"След новините": Колко надеждни са сградите в Пловдив?

от БНТ
21:12, 26.07.2020
Чете се за: 04:50 мин.
СЛЕД НОВИНИТЕ

Надеждно ли е строителството на сградите в Пловдив? Градът, известен със старинната си архитектура, бележи огромен ръст в жилищното строителство от началото на годината.

Един злощастен инцидент по време на строителни дейности в центъра на Пловдив обаче по чудо се размина без жертви. Но остави семейство без дом и провокира редица тревожни въпроси - ако стената на къщата се разпада от вибрациите на багера, какво би станало при по-силен трус?

И колко надеждни са другите стари сгради, с които Пловдив се гордее?


Инж. Пламен Иванов- председател на Камарата на строителите, Пловдив: Една сграда, освен това, да е надеждно построена, да е изпълнена по качествен проект, много зависи по-нататъшната нейна експлоатация и тук е слабата страна в нашата действителност, защото няма организиран процес, в който се поддържа жилищният фонд.

Арх. Константин Божков- директор на дирекция "Устройство на територията", Община Пловдив: Там, където има много собственици, много живущи или ползватели, често пъти ремонтират или преустройстват собствеността си несинхронизирано един с друг. Някой път и без да ползват нужните специалисти за това. Това е големият проблем.

Като начало се натрапва първото неизвестно- колко сгради са с нестабилна конструкция, които няма да устоят дълго.

Арх. Константин Божков- директор на дирекция "Устройство на територията", Община Пловдив: Живеем в най-стария жив град. Има неща, които са културно-историческо наследство, има сгради, които са правени на ръба на процедурите, така че няма как да бъде водена статистика.

Инж. Емил Бойчев- председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Пловдив: Трябва да бъдат обследвани и да бъде направена някаква статистика, а това е въпрос на време и на труд и на организация, не се знае от кого.

155 375. Толкова са жилищата в Пловдив според последните данни на Статистическия институт. Сред тях блокове, кооперации и стари къщи, някои от които са паметници на културата. Всички трябва да се изследват и задължително да получат технически паспорт. Но сроковете за това бяха нееднократно отлагани. Последно - до края на 2022 г.

Инж. Емил Бойчев- председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Пловдив: Много трудно, до тук поне паспортизацията става само с някаква причина, т.е.когато човек отиде да подаде молба в общината за преустройство, на стара сграда говорим, тогава му се иска паспорт на сградата, което е ...когато се случи.

Инж. Николай Николов - фирма за строителен надзор: В момента държавата даде един много лош пример, особено за санирането. Тя разделя обществените поръчки на две - обследване на сградата и въз основа на това обследване, после възлага изготвяне на технически паспорт. Сега - по всички нормативни правила това обследване никой не го контролира.

Една от важните цели на подобно обследване е да установи и устойчивостта на сградите при земетресения. А подобни природни процеси в Пловдив са чести.


Милен Марков- ръководител на сеизмологичната станция в Пловдив: Средно отчитаме при нас в сеизмологичната станция в Пловдив между две и пет земетресения седмично с магнитуд до две, две и половина, които биват отчетени от нашата станция, но по принцип не се усещат от хората и не могат да бъдат отчетени от тях като интензитет.


Последният по-силен трус от 4,5 степен по Рихтер, който беше усетен в Пловдив и областта през май, уплаши жителите и отново напомни за сеизмичността на района


Милен Марков- ръководител на сеизмологичната станция в Пловдив: Пловдив се намира в Маришката сеизмична зона, при която е доказано, че максималния магнитуд, който може да бъде постигнат е в границите седем и половина по Рихтер. Максималният магнитуд, който е постиган в разрушителното земетресение 28-ма година е в границите на 6.8-7 по Рихтер.

Арх. Константин Божков- директор на дирекция "Устройство на територията", Община Пловдив: Когато една сграда е построена след 1987-ма година, когато влизат наредбите относно конструктивността на сградите, те са били проектирани така, че да отговарят на 9-та степен на Медведев- Шпонхойер- Карник в Пловдив.


Тези завишени изисквания и използването на стоманобетонен скелет дават известна сигурност. Но къщите с гредоред, строени преди 9 септември определено се нуждаят от спешна ревизия. Особено старите къщи- емблеми на Пловдив, които няма как да отговорят на съвременните противоземетръсни норми.

Инж. Емил Бойчев- председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Пловдив: Нямат сеизмичност старите къщи, имат си сеизмичната надеждност..., на времето на създаването си - Тоест, те си отговарят на нормите, по които са проектирани и толкова, това е тяхното статукво, оттам нататък, то не може да бъде повишено, освен ако не се прави реконструкция цялостна.

