Начало
назад
Болници в ротация - цената плащат пациентите
Трагичният случай от миналата седмица, при който новородено бебе почина в линейката на път за болницата в Сандански извади наяве една уникална структура в българското здравеопазване. Две болници обединени в една и отделения, които работят на ротационен принцип. Кое е наложило създаването на подобна структура и здравословна ли е тя за пациентите?
Трагичният случай със смъртта на новородено бебе на път за болницата в Петрич предизвика бунт на близките й. А той извади наяве поредното абсурдно явление в здравеопазването ни, където качеството на лечение и пациентът отново са на последно място…
29-годишната жена обвинява дежурния фелдшер в спешния център в Сандански за липсата на адекватна реакция. Вместо да я прегледа, й предписал болкоуспокояващи.
"Отидохме в спешното и те ми казаха така – че не съм за раждане първия път, втория път болките ми станаха по-силни и пак отиваме в спешното, обаче със силна болка, водата ми се спука вкъщи…“, разказа Валерия Гогова.
Докато пътували към родилното в Петрич, раждането започнало.
"Той докато гледаше през прозореца, аз вече родих бебето. От Сандански до Петрич никакво внимание не ми обърна. То мърдаше между краката", каза Гогова.
Когато пристигнали в болницата в Петрич, лекарите само констатирали смъртта на 3-килограмовото момиченце, родено в деветия месец. Няколко дни след трагичния случай фелдшерът подаде оставка, а от спешния център в Сандански определиха действията му като пропуск.
"Този фелдшер, заради заетостта посъветвал жената при започващо раждане или при изтичане на околоплодни води, да се обърне отново към спешен център. Това приемаме като наш пропуск“, обясни д-р Анил Бояпати, директор на ФСМП – Сандански.
Но остава големият въпрос – защо е трябвало раждащата жена да бъде транспортирана до болницата в Петрич, вместо да бъде приета в родилното отделение в Сандански? Краткият отговор - защото не улучва подходящата ротация. На 27 ноември родилното отделение е приемало пациенти само до 19.30 часа, независимо от спешността на случая.
"Ако беше препратена да отиде в болницата, да има кой да поеме тази майка, тя щеше да роди. Затова ние намираме тук вината. Ние искаме 30 денонощия да имаме болница“, каза Асен Гогов.
Вече осем години Сандански и Петрич ту имат болница, ту нямат. Родилното им ту работи, ту е врътнало ключа. Явлението е уникално за България и се нарича „Югозападна болница“. Или двете болници уж обединени в една, която трябва да обслужва населението на четирите общини Сандански, Петрич, Кресна и Струмяни, но по график! 15 дни нощните дежурства и почивните дни се поемат от болницата в Сандански, 15 – от тази в Петрич.
"Когато колеги има работещи нощно време в Петрич, колегите в Сандански почиват", обясни директорът на МБАЛ „Югозападна болница д-р Илия Тонев.
"Ние работим непрекъснато през деня, а само се поема спешната ситуация от 19:30 до 7:30 разделено между двете болници“, заяви началникът на Неонатологично отделение към МБАЛ „Югозападна болница“ д-р Оля Малчева.
„Един от мотивите да вземем решението, това е стабилизираната болница", коментира кметът на община Сандански Атанас Стоянов.
„Ако не е обединена тази болница, няма да има нито Петрич болница, нито Сандански болница“, добави д-р Мариана Перусанова, началник на Неврологично отделение към МБАЛ „Югозападна болница“ .
А дали е така. Официалната причина за сливането им е оптимизиране на бюджета. МБАЛ „Югозападна болница“ в момента разполага с общо 27 отделения. А това е статут, който се поддържа много трудно в малко населено място, особено когато основната цел на ръководството е икономия. Директорът на болницата отказа среща с камерата ни. Но по телефона Илия Тонев уточни, че желанието му е било при обединяването на лечебните заведения да се сумират всички специалисти, за да може да болницата да поддържа по-високо ниво. За да имат право да работят по повече и по-скъпи клинични пътеки. Желание, което му е било отказано.
