Какво пречи на Америка да спре масовите стрелби срещу невинни граждани

Преди няколко дни, на 4 юли, по време на Националния празник на САЩ, 20-годишен младеж в чикагското предградие Хайленд парк откри масова стрелба по време на парад в центъра на града. 7 души загубиха живота си, а десетки са ранени.

Първоначално си помислих, че изстрелите, които се чуват са част от поздравленията ва армията. Но след това видях, че навсякъде се разбягаха хора. Грабнах сина си и хукнахме да търсим безопасно място. Опитах да разбия витрината на един магазин но не успях. Изстрелите не спираха. Скрих сина си в кофа за боклук и се върнах да взема и останалата част от семейството ми. Беше ужасно - навсякъде по земята имаше простреляни хора, а в ръцете на един полицай се беше сгушило малко момченце, разказва свидетел на стрелбата.

Само за този ден, това беше седмата масова стрелба на територията на САЩ. От началото на годината до сега, в страната има над 310 масови стрелби, като само за последните два месеца освен в Чикаго десетки деца бяха убити в училище в щата Тексас. Други хора загубиха живота си докато пазаруваха в супермаркет в Бъфало, Ню Йорк.

Защо е толкова трудно да се въведат ограничения за оръжията след толкова много масови стрелби?

На 15 декември 1791 г. към конституцията на новата, освободена от колониализма на Великобритания държава, наречена Съединени американски щати, са направени няколко поправки за защита на правата на гражданите. Тези поправки, които със своята демократичност, свободомислие, либерализъм и прогресивност, дори и днес, близо два века по-късно, продължават да вдъхновяват света и да карат други народи да се борят да ги имат.

А това са – свобода на словото и печата, свобода на събирания и сдружения, право на честен процес, забрана за произволен арест, равенство пред закона.

Но една от тези поправки, днес не спира да буди духовете в американското общество, да се обсъжда и да провокира. Това е втората поправка в конституцията И в нея се казват две неща – Да има „добре регулирана милиция, необходима за сигурността на свободната държава“ и „правото на хората да притежават и носят оръжие, да не се нарушава.“

Всеки път, когато отвъд океана настъпи масова стрелба, тази поправка превръща щатите от съединени, в крайно разделени. За едната част от населението тя е благословия, за другата обаче – проклятие. Проклятие, което превръща американската мечта в американски кошмар.

В своята книга „Американската изключителност“ професорът от Харвард – доктор Сеймур Мартин Липсет, пише:

Америка е създадена в сурово време от хора авантюристи, прогонени или несъвместими с нормите на тогавашното общество. Тези хора не са имали закрилата нито на държава, нито на закон. Те сами, без ничия помощ, индивидуално е трябвало се справят в една враждебна, сурова и непозната за тях действителност.

Индивидуализмът на Америка, идва и от самото държавно устроийство на страната. Дори конституцията на Щатите, отбелязва професор Липсет, изисква от гражданите на тази страна, да защитават правата си, ако трябва и с оръжие! А това е и което всъщност представлява в своята основа Втората поправка в конституцията. Според професор Липсет, няма друга конституция в света, която така убедително да поощрява гражданите си да упражняват контрол над властта и политиците си, както тази на Съединените щати.

И наистина, причините тя да бъде добавена от създателите на американската държава и така яростно да бъде бранена от голяма част от населението дори днес, не са никак маловажни.

А именно - да имаш правото да притежаваш оръжие, с което да защитиш себе си, семейството ти, домът ти, имотът ти, родината ти. Но също така да имаш оръжие, с което да се изправиш, срещу някой местен или чужд диктатор или тиранин, който ти отнема свободата, бизнеса, собствеността и те превръща в зависим. Превръща те в роб.

Голямо постижение за времето си – абсолютно безспорно. В исторически аспект дори може да се каже, че ако в Европа навремето, хората имаха право да носят оръжие в конституцията си, дали комунизма би завладял Русия, така лесно? Или хората биха имали нужното, за да защитят дома и живота си. Дали Хитлер би дошъл безпроблемно на власт и унищожил в газовите камери милиони невинни хора? Ако всеки един можеше да се защити.

Ами, ако ние в България имахме подобна поправка, бихме ли допуснали земите и имотите на нашите граждани да бъдат иззети от комунистическия режим. Бихме ли допуснали интелигенцията ни да бъде избита, вкарана в концлагери и икономиката ни срината, така както стана след 9 ти септември 1944 г. Бихме ли допуснали един отявлен анти-фашист, анти-комунист и демократ от европейска величина като земеделския лидер Никола Петков да бъде екзекутиран от комунистическо правителство натрапено ни от друга държава? Едва ли.

