Йово Стояновски от Скопие е един от примерите, които в годините на суверенна и независима Македония пострадаха заради българското си самосъзнание. Обвинението срещу него бе, че по време на представянето на приеманото за пробългарско Сдружение ”Радко” в Скопие през 2000 г. той бе един от хората, които се опитаха да заловят тримата младежи, хвърлили димни бомби в залата. Съдът му определи присъда от три месеца затвор, която апелационният съдия увеличи с още три, заявявайки: ”за вас, българите, няма милост”...
Йован Стояновски казва следното: "Йован Стояновски, българин, роден в Македония, с двойно държавянство."
Намираме го в семейния му дом в Скопие, където живее заедно със синовете си, също с българско гражданство. Говори трудно, движи се трудно поради трите сърдечни операции, които е претърпял през последните години. Но не губи духа си. Дори се шегува с директора на затвора „Идризово”, който отказал да му даде легло срещу заплащане, когато разбрал за кого става дума.
Йован Стояновски : "Лежев пет месеца, затвор като затвор, спиехме на земята, там, ми бараа кревет, той, директорът, е комунист, като разбра за кого иде работата, ми врати парите, се уплаши..."
Основното обвинение срещу Стояновски бе, че в суматохата по време на инцидента с хвърлените димни бомби срещу хората на Сдружението „Радко” е бутнал мъж, който при падането си е получил тежка телесна повреда. Съдът се довери на неговото медицинско, а не поиска да изслуша лекарите на защитата.
Йован Стояновски: "Судии, какви судии, тие си судат по нивно..."
Апелационният съдия, когато разбра за кого става дума увеличи присъдата от три на шест месеца. За добро поведение лежи само пет.
Йован Стояновски: "За вас,бугарите, вика, нема милост..."
И той като много други в Македония смята, че страхът все още владее хората в Македония.
Йово Стояновски: "Има доста, що са бугари, а се плашат да кажат. Има и у владата, има ги навсекъде, да ти речам...Ама не смеят да кажат, ако кажат, одма ке ги симнат от власт."