„Голямата част от болниците, говоря общинските с малки към средни, стремим се да поддържаме основните пет специалности. Това са вътрешни болници, неврология, педиатрия, хирургия, акушерство и гинекология. А имаме и хемодиализа, разбира се, има и ТЕЛК-ове разкрити в някои болници, клинична лаборатория, рентген, ако тях броите, те са задължителни за всяка болница. Всичко друго е лукс“, обясни председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев.
„Със сигурност има губещи отделения, но нека да напомня, че ние пък сме и как да кажа, тука не гледаме чисто икономическия ефект, защото в крайна сметка ние сме общински болници. Не можем да си позволим, за разлика от частни болници да затворим част от отделенията, само заради това, че не са икономически печеливши", коментира кметът на община Петрич Димитър Бръчков.
„Може би има компетентни колеги и сигурно тези колеги са с традиции. Ако е така, нека си ги имат. Те ще си имат пациентопоток, ще си имат подходящи всъщност заработки. И ще може да се издържа болницата. Но когато всъщност изкуствено създаваме едни отделения само и само да имаме възможност там да си добавим допълнителни приходи, някак си не се връзва работата… Предполагам, че те имат пациенти, иначе другото е само един разход, който трябва някой да го плати“, каза д-р Неделчо Тотев.
За сега плащат пациентите. Валерия Гогова с живота на детето си. Висока цена изглежда са платили и стотици други.
„Хиляди случаи имаме, които – говоря за пациенти от преди това, където по време на транспорт до Петрич умират. Жалко, че сред тях има и мои близки. Това е истината", каза старша мед. сестра във ФСМП – Сандански Валентина Джавалекова.
Болницата разполага с 27 отделения, за да покрива уж нуждите на хората. Но не може да поеме раждаща жена. Въпреки че по същото време в акушеро-гинекологичното отделение все пак е имало пациенти. Но не и кой да изроди Бебето на Валерия. Заради липсата на по-високо ниво на компетентност на съответните отделения, при по-сложни медицински казуси пациентите се препращат към МБАЛ – Благоевград. И какво излиза - Сливането на двете болници не повишава качеството на здравеопазване в района.
„Хората са объркани. Те не знаят кога работи самата болница и кога не работи“, коментира Драгомир Божкилов .
"Губене на ценно време. Ние имаме прекрасни специалисти, имаме ангиографски кабинет и лаборатория, и операционна, и всичко е на ръка на докторите“, обясни Валентина Джавалекова, старша мед. сестра във ФСМП – Сандански.
„Раждането е спешен случай… Не може един спешен медик да не разтвори, грубо казано, краката на тази жена и да не види какво се случва… Значи спешна помощ могат да израждат, защо не изродиха? Кой каза тази жена да бъде транспортирана“, коментира д-р Мария Георгиева, административен секретар на Приемен блок към МБАЛ „Югозападна болница“.
„А за петричката болница не искам да коментирам. Просто под всякаква критика. „Ама ние не искаме в Петрич“. Викам защо, и там е болница. „Там доктор не идва, там ти се обажда по телефона и сестрата ти прави нещо“, каза Валентина Джавалекова.
Трябваше ли да станем свидетели на поредния пропуск, за да чуем тези признания от лекарите?
Недоволството извади и други факти. По документи Спешният център в Сандански разполага с четири линейки. На практика от тях функционират само две, другите са за скрап.
„Имах проблем с детето… Отидох горе в спешното отделение и те ми казаха, че не могат да обърнат внимание, защото трябва да се отиде в Петрич… Добре казвам, линейка нямате ли? Не, нямаме, имаме една линейка само и тя е на повикване отишла", разказа Антон Латинов.
„Много пъти се налага наша линейка да замине за София, ами една линейка като остане, кажете ми къде да отиде по напред тая линейка. Е така се отказват адреси", обясни Валентина Джавалекова.
