Между 9 и 11 март в азербайджанската столица Баку се проведе 10-ия Глобален форум, който събра на едно място над 350 участници от над 60 държави, сред които и над 50 настоящи и бивши президенти и премиери. Силно изразено бе присъствието на редица източноевропейски лидери – доказателство за задълбочаващото се сътрудничество в енергиен и търговски план между Източна Европа и Азербайджан.
България бе една от най-сериозно представените държави в лицето на президентите Петър Стоянов, Росен Плевнелиев и Румен Радев, както и други активни и бивши политици.
Любопитна подробност е, че събитието се проведе под изключително строги COVID мерки. В страната се допуска единствено със сертификат за ваксинация, а след пристигането си гостите бяха тествани неколкократно.
Форумът беше с дискусионен характер, като първата голяма тема беше войната на Русия срещу Украйна и нейният ефект върху глобалната политика…
"Владимир Путин се опитва да разруши тази система, на която през последните 70 години се уповаваше свободата и демокрацията. Войната в Украйна, разбира се, е най-голямата трагедия на днешния ден. Независимо дали сте българин, поляк или немец, възприемате и преживявате събитията. Но в политиката на безопасността няма физически граници. Болката на Украйна днес, утре може да е ваш проблем… Не дай Боже след утре да е полски, литовски, чешки и т.н. Това води до извода, че политиката на безопасността трябва да се осъществява съвместно и ефективно и чак тогава тя може да ни спаси. Именно заради това говорим за колективни модели, за паневропейски решения и прочее. Важно е тази политика да се разширява, защото носи стабилност ", заяви Виктор Юшченко, президент на Украйна в периода 2005-2010.
Форумът бе организиран от международния център „Низами Гяджеви“, а по време на панелите и дискусиите бяха обсъдени голяма част от най-наболелите глобални теми като нарушената архитектура на сигурността в Европа; климатичните промени и енергийния преход; сътрудничеството в рамките на международните организации.
Росен Плевнелиев: Енергийният преход трябва да е справедлив и това е постижимо
"Какъвто и да е енергийният преход, той трябва да е справедлив, преди всичко за обикновения човек. Той трябва да види надежда и да знае, че правителствата работят в негов интерес. Можем ли да имаме такъв преход при война, тройни и четворни цени, а светът се конкурира по ресурси и гледаме санкции по всички нива вместо сътрудничество? Отговорът е: Да, можем!", смята Росен Плевнелиев, президент на Република България в периода 2012-2017.
Засегнати бяха още миграцията; ролята и мястото на Китай в световната политика; както и регионални теми като конфликтите в Близкия Изток, геостратегическото значение на Африка и, разбира се, пътят на Западните Балкани към членство в ЕС.
"Отношението на ЕС към включването на Западните Балкани трябва да бъде коренно променено заради войната в Украйна. Ние вече не може да говорим спокойно колко глави са отворени, колко глави са затворени и какви критерии са изпълнени. Няма никакво съмнение, всяка балканска държава трябва да стане член на ЕС, когато изпълни критериите. Също така, няма съмнение, че това, което се случва в Украйна, е безпрецедентно. То променя изцяло цялото геополитическо схващане за Европа и света", каза Петър Стоянов, президент на Република България в периода 1997-2002.
Петър Стоянов: Западните Балкани трябва бързо да станат част от ЕС
"Ако някой разпалва война на 600 км от моята държава, това променя целия мащаб в района. България и Сърбия и целите Балкани са в много опасна ситуация, когато имаме такова предизвикателство и такъв проблем в Украйна", посочи Борис Тадич, президент на Сърбия в периода 2004-2012.
Борис Тадич пред БНТ: Основната траектория на Сърбия е членството в ЕС
Предвид специфичната роля на Азербайджан в сферата на енергетиката, темата бе централна за форума. Още в откриващото слово на президента Илхам Алиев бяха подчертани амбициите за увеличаване на енергийните доставки към Европа през следващите години.
В една от дискусиите в рамките на събитието присъства и министърът на енергетиката на каспийската страна. Пред нашата камера той заяви, че Азербайджан би могъл да увеличи обема на доставките на природен газ за България. Той отговори и опроверга спекулациите, че страната му купува и препродава на Европа руски газ, като заяви, че произходът на доставките за Стария Континент е 100% от находището Шах Дениз.
"Азербайджан има възможността да увеличи количествата газ за България, но е въпрос на укрепване и увеличаване на технологичната и търговска инфраструктура. Връзките, по които получавате газ, имат потенциала да пренасят по-големи количества след като бъдат разширени", каза Парвиз Шахбазов, министър на енергетиката на Азербайджан.
Президентът Румен Радев, който бе сред специалните гости на форума, отмени участието си поради положителна проба за ковид, последвана от две отрицателни. Преди това, обаче, той разговаря с азербайджанския президент като от видеоразговора им стана ясно, че страните ни задълбочават сътрудничеството си, както в енергийната сфера, така и инвестиционният обмен в сферата на високите технологии и производства с висока добавена стойност.
Азербайджанската държавна петролна и газова компания ще има офис в България
"Ние говорим за сътрудничество в областта на космоса, безпилотните летателни системи, аутомотив сектора, отбранителната индустрия, нефтопреработката, транспорта. Така че има вече един сериозен напредък и аз вярвам, че високите амбиции на нашите две страни се срещат именно в едно такова сътрудничество. И ние ще продължим да го развиваме", каза президентът Румен Радев.
В дискусиите на форума многократно бяха повдигани въпросите за изострящото се противопоставяне между Изтока и Запада. Остана усещането за сплотяване и възраждане на Движението на необвързваните държави, което обединява над 120 страни по света, които не членуват във военни алианси. Големите глобални въпроси обаче, останаха с отворен отговор.
"Всеизвестна е фразата на моя чичо, президентът Джон Фиджералд Кенеди: "Да не питаш какво може страната ти да направи за теб, а какво можеш ти да направиш за нея". Много хора, обаче, забравят продължението, което е насочено към останалия свят, а то гласи – не питай какво могат Съединените американски щати да направят за твоята страна, а какво можем да постигнем работейки заедно, за свободата на човечеството и за глобалната общност", каза Кери Кенеди, президент на фондация за защита на човешките права „Роберт Ф. Кенеди“.
"Ние живеем в изключително опасна част от историята на човечеството и се надявам да имаме по-отговорни лидери за предизвикателствата, пред които се изправяме днес", посочи Борис Тадич.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube