Как руският ракетен терор прави Украйна по-силна

Ракетният дъжд

Всички говореха за взривения Кримски мост, но както често се случва по време на война, тази новина не успя да се задържи за дълго водеща. Русия отговори на смъртната обида, която ѝ бе нанесена събота преди изгрев слънце, като нанесе масиран ракетен удар срещу почти всички големи градове в Украйна и това задълго закри хоризонта. Цивилизованият свят напълно справедливо осъди тези обстрели като варварски, водещи международни институции класифицираха руския режим като „терористичен“, а в Европа и в Украйна бяха предприети първи стъпки по създаването на интегрирани системи за противовъздушна отбрана (ПВО). Няколко дена по-късно, когато страстите започнаха да утихват, е редно да да си зададем някои въпроси, защото май ще се окаже, че не всичко е така както изглежда на пръв поглед.

Как беше нанесен ударът?

Ракетната атака започна понеделник сутринта, като през деня Украйна бе поразена от поне две ударни вълни въздушни оръжия притежаващи различна разрушителна мощ. Формално целта на акцията (според формулировката на Путин) бе да бъдат поразени „предприятия на енергетиката, командни пунктове и комуникационни центрове“, но в действителност, освен електроцентрали (за които ще стане дума по-долу), бяха ударени десетки граждански обекти, които нямат нищо общо с военните действия: жилищни сгради, оживени кръстовища, образователни центрове, пешеходни мостове и дори детска площадка.

Първата вълна се състоеше от ракети изстреляни от североизток (Воронеж) и юг (Черно море).

Градовете в северната и северозападната част на Украйна (Киев, Житомир, Виница, Лвов, Тернопил, и др.) бяха атакувани с крилати ракети Х-101 изстреляни от стратегически бомбардировачи Ту-160 намиращи се в руското въздушно пространство в района на Воронеж. Последният факт е много важен, защото такъв тип удари позволяват на руските самолети да действат отдалече и така да не могат да бъдат поразявани от украинската ПВО, която понастоящем има много ограничен обхват. Тези ракети, принципно, дават сравнително малко отклонение от целта (10-20 м) и затова остава неясно към какви точно обекти са били насочени. Именно две от тях се взривиха на улиците в Киев убивайки невинни граждани, а друга улучи детска площадка. Също така Х-101 е причинила разрушаването на пешеходния мост „Кличко“ в украинската столица, кадри от което моментално бяха разпространени от всички световни медии. Като се вземе предвид, че стойността на една Х-101 е някъде около 13 млн. долара, това поражда много въпросителни. Например доколко една такава очевидно безразборна въздушна атака е била подчинена на някаква военна логика.

Градовете в южната част на страната (Одеса, Николаев, Кривой Рог, Запорожие и Днипро) бяха ударени от крилати ракети Калибър пуснати от бойни кораби в Черно море. Този тип ракети имат разрушително действие сравнимо с това на Х-101, но са много по-евтини (ок. 300 хил. долара) и затова са едни от най-често използваните от руснаците в конфликта. Сред „постиженията“ на операторите изстреляли Калибрите този ден са ефективно разрушен жилищен блок в Николаев и две попадения в оживено кръстовище в Днипро. За капак на всичко, те успяха да се забъркат и в международен скандал след като се оказа, че поне три ракети са преминали през въздушното пространство на Молдова докато са летели към цели в западна Украйна.

Втората вълна се състоеше от ракети изстреляни от югоизток (Астрахан) и дронове камикадзе пуснати, съответно, от юг (Крим) и север (Белорусия).

Около 40 ракети бяха пуснати от стратегически бомбардировачи Ту-95 от района на пристанищния град Астрахан в северната част на Каспийско море без да се налага да навлизат във въздушното пространство на Украйна. (Както вече споменах по-горе, това позволява на руските пилоти да стоят далеч от обсега на украинската ПВО и така действията им към момента остават безнаказани.) Целта на тази акция е била основно украинската енергийната инфраструктура в източната и югоизточната част на страната.