И не беше необходимо да станем свидетели на поредния пропуск, за да осъзнаем, че детското здравеопазване е на командно дишане. И дали желанието на болниците да имат повече отделения отговаря на възможностите им. Които очевидно не се увеличават от обединението им. В неонатологичното отделение в Сандански работи само един специалист. Когато не е на разположение, го замества акушерка и се моли да не възникне спешен случай.
„Няма друг, който да иска да работи на моето място. Няма млад човек, няма стар, няма никой“, разказа д-р Оля Малчева, началник Неонатологично отделение към МБАЛ „Югозападна болница“ .
„За съжаление ние имаме огромен дефицит с кадри в педиатрията и анестезиологията, и реанимацията… Молили лекари да дойдат. Засега нещата не се случват. Когато е куцала здравната политика на държавата десетки години, не можем ние със собствени сили и с усилията на няколко лекари да направим идеално здравеопазване. Това са фактите“, коментира д-р Илия Тонев, директор на МБАЛ „Югозападна болница.
Отново заради липсата на кадри в повечето случаи спешните екипи работят без лекар. В нощта на 27 срещу 28 ноември също не е имало лекар, който да пътува с родилката до Петрич. И да й помогне да роди хуманно, а не в крачола на панталона.
„Имаме нужда от 5 доктори, които непрекъснато трябва да работят в спешния център, във филиала, за да може да има денонощно покритие. По принцип трябва да пътува реанимационен екип, тоест лекар, сестра и шофьор. В даден момент при липса на лекари само фелдшера пътува", обясни д-р Анил Бояпати, директор на ФСМП – Сандански.
Според местното ръководство двете лечебни заведения не биха оцелели отделно, защото все по-трудно общинските болници успяват да покриват нормативите и изискванията на Министерството на здравеопазването, като минимален брой специалисти в едно отделение.
„Ние не получаваме подкрепа от държавата, или само за някои конкретни дейности, които изпълняваме, например дейности от бърза помощ като ни се изпратят тука пациентите и така. Но иначе заплатите се формират от това, което ние си изкараме. От работата ни по здравна каса“, каза д-р Оля Малчева, началник Неонатологично отделение към МБАЛ „Югозападна болница“.
"Никаква помощ от държавата. Тука в продължение на не знам колко години гоним различни лицензионни режими, гоним една реална реформа, която започна още около 2016 година, която няма своя финал", коментира кметът на община Петрич Димитър Бръчков.
Оказва се обаче, че лечебното заведение получава една от най-високите субсидии за болници, в отдалечени и труднодостъпни райони. Освен това Югозападна обслужва близо 100 000 души, което води до допълнителни облаги. Облаги получава и от задържането на персонала, който се приближава до този в големите областни болници – близо 500 души. Като неин собственик, общината също би могла да я подкрепи финансово. Но нормативната уредба за общинските лечебни заведения я ограничава само до закупуване на апаратура и обновяване на сградния фонд.
„Вече тука и доброто желание да го има, и наличните средства да има, проблемът опира в нормативната рамка, която ги стяга и която пречи да го направят“, обясни д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници.
Или общината не може да поеме на болницата например тока, парното и водата, което е близо 20 процента от цялата издръжка. Но пък общината може да настоява това да се промени. Ако има, разбира се, желанието болницата не само да оцелява, но и да се развива, като се инвестира в нея и като се привличат нови кадри.
"Ако те направят необходимите постъпления с подготвено, мотивирано предложение от тяхна страна за промени в нормативната уредба, би могло да влезе в Народното събрание за гледане. То това се говори не от сега, то се говори от много години. Като едно от спасителните действия, което може да се направи с цел да се спре разпада в общинското здравеопазване", коментира д-р Неделчо Тотев.
Съвпадение или не, няколко дни след скандала с МБАЛ „Югозападна болница“, в общинското деловодство в Сандански е внесено предложение от инвеститор за построяване на частна болница. Направили са си сметката хората, че при по-добро управление ще могат дори да печелят.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
