Разорението на тракийските българи: Сарафово

Много преди да стане квартал на Бургас, днешното Сарафово било едно от селата, където се настаняват български бежанци от Беломорска Тракия. Сто години след първата бежанска вълна към България, в Сарафово още живеят техни наследници.

Първите заселници на Сарафово са бежанци от Одринска Тракия. Един от тях бил прадядото на Мара Неделчева. През 13-та година турците прогонили семейството от Пишманкьой за България.

Мара Неделчева: "Имали са късмет Пишманци, че онбашията им бил арменец и той казал, ако ме знаят тези, ще ме убият турците, но аз не казвам, че съм арменец и аз ще гледам колкото мога да ви защитавам. Даже срещнали една каруца с круши на грък и той спрял гърка, платил и казал на всички да се раздадат по две круши, защото вече хората нямали какво да ядат, само тук там пият вода. "

Семейството оставило в Турция къща, воденица и 700 овце и кози.

Мара Неделчева: " Чеиза останал там и за тоз чеиз много й беше мъчно"

Бабата на Мара Неделчева останала без копринените чаршафи, но взела по-важното.

Мара Неделчева: "А трябва да ви кажа и още една тайна работа, моята баба пренесла един гриш. Гриш, това е дълъг елек. И този гриш го нашили вътре със златни пари, от вътрешната страна. И ще, не ще, в тез жеги мъкне гриша или така внимателно го сваля на ръката."

Историята за бягството се предава в семейството вече столетие. Внуците записали разказа на старите на диск. А Мара Неделчева се учи "на компютър", за да може да слуша разказа , така както го нареждала баба й.

Не са изчезнали и някои от 10-те хиляди "шароснки" къщи на тракийските бежанци. Постройките носят името на французина Шарон. Обществото на народите го назначило за комисар по въпросите на тракийските изсленици. Голямата заслуга за създаването на Сарафово обаче била на инженер Стоимен Сарафов. Той ръководел държавната агенция за настаняване на бежанците. Сам се включил в построяването на училище в селото, кумувал на сватби и раздавал заплатата си за стипендии на децата.

Огнян Пунев, експерт Държавна агенция "Архиви": " Толкова е станало притегателно това селище, че бежанци от други места са подавали молби да бъдат заселени там, да бъдат оземлени и окъщени."

През 31-ва година селото било кръстено на покойния инженер.

Автор: Диана Тодорова, Оператори: Атанас Атанасов, Любомир Мирчев

(В материала са използвани кадри от телевизионния фонд на БНТ, Държавната агенция за архивите и Българска национална филмотека)