Проектът Южен поток е изключително важен за намаляване на енергийната зависимост на страните от Югоизточна Европа, особено на фона на кризата в Украйна. Тази позиция е изразил българският външен министър Кристиан Вигенин в рамките на форума Европейски съюз - Западни Балкани, който се проведе днес в Солун.
10 години след първото голямо разширяване на Европейския съюз, основното послание на Брюксел е, че процесът не е приключил.
1 милиард евро от предприсъединителни фондове, 10 милиарда евро частни инвестиции - това са средствата, които ще помогнат за евроинтеграцията на Западните Балкани.
Освен политическите послания на срещата в Солун бяха обсъдени и конкретни енергийни, електропреносни и транспортни проекти. Заради кризата в Украйна акцентът падна върху газопреносните проекти, които да направят страните от Югоизточна Европа по-малко зависими от руските газови доставки. Министър Вигенин и другите страни-членки на Европейския съюз са заявили подкрепа за проекта Южен поток.
Кристиан Вигенин - министър на външните работи на България: "Независимо от сложната ситуация сега и усложнените отношения с Русия, този проект не бива да остава на заден план, защото той е една много реална алтернатива, която гарантира сигурност на доставките. Вярно, че източникът е един, но ние няма да бъдем зависими от нестабилна транзитна страна."
Всички държави от Западните Балкани доказаха необратимостта на евроинтеграционнните процеси и тяхното членство в Европейския съюз е от полза за всички български граждани, допълни Кристиан Вигенин.
Никола Попоски - министър на външните работи на Македония: "Изминаха 10 години от подписването на Споразумението за Асоциация и стабилизация с Македония, 6 години от изпълнението на всички критерии за започване на преговори. "
Ивица Дачич - министър на външните работи на Сърбия: „Очакваме до края на годината да отворим още една глава и до края на мандата да завършим преговорите за членство."
В Черна гора до момента преговорният процес е най-успешен.
Игор Лукшич - министър на външните работи на Черна гора: "Такава динамика на предприсъединителните преговори ни кара да смятаме, че през 2020-2021, в зависимост от процесите на ратификация в страните-членки, можем да имаме пълноправно членство".
Преговорните процеси за страните от западните Балкани се провеждат по различна методика в сравнение с тази за България и Румъния - целта е след приемането им в съюза да не се въвеждат мониторингови механизми.
Чуй новините
Подкаст
