В събота рано сутринта се случи събитие, което бе едновременно неочаквано и дългоочаквано – Керченският мост бе разтърсен от взрив и получи тежки повреди. От строя бе извадено съоръжение, чийто обществено значим символизъм в границите на Русия може да се сравнява само с Кремъл. Напълно логично, тази буквално бомбастична новина засенчи всичко друго в световния информационен поток и отвсякъде заваляха коментари. Повечето от тези, които се опитват да анализират ситуацията се фокусират върху начина, по който мостът бе изваден от строя, но според мен по-важното е как спирането на трафика ще се отрази на по-нататъшния ход на войната.
Моментът на взривяването на Кримския мост.
Мостът
Идеята за мост, свързващ Крим с Таманския полуостров датира още от началото на 20-и век, но руският император Николай II никога не я материализира и тя дълго време си остава само на хартия. Първите, които започват да я реализират са немците, които, след като успяват през 1942 г. да завладеят цяла Украйна и значителна част от Кавказкия регион, започват да строят шосеен и железопътен мост. Докато те се изграждат опъват над морската повърхност въжен лифт. Проектът не е довършен, защото май 1944 г. Червената армия изтласква хитлеристите от региона. Сталин, обаче, е напълно наясно с потенциала, който притежава едно такова съоръжение и използва изоставените от немците строителни материали. Веднага след освобождението на Крим започва ускорено строителство на железопътен мост над Керченския пролив. Той е пуснат в експлоатация през есента на същата година, но функционира само три месеца, защото още опорите му са повредени от леда в Азовско море. Скоро след това е демонтиран.
Идеята за мост между двата бряга на Керченския пролив е съживена през 70-те години на 20-и век по времето на управлението на Брежнев, но никога не е активирана, защото не достигат средства. Днес звучи доста странно, но в годините предхождащи революцията на Майдана именно Киев повдига въпроса за изграждането на грамадно съоръжение, което да свързва все още украинският Крим с отсрещния бряг, където властва Русия.
Скоро след окупацията на Крим от руските военни части, в началото на 2014 г. и последвалата му анексия, Москва стига до извода, че изграждането на мост над морето трябва да се осъществи на всяка цена. Не е трудно човек да се досети какво е принудило Путин да възкреси идеята за здрава физическа връзка между Кубан и Керч – към този момент единствената сухопътна връзка на Крим с материка минава през украинска територия и затова решава да осигури независимо снабдяване на неотдавна присъединената към Руската федерация област. Планирането му започва през пролетта на 2014 г. и четири години по-късно той е пуснат в експлоатация. Изпълнението на цялостния проект е възложено на Аркадий Ротенберг, един от най-приближените до Путин олигарси милиардери.
Мостът се състои от два двулентови шосейни пътя (по един във всяка посока) плюс железопътно съоръжение. Шосейната част официално е открита на 15 май 2018 г., като в церемонията участва лично Владимир Путин. Счита се, че може да поеме дневен трафик от около 15 000 автомобила. Жп трасето е готово в края на 2019 г. Общата дължина на моста е около 19 км, а приблизителната му стойност – към 227 млрд. рубли (около 3 млрд. щатски долара).
Руски мерки за охрана на моста
Кримският мост става ябълка на раздора далеч преди избухването на настоящата война. Още през 2018 г. украинската страна го обявява за незаконен и изграден в разрез международните конвенции по морско право. Построяването му е осъдено от Генералната Асамблея на ООН, а САЩ и Европейският съюз въвеждат санкции срещу всички фирми и организации участвали в изграждането на моста.
Москва приема, че има сериозна вероятност Кримският мост в даден момент да бъде атакуван от украинците и затова взима безпрецедентни мерки за неговата охрана и сигурност. Силно официозната "Комсомолская правда" се хвали, че е разработена уникална 17-степенна защита - от спътниково наблюдение до специално обучени бойни делфини. Нивото на сигурност е приравнено с това на атомните централи и други обекти от “стратегическо значение“.
Какво знаем за момента?
Единственото което знаем със сигурност към момента е, че взривът е избухнал около 6 часа сутринта на 8 октомври 2022 г., събота. Изцяло е разрушен единият път, като едновременно две секции, недалеч една от друга, са паднали във водата. Другият път, по-близо до жп моста, не изваден от строя и вероятно е използваем. Експлозията е унищожила голям товарен камион и лек автомобил, загинали са общо трима души – шофьорът на камиона, и мъж и жена пътували в автомобила. Освен това, в резултат на експлозията се е подпалила преминаваща влакова композиция превозваща гориво, като поне седем от цистерните са избухнали в пламъци.
От тук насетне започват спекулациите за това, кой го е направил и как всичко това се е случило.