Инж. Пламен Иванов- председател на Камарата на строителите, Пловдив: Аз не се притеснявам от това, как са били изградени сградите. По-скоро се притеснявам от липсата на поддържка по време на тяхната експлоатация, а там вече процесите могат да бъдат много необратимии и особено, ако са дълго време изложени на течове, на други компрометиращи такива процеси.

Въпрос с много неизвестни от години е сигурността на многоетажните блокове в квартал "Столипиново". Канализацията там е за спешен ремонт. Според обитателите питейната вода достига само до втория етаж, затова пък пълни мазетата и се излива около жилищата.Лошото стопанисване от страна на наемателите личи и по разрушените части от сградите.


Инж. Пламен Иванов- председател на Камарата на строителите, Пловдив: За мен, може би там нещата би трябвало да вървят към събаряне на тези сгради и не толкова заради състоянието, нали. Там трябва да преценят специалистите как да се укрепят , а по-скоро, че всичко показва, че този тип сгради не отговарят на бита и културата на техните обитатели

Инж. Емил Бойчев- председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Пловдив: Къде ще живеят хората, значи първо трябва да се отстрани причината, тоест тези течове да бъдат ликвидирани, не знам с какви средства, трябва да се вземе решение и след това, ако има конструктивни поражения да бъдат отстранени.

Арх. Константин Божков- директор на дирекция "Устройство на територията", Община Пловдив: Говорим за лоша експлоатация, но говорим и за една амортизирана канализационна и отводнителна система, която вече е обследвана. Ясно е, че трябва да бъде ремонтирана. Просто трябва да дойде моментът за реализацията на тази реконструкция.

Безопасността е под голям въпрос и за повечето сгради строени преди повече от 50 години. Въпреки че изглеждат поддържани.

Инж. Емил Бойчев- председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Пловдив: Това е експлотационният срок, който е записан и в съвременните наредби, 50 години максимален експлотационен срок, разбира се, това не означава, че като премине той и сградата трябва да бъде съборена, напротив, тя си има съответната надеждност. Трябва да бъдат следени, трябва да бъдат през по-къси периоди обследвани и наглеждани от специалисти.

Инж. Николай Николов - фирма за строителен надзор: Ако се обърнем към настоящата нормативна уредба , значи всички сгради, с изключение на тези, които са построени след може би 2012-та година, когато се промениха нормите за натоварване, всички сгради няма да отговарят на сега действащите норм , но това не значи, че всичките ще паднат.


Според специалистите сгради, строени в първите години на демокрацията, също вече създават проблеми.

Инж. Пламен Иванов- председател на Камарата на строителите, Пловдив: Имаме един предприемачески бум, 90-те години и след това - тези неща, които виждаме сега в момента в сградите, които ни дразнят и лошото им състояние , те се дължаха на този бум в този момент, когато вече не се ръководеше процесът в строителството на тези сгради от строители, а от предприемачи , хора, които искаха да инвестират в строителството.

Според статистиката през първите три месеца на тази година, Община Пловдив е издала разрешения за строеж на над 300 сгради. Така градът бележи бум в строителството наравно със София. Но, духът на Пловдив си остава. Личи именно в старинната архитектура, която се нуждае от постоянна реставрация.

Инж. Пламен Иванов- председател на Камарата на строителите, Пловдив: Построените сгради, старите сгради, са тези, които дават чар на Пловдив и усещането за това, че живееш в една културна градска среда. Искат грижи, всичките тези неща искат грижи , искат политика за тяхното обгрижване.

Арх. Константин Божков- директор на дирекция "Устройство на територията", Община Пловдив: Всички заинтересовани лица трябва да направят дължимото да се случи този процес

Инж. Емил Бойчев- председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Пловдив: Смятам, че не само ролята на частния собственик, но трябва да я има как да кажа, организационната роля на държавата и контролът.

Инцидентът на улица "Ниш" е неприятен, особено за обитателите на къщата. За града е едно голямо предупреждение какво може да се случи всеки момент, ако земята се разтърси. Но трябва да сме предвидливи, за да го прозрем.

Автор: Галена Паскова

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Проверяват дискотеките в Хисаря дали спазват противоепидемичните мерки
Проверяват дискотеките в Хисаря дали спазват противоепидемичните мерки
Естония празнува с парад 50 години от пускането на автомобилите "Лада"
Естония празнува с парад 50 години от пускането на автомобилите "Лада"