Но както казва американския историк Едуард О‘Донъл – „няма документ, институция, традиция или символ, чието значение и тълкуване да е останало непроменено във времето“. Нещо подобно става и с втората поправка на конституцията на Съединените щати писана в 18 век и нейната интерпретация и въздействие, днес в 21 век.

Преди два века, в новосформираните Съединени щати не е имало полиция, войска и цивилното население на страната е трябвало само да се защитава. За да се произведе изстрел с оръжието от онова време, след което да се изчисти, зареди с барут и отново, то да влезе в употреба са отнемали няколко минути. Т.е. оръжието не е било толкова бързо поразяващо и смъртоносно, колкото това, което днес, всеки навършил 18 години в Съединените щати може да закупи свободно от магазина.

Оръжие, което за няколко минути може да отнеме десетки човешки живота.

Чуваха се множество изстрели. А след тях звук от презареждане и отново стрелба. Хората тичаха и крещяха ужасени. Беше много страшно, казва свидетелка.

Освен това днес има и полиция, и войска. Но всеки път когато стане дума да се въведат ограничения, става ... страшно!

Отношението на американеца към оръжието е дълбоко свързано със защитата на личната му свобода. То няма как и може би никога, няма да бъде иззето от хората в страната. Но за да се спре насилието с оръжие и масовите стрелби в училища, молове, концерти и къде ли не и в които на година, загиват десетки хиляди жители на Съединените щати, нещо трябва да бъде направено.

Да, нека хората имат оръжие, да защитят домът си, себе си и близките си от нападение, грабеж или каквото и да е, но защо то трябва да е такова, което се използва в армията по време на война - питат хората в страната? Защо достъпът до такъв вид оръжие да е толкова лесен и всеки, който си поиска може да го купи и ако му скимне, да излезе с него на улицата И ДА почне да стреля по майка с деца, полицаи и мирни хора излезли на парад, като стана неотдавна на 4 юли в чикагското предградие Хайленд парк.

След масовите стрелби в супермаркета в Бъфало, Ню Йорк, училището в Ювалди, Тексас и тази край Чикаго, от администрацията на президента Байдън заявиха, че искат да въведат контрол върху достъпа до оръжие, което се използва в армията на лица под 21 години.

Подписах първия истински значим закон за оръжията от 30 години насам. Нещата постепенно ще се подобрят, но само всички положим усилия за това. Тази поредна стрелба е поредното напомняне, че нищо не ни е гарантирано. Дори в една демократична държава. И че няма нищо сигурно в живота ни. Трябва да се борим да всичко. Да защитаваме правата си и да направим така че Америка да направи крачка напред по смела и по-безстрашна, заяви Джо Байдън, президент на САЩ.

Но дали това ще даде резултат е много трудно да се каже. И вече не толкова заради желанието на хората в Щатите това да се случи, а заради оръжейното лоби и Националната Асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие в страната по известна като Ен Ар Ей. Аргументите им успешно парират разумните доводи, че всеки американец трябва да има оръжие и по този начин да се спре с масовите стрелби. Защото един добър човек с оръжие, може да спре друг лош с оръжие.

Днес в 21 век, значението на втората поправка не бива да се омаловажава. Но днес има не по-малко ефикасни начини, с които да защитим себе си и семействата си и дори да се изправим срещу тираните, без да проливаме кръв, смятат в Съединените щати.

Нека да има оръжие, с което да се защитиш, но защо то трябва да е смъртоносно, вместо нервно-парализиращо, например, с което да се обезвреди нападателят ти за няколко часа, докато не дойде полицията да го прибере. А пък борбата срещу диктаторите и корумпираните правителства днес се води не само с оръжия, но с интернет, социалните мрежи и платформи, журналистиката, бързият обмен на информация и разкриването на истината и фактите, които нито едно оръжие не може да победи.

Дали проблемът с насилието с оръжие в Съединените щати скоро ще се разреши е рано да се каже. Но не е невъзможно.

През 1967 г., губернаторът на Калифорния по онова време се изправя срещу насилието с оръжие, като забранява на гражданите да носят заредено оръжие на обществени места. Името на този губернатор е …Роналд Рейгън.

Автор: Симеон Гаспаров

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube