Майстори от Сопот съживяват стари български занаяти

Задруга на майстори от град Спопот съживява стари български занаяти като ги предава на деца. Вече няколко години най-малките усвояват даром уменията на предците си благодарение на "Сопотския еснаф". Сопотският еснаф се помещава в две стари възрожденски къщи - "Бъдината къща" и домът "Загубански". Попадаме на първия урок за деня - по тъкачество. Ренета Стоянова е наследила занаята от своя съпруг. Със съжаление споделя, че от години този поминък не се развива. Въпреки това Ренета е решила да научи даром децата на тъкачество с надеждата, че по този начин ще съхрани българските традиции. Децата се учат да тъкат на автентичен хоризонтален стан, който е на над 100 години и е характерен за региона. В миналото Сопот е бил наричан килимарски град. Тук е имало е два килимарски цеха. Ренета Стоянов, ръководител на курса по тъкачество: Занаятите са животворящата сила, храна и светлина на душата. Продължавайки разходката из къщата попадаме на останалите майстори от еснафа. Евгени повече от 20 години се занимава с гравюра на оръжия. В момента украсява този ловен лък. Разказва, че гравюрата е сравнително нов занаят в града. Евгени Димов, председател на Сопотския еснаф: Ние се водим второ поколение гравьори в града. Дай Боже да има трето и четвърто. Работата в ателието отнема доста време. Изработването на детайлите отнема седмици, а понякога и месеци. С упоритост и постоянство Евгени вече е успял да обучи един от своите най-малки ученици. Велизар: Изработвам в момента едно инкрустация в дърво. Първо правя контура, а после вкарвам парчето метал. Трудно ли е? В началото да, после учителят помага и е по-лесно. Майсторите разказват, че децата учат с интерес занаятите. БНТ: Трудно ли се става занаятчия? Димитър Христов, дърворезбар: Човек трябва да има най-вече желание и упоритост. Град Сопот пази над 30 вида занаяти. В миналото градът е бил известен занаятчийски център. Заради прочутите си майстори тогава Сопот е бил наричан още "Кючук Манчестър" или "малкият Манчестър".