Междувременно от юг и север към различни обекти в периферията на Украйна бяха насочени „десетки“ дронове-камикадзе иранско производство. Шахед-136 (с руско официално обозначение Геран-2) към момента е едно от най-дискутираните оръжия използвано в конфликта. Това е безпилотен летателен апарат (т.е. управляван е от оператор от земята), който има размах на крилете 3.5 м и развива максимална скорост от 185 км/ч. В носовата му част има бойна глава с 40 кг експлозив. Ако обобщим казаното дотук, то той много прилича на доста примитивните от днешна гледна точка самолети използвани през Първата световна война – бавни, шумни и летящи на ниска височина. Но пък са евтини и, съответно, са доста изгодни за руснаците. Заради характерния шум украинците вече лепнаха на Шахеда прякора „Мопед“, но с горчивина, също така, признават, че успяват да свалят само около 60% от тях.

Отговор за Кримския мост?

Беше ли масираният удар по Украйна първосигнална реакция на Путин на атаката срещу Кримския мост или бе специално планирана операция? По-скоро второто. Експерти с дълбоки познания конкретно в ракетното и авиационното дело обясниха, че няма начин такава сложна и масирана офанзива да се приведе в действие само защото някой е спал накриво или се е въртял бесен в кревата си цяла нощ. Бе даден и пример, че един от моделите ракети изстрелвани от стратегическите бомбардировачи използва специално ракетно гориво, което е силно токсично, и което, съответно, може да бъде зареждано само на специални места от висококвалифициран персонал. Счита се, че подготовката на масирания удар е започнало най-вероятно в началото на октомври и че взривяването на моста по-скоро е съвпаднало по-време с него отколкото да е било повод за нанасянето му.

Друга причина за неговото осъществяване безспорно е и назначаването на генерал Суровикин, командващ въздушно-космическите сили на Руската федерация, за главнокомандващ на руските войски в Украйна. Така в разположение на Суровикин е поставена много по-голяма ударна мощ отколкото е имал който и да е от неговите предшественици. Освен това той вече разполага с много по-големи ресурси за планиране и координация на действията на различните родове войски.

Какви бяха целите на ракетната атака?

Интересен въпрос, който няма конкретен отговор. Преди всичко, чрез нея бе търсен видим ефект – че Русия е все още силна, че не прощава нанесените й обиди (какъвто, безспорно, беше случаят с моста). Също така, несъмнено, бе преследвано и силно психологическо въздействие – възраждането на атмосферата на страх и терор сред жителите на големите украински градове, която те като че ли бяха позабравили напоследък. Несъмнено налице е гъделичкането на егото на най-военнолюбивата част от руското население (т.е. най-фанатичните привърженици на Путин), които много обичат да гледат как някой се гърчи и страда, стига това да се случва по телевизията и да не е в тяхната страна. Всичко, това, разбира се, има само краткосрочен ефект, който обикновено изветрява за няколко дни. Има, обаче, и дългосрочен, който малцина са разбрали, но който тепърва ще се усеща от мнозина.

Както споменах в началото, освен кръстовища и жилища, руските ракети улучиха и немалък брой електроцентрали. Засега е известно, че са били ударени 3 електростанции в Киев, една в Кривой Рог, 1 в Лвов, 1 в Житомир и няколко в Харков. Също така са били улучени подстанции в Ривне, Хмелницки, Тернопил, Конотоп, Житомир и Виница. Това безспорно, ще причини не само значителен битов дискомфорт на мнозина украинци, особено през предстоящите зимни месеци. На много места в страната вече се прилагат мерки за икономия на електричество, включително режим на тока. Несъмнено, пред украинската икономика също предстои труден период. (Говори се, например, че цял металургичен комбинат в Кривой Рог принудително е спрял работа за неопределено време.) Най-големият удар, обаче, ще понесе украинският експорт – малко известен факт е, че Украйна, подобно на другите постсъветски страни, има силно развита енергетика, която разполага с излишъци от електроенергия. От известно време тези излишъци се изнасят за Западна Европа, където се опитват да компенсират по всякакъв начин недостига на руския газ. Това в близко бъдеще, очевидно няма да се случва, като потърпевши освен европейците ще бъдат отново украинците, в чийто държавен бюджет няма да постъпят около 1.5 милиарда евро.

Разрушава ли Русия украинската гражданска инфраструктура?

Една от любимите тези не само руските, но и на чуждестранните (включително и българските) пропутински пропагандисти, е че Русия не била нанасяла удари срещу обекти с гражданско предназначение в Украйна. Това, разбира се, категорично не е вярно, при това разрушенията започнаха буквално от първия ден на инвазията. Да си припомним сринатите почти до основи Мариупол и Северодонецк, взривеният мол в Кременчуг, ударите по гарите в Краматорск и Чаплино. И това са само най-очевидните примери. В средата на септември Михаил Подоляк, съветник на президента Зеленски, съобщи че от началото на войната в резултат на руските удари са пострадали над 22 хил. граждански обекта и само около 300 с военно предназначение.

