2 години след земетресението в Пернишко

Днес се навършват точно две години от разрушителното земетресение в Пернишко, при което хиляди домове бяха разрушени, а стотици хора останаха без покрив. Най-пострадалите бяха обезщетени със суми между 350 и 5000 лева. Държавата отдели 12 млн. лв. за бедстващите домакинства. Въпреки това и до днес над 50% от засегнатите все още възстановят щетите.

Как земетресението с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер промени живота на жителите на едно от най-пострадалите села - Драгичево разказва репортерът Деница Янкова.

22-ри Май 2012 година. Това е денят, който хората от Драгичево никога няма да забравят. Десетки къщи са буквално разцепени. Стотици остават без покрив. Днес - цели две години по-късно, ситуацията не е много различна - пукнатини, недовършени фасади, полувъзстановени покриви.

Една от най-пострадалите къщи е тази на Ангелина Ценова.

"Живеем все така, все едно и също - дишаме си прахта, падат таваните отгоре, подпирам врата с точилката, отдолу да не ми духа цяла зима", обясни Ангелина. "Бях си легнала и изведнъж като се затресе, строшиха се стъклата първо и избягахме навън, и като излизам и гледам къщата се клатушка. Добре че не падна", припомни си деня на труса тя.

Щетите по къщата на Ангелина са оценени на 5000 лева. Тя е от хората, които получават най-високи обезщетения. Въпреки това те едва стигат за закупуването на железни греди, с които да бъде укрепена отвън. За ремонт вътре не остава нито лев. Внучката на Ангелина е ученичка в трети клас. Детето е принудено да учи в тези условия. Но избор няма. Тя сподели, че е тежко да се подготвя за уроците си в трети клас при тези условия.

"Ами зле е - студено, трудно", добави малката Габриела. "Спомням си, че тате ме събуди и като излязохме навън комина щеше да ни убие", разказа тя събитията от трагичния ден.

Както Ангелина, така и много други от селото обжалват сумите, с които са обезщетени. Резултат няма. Всяка молба е върната обратно с отговор, че парите не достигат. Борейки се за домовете си, хората в Драгичво все още се борят и със страховете си.

Макар че жителите на селото се приемат като забравени от Бога, ще гласуват с надежда да бъдат чути и някой да им помогне.