Нека да започна с това, че още в началото на лятото в коментар за хода на войната, предрекох, че „когато Украйна се почувства силна ще взриви Кримския мост“ и че това ще стане „при някое голямо настъпление“. Далеч съм от мисълта, че съм някакъв пророк. Просто за мен още тогава беше очевидно, че мостът е твърде апетитна хапка и твърде престижна цел, за да бъде подмината просто ей така. Влиятелни украински фактори също дискутираха една такава възможност и изразяваха съжаление, че не разполагат с достатъчно ефективно средство за поразяването му. Е, явно тази ситуация вече се е променила и те вече имат с какво да изпълнят намеренията си.
Москва засега не е излязла с официална позиция, единствено от Главното следствено управление на Русия, заяви че е даден ход на криминално разследване във връзка с вероятен терористичен акт.
В тази връзка се появи версия, или по-точно – спекулация – че експлозията е причинена от руснаци, противници на Путин, и следствие от вътрешната борба за надмощие между силовите структури. Засега това ми се струва твърде малко вероятно.
Почти през целия ден в медиите се лансираше идеята, че вероятната причина за разрушенията е изключително мощна детонация на товарния камион, който е бил натъпкан с взривно вещество. В полза на тази теза е твърдението, подкрепено с видеокадри, че на входа на моста (от към Таманския полуостров) камионът е бил проверен твърде повърхностно. От друга страна, на двата края на моста са инсталирани грамадни ST-6035 скенери, чието предназначение е именно да сканират преминаващите машини за наличие на взривни вещества. Не бива да се пренебрегва и мнението на един от най-компетентните експерти, който твърди, че никакъв автомобил, независимо колко експлозив превозва, не може да причини разрушения от такъв мащаб, при това с едновременно пропадане на две секции.
Затова доста по-вероятно звучат твърденията, че става въпрос за ракетен удар. Възможно е да са използвани украински противокорабни ракети „Нептун“, които имат максимален обсег от 280 км и носят бойна глава от 150 кг. Още повече, че практиката е да се изстрелват по двойки. Те вече доказаха своята ефективност, когато през април потопиха крайцера „Москва“. Най-вероятното място от където ракетите биха могли да бъдат изстреляни се счита района на Гуляйполе, Запорожска област, около 255 км на север от Кримския мост. Също така е възможно да е използвана мощна американска високоточна ракета ATACMS, но засега тя не присъства в нито един от списъците с въоръжение одобрено за изпращане в Украйна.
Сред другите версии за възможните причини за взрива са предварително заложени експлозиви, например под моста, водолази-диверсанти, но те физически няма как да пренесат такова количество взривно вещество. Или пък дори някакъв нов модел подводен дрон, което звучи по-скоро като научна фантастика Допуска се и едновременно използване на два или повече от гореизброените методи.
Засега тезата за преднамерана украинска атака надделява над другите версии. Трябва да отчитаме следните важни моменти:
Ударът е нанесен рано сутринта, когато има много малък брой цивилни и така се свеждат до минимум "страничните жертви"
Пропаднали са едновременно две секции на единия от шосейните мостове
Взривът е засегнал и влаковата композиция с горивото, като по този начин е търсен допълнителен ефект
Ударът е нанесен на място, което от гледна точка на международното право се счита, че се намира в украински териториални води
Украинската страна, напълно логично, не е поела официално отговорност за извършеното нападение. Реакциите на най-високо ниво са доста противоречиви и объркани, вероятно с цел да заблудят руснаците още повече.
Какви ще са последствията?
Ударът ще има много силен ефект върху репутацията на Русия като военна сила и лично върху Путин като лидер.
Ще се задълбочи вътрешнополитическата криза в Руската Федерация. Мнозина от тези, които до момента се оплакваха от развоя на събитията ще изпаднат в още по-голяма депресия. Другата част обществото, в която влизат голям брой военолюбци, ще настоява за още по силни удари по Украйна.
Паниката сред проруското население на Крим ще се увеличи, защото то ще се почувства като хванато в капан. Вече се заговори за хиляди автомобили напускащи Крим по посока Мелитопол и Бердянск, с явното намерение да не се връщат обратно. Също така, това е сигнал и към анти-руски настроените малцинства на полуострова да активизират борбата си срещу Путин.
Ударът не е нанесен случайно. Става въпрос за цяла серия от координирани действия да се отслаби руската логистика преди началото на поредната украинска контраофанзива. През Кримския мост са минали 75% от резервите и материалите на Руските войски сражавали се в района на Херсон и Запорожието. Дневните обеми достигат до 36 000 тона.
Въпреки че част от моста скоро ще бъде пуснат в действие (жп линията и едното шосе) това няма да изкорени страха на руснаците от нов удар.
Аз лично очаквам ново голямо настъпление на украинците или към Херсон, или от Запорожие на юг към Мелитопол и Мариупол, за да се отреже Крим по суша от останалата част на фронта.