СНИМКИ: БГНЕС

На масираната атака в понеделник бе обърнато изключително внимание в международните медии най-вече защото пострадаха големите градове. Може би ще прозвучи цинично, но явно малцина по света действително съзнават, че това което се случва в Киев от време на време е ежедневие (или по-скоро еженощие) за жителите в селищата в прифронтовата полоса и край руската граница. Те много често се намират в обсега не само на реактивните системи за залпов огън (няколко десетки км), но даже и на полевата артилерия, както и на дроновете. Докато някои у нас, или в Русия или, пък, където и да е другаде, обясняват разпалено „как НАТО навремето разруши гражданската инфраструктура в Югославия“, а сега Украйна токова нещо въобще не се случва, всеки ден (и всяка нощ) някъде в Одеса, Николаев, Никопол, Запорожие и др. вадят от развалините тела на убити или ранени абсолютно невинни цивилни. Не случайно в Украйна считат, че един от основните резултати на изключително успешната септемврийска контраофанзива е изтласкването на агресорите отвъд държавната граница, което на практика означава, че Харков повече няма да е в обсега на полевите им тежки оръжия.

Руският ракетен терор вече е толкова очевиден, че от тази седмица вече и официалната пропаганда на Москва престана да го неглижира. Както често се случва напоследък, рупорите на Кремъл приключиха с фазата на отрицанието и направо преминаха към откровено злорадство.

Могат ли руснаците да подложат Украйна на денонощни атаки от въздуха?

Категорично не. Най-сигурният начин такива нападения да постигнат ефект е класическата авиация, но именно тя е един от най-големите проблеми на руснаците в момента. По принцип поддържането на мощни военно-въздушни сили е изключително скъпа дейност и много малко държави в света могат да си позволят такъв „лукс“. Явно Русия не една от тях. Не само производството на един модерен боен самолет струва милиони, но също и подготовката на летците. При това пилот току-що завършил военно училище в повечето случаи може само да излита и да каца. За да се превърне в действителност качествен въздушен боец са нужни още години допълнителна подготовка (според натовските стандарти – поне 120 летателни часа годишно). Русия от доста време не разполага с голям ресурс от добри пилоти, а след загубите претърпени в началото на войната той намаля още повече. Затова в момента въздушна война в небето на Украйна на практика няма. Има няколко десетки полета на ден, като и двете страни оперират непосредствено над фронтовата линия и след приключването на мисиите бързат да се приберат обратно в собствените си бази. Никой не се осмелява да лети над вражеска територия защото моментално ще бъде свален. В икономическо отношение и двете страни са по-скоро бедни и затова всеки пази самолетите си (и най-вече пилотите си) като зеницата на окото си.

В една „идеална“ война врагът би трябвало да бъде методично смазван с мощни, и най-вече редовни, въздушни удари. При това както в зоната на бойните действия, така и в дълбочина, срещу т.нар. критична инфраструктура. Русия на летищата покрай фронтовата линия в Украйна, обаче има около 400 бойни самолета, което за такава голяма площ си е направо нищо. Това е така наречената тактическа бойна авиация. Цялата стратегическа авиация (тежките бомбардировачи Ту-160 и Ту-95), пък, през 2020 наброяваше 66 машини, от които срещу Украйна действат около дузина, при това само от време на време. Като добавим към това напълно логичният страх на руснаците от загуба на безценни пилоти и самолети, ще разберем защо твърдението на разни пропагандисти, че Русия имала превъзходство във въздуха в настоящата война е поредния балон.

Именно отсъствието на мощни и добре подготвени военно-въздушни сили кара руското ръководство от време навреме да прибягва до ракетите. Казвам „отвреме навреме“, защото една ракета е скъпа, отнема време да се произведе, а в условията на задушаващи икономически санкции и дефицитните вносни материали и компоненти, това вече е и почти невъзможно. Украинското разузнаване тези дни изчисли, че към момента Русия разполага с не повече от 25 - 28% от ракетния арсенал, с който започна войната, като тенденцията той да се свива още.

