ще посрещне учениците си на 15 септември. От ръководството на гимназията споделиха, че средствата за подобряване на училищната среда се събират и благодарение на множеството проекти, в които участва училището.

Веселина Иванова, помощник-директор по учебната дейност във Втора АЕГ: „Делегираният бюджет дава свобода на всяко едно училище да реализира визията си за развитие и за това да се превърне в наистина модерно и ефективно училище“.

В богатата библиотека на гимназията учениците могат да пишат проекти на компютрите и да намерят необходимите им литература. Гимназията е обособила и зона за отдих.

В обновения двор се провеждат открити уроци по литература, английски език и музика.

Въпреки всеотдайната работа на висококвалифицираните учители в гимназията, те споделят, че заплатите им са крайно недостатъчни.

Мария Методиева, главен учител по английски език: "Заплащането е много важно. Обикновено, когато става дума за такова нещо и сравняваме своите заплати със заплатите на наши колеги в страните-членки на ЕС, то наистина е мизерно, а ние полагаме не по-малко труд, не по-малко усилия и сме не по-малко компетентни от тях. Знаете ли, става ни болно“.

Училището всяка година финансира три квалификационни курса за преподавателите. Гимназията участва и в изпълнението на европейския проект „Твоят час“, който развива потенциала на учениците и подобрява учебния процес.

България до този момент не е инсвестирала средства в разработаването на електронни учебници, които все повече се използват в Европа. Въпреки това те навлизат сериозно в обучението у нас през последните години.

Над 30% от преподавателите използват редовно електронни учебници в час. Употребата им обаче за част от децата се оказва невъзможна. Родители сигнализират, че някои от файловете - например видеоклиповете, не могат да бъдат възпроизведени. Според тях технологията, по която са направени учебниците, е остаряла.

Електронните учебници позволяват на учениците да видят с очите си всичко, което поради остарялата материална база няколко поколения ученици, виждаха описано само с букви. Осмокласниците например, които четат какво внушават нотите, написани от Пучини и Шопен с един клик могат да чуят техните произведения или да видят чрез 3D изображения движението на Слънчевата система и работата на човешкото сърце. Оказва се обаче, това не може да се случи през всяко устройство. Димитър Димитров тази година изпраща двете си деца в трети клас. Въпреки, че чантите им ще бъдат по-леки с електронните учебници той се отказва от тях.

Димитър Димитров: „Когато искам да видя някакво допълнително съдържание се изисква така наречения флаш плеър, който помага да се възпроизвеждат анимации. Има по-нови технологии, просто вече никой не използва тази платформа.
Издателите на учебника потвърдиха, че тази технология остарява. Те обаче са изправени пред друг проблем - огромната разлика между оборудването в различните градове.

Владимир Кръстев: Ние можем да използваме най-новата технолигия, но когато в училище компютрите и апаратурата, която е там не може да я понесе чисто като функционални изиквания, това че ние работим със съвременните космически технологии какво ни дава нищо. Така че ние се съобразяваме с много фактори и хората трябва да имат предвид, че това че нещо е използвано или не е използвано е много добре премислено.

През последните две години значително се е увеличило използванетпо на електронните учебници. Учениците прекарват средно над 40 минути в електронните варианти.

Димитър Димитров обаче вижда още една причина, поради която да не купува на децата си съвременния вариант на пособията.

Димитър Димитров: В училищата не разрешават да използват електронни учебници - било на таблети, било на компютри и реално този електронен учебник децата ми могат да го използват само вкъщи.

Въпреки, че съврменните пособия са по-евтини от издателството не смятат, че те могат да заменят хартиените издания. За да стимулират използването на новите технологии издателите изпращат на учителите, които работят по съответния учебник и неговия електронен вариант.

Владимир Кръстев: За жалост все още електронните учебници не са добре регулирани в образователните наредби и закони, и за тях няма отделен бюджет. За това ние в момента малко или много субсидираме училищата, давайки им безплатно учебниците.

За разлика от хариените издания електронните позволяват учебниците да бъдат обновявани и допълвани за по-малко от ден. Към момента такива има по всички предмети за учениците от 1 до 8 клас, а от следващата учебна година по тъч-учебници ще могат да учат и в 9 клас.

Неслучайно развитите страни по света инвестират повече средства в образованието. То изгражда личностите, които един ден ще задвижат колелото на икономиката и обществото. Ето защо е крайно време образованието да стане приоритет и у нас.