Направени бяха и други изчисления – например, че общата стойност на изстреляните в понеделник ракети е между 700 млн. и един милиард щатски долара, а това е нещо, което Путин няма как да си позволи всеки ден. Не случайно, той тези дни заяви, че не вижда смисъл от повторен такъв удар по Украйна, но това по-скоро трябва да се разбира като признание, че няма как да го осъществи в близко бъдеще. Иначе ударите по населените места продължават и ще продължават, като за целта се използват евтини „заместители“ – иранските дронове и зенитни (противосамолетни) ракети С-300, които след съответната настройка могат да се насочват към наземни цели. Ще продължават да страдат най-вече тези, които имат най-малка вина за избухването на конфликта, цивилните от градовете в близост до фронтовата линия.

Резултатът

По време на „ракетния“ понеделник загинаха около 20 украинци, а поне 108 други бяха ранени. Разрушени бяха в различна степен няколко десетки цивилни обекта, най-вече сгради. Единственият ефект от този въздушен терор е, че украинското общество се настрои да даде още по-решителен отпор на агресора. Ако все пак добавим сериозният ущърб нанесен на украинската енергетика, то резултатът може би не е чак толкова лош за Путин. Но нямаше ли да е много по-разумно, от чисто военна гледна точка, ако цялата тази мощ, вместо да бъде насочвана към пешеходни мостове и детски площадки, бе изпратена срещу обекти от военно значение, например складове, командни пунктове, щабове, жп гари, мостове, летища и др.? И ако това бе комбинирано със съответните удари срещу електроцентралите, нямаше ли това поне за известно време да притъпи настъпателния устрем на украинската армия? Както се казва в такива случаи, въпросите са риторични, а отговорите – излишни.

Украинската ПВО

След края на ракетния терор, украинският Генерален Щаб заяви, че са били свалени 43 от 83 ракети изстреляни от руснаците. Освен това са били унищожени 17 дрона камикадзе. Много или малко е това?

Украинската ПВО е преди всичко противосамолетно ориентирана. Тя все още е въоръжена основно със зенитни комплекси съветско производство (като С-300, например). В борбата с ракетите на врага се включват и изтребители. Въпреки това, всеобщият извод е, че моментното състояние на ПВО на страната не позволява на последната да сваля значителен брой от прииждащите ракети. Повечето от последните бяха унищожени в районите на електроцентралите, което означава, че градовете са практически беззащитни.

Не по-добра е ситуацията с нашествието на иранските дронове. Както можеше да се очаква, процентът на несвалените безпилотни летателни апарати все още е висок – около 40%. Със своята около 40 кг бойна глава той може нанесе някаква повреда на апартамент, може да унищожи танк или камион, но нищо повече.

Не бе изминал и ден от началото на ракетния терор и западните съюзници на Зеленски вече официално заявиха, че ще направят всичко възможно да усилят украинското ПВО. САЩ, както може да се очаква, ще дадат най-много – 8 системи NASAMS, норвежко-американска разработка, които се използват за защита на редица жизненоважни обекти, например Белият дом. Две от тях ще пристигнат в най-скоро време, а останалите най-вероятно през следващата година.

Дали защото бе ударена сградата на немското посолство, но този път в Германия реагираха изключително бързо и на Украйна моментално бе предоставена една противоракетна система IRIS-T, която с основание се счита, че е сред най-добрите в света. Три други ще я последват най-вероятно през следващата година. Помощ ще окажат и Испания, и Нидерландия, които също ще предоставят противоракетни системи.

Както вече няколко пъти се случва в настоящата война, когато Украйна претърпи някакъв силен удар нейните западни партньори не само й подават ръка, но и решават проблема кардинално като блокират първопричината за него. Така през февруари/март, когато руснаците навсякъде напредваха с мощни бронирани колони, ЗСУ спешно получиха голям брой противотанкови оръжия, с чиято помощ нанесоха тежки загуби на агресора. После през лятото, когато в Донбас руската артилерията буквално помиташе всичко подред, в Украйна бяха изпратени Хаймарсите и модерните натовски гаубици, в резултат на което на бойното поле бе постигнат огневи паритет, след който последва и обратът. Сега, пък, силите на Зеленски не само ще се сдобият с модерни противоракетни системи, но ще бъдат подпомогнати да изградят единна система за противовъздушна отбрана, която ще покрива цялата страна, със съответното централизирано планиране, управление и контрол. Просто така работят в свободния свят – не си играят на дребно, а винаги разчитат на дългосрочни стратегии.

ОЩЕ АНАЛИЗИ ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА НА КАМЕН НЕВЕНКИН ЧЕТЕТЕ ТУК

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube