Какви са ценностите на българските младежи сега и какви са били преди половин век? Мащабно проучване на "Галъп интернешънъл" показва младите хора у нас като поколение с ново самочувствие и европейска идентичност.
Какви са ценностите на българските младежи сега и какви са били преди половин век? Мащабно проучване на "Галъп интернешънъл" показва младите хора у нас като поколение с ново самочувствие и европейска идентичност. Свободата е най-значимата европейска ценност според тях. Да изглеждаш добре, да бъдеш независим, да имаш кариера - в този ред младите хора подреждат своите ценности. В изследването професор Петър-Емил Митев вижда поколение с ново самочувствие.
Проф. Петър-Емил Митев, социолог: Цени се борбеният дух, личното достойнство. Да направиш кариера, да изглеждаш добре - това значи пробивност.
- Независимост означава сам да работиш, сам да си изкарваш прехраната, да знаеш какво искаш и да го постигаш сам, - смята 19-годишният Димитър.
А най-много от младите хора ценят това да изглеждат добре.
- В повечето случаи - да. Като отидете в университета ще видите, че повечето хора са облечени все едно отиват на дискотека, - казва Виктор, на 21 години.
Катерина, на 22 години: Младото поколение трябва да залага повече на своето IQ.
Социологът отчита промяна в ценностите в сравнение с младежите от 90-те години. Влечението към "далаверата" постепенно се измества от убеждението, че за успеха най-важни са личните отговорност и усилия.
Проф. Петър-Емил Митев, социолог: И мисля, че това е едно от нещата, които дават.. надежда, че една бъдеща средна класа, която ще възникне най-после в България, ще се отличава с други качества, различни от тези на конквистадорите на прехода.
Преди половин век, бабите и дядовците на сегашните млади също получили свой социологически портрет. Вестник "Народна младеж" организирал анкета, която да покаже ценностите и целите на тогавашните млади - да бъдат "пълноценни строители на социализма", да видят "щастливото комунистическо утро". Като най-важни ценности са посочени честността и скромността. Годината е 1963-та.
- Току що сме станали студентки тогава! - спомня си Стела, днес на 66 години. На въпроса, че тогава най-важно за тях е било да работят за Родината и да бъдат уважавани от колектива, жената отговаря: - A, чак за Родината не са ни минавали такива мисли.
- Този термин изгубва значение според мен, защото никой не работи за благото на родината, а се води от личните си интереси, - казва 22-годишната Кристиана.
Като сътрудник на "Народна младеж" професор Митев работи и по анкетата от началото на 60-те години.
Проф. Петър-Емил Митев, социолог: Не го тълкувайте като социализъм непременно, а като социалност.Изследванията показват, че за разлика от предишните поколения, повечето от днешните млади не се ангажират с политиката.Тука мислят за обществото, за обществените ценности, за родината, да- и за социализма, комунизма. А сега ключов термин в младежката картина е терминът индивидуализация. Обществото вече може да разчита на младите хора не по този начин, който виждаме тук - като колектив, а като индивиди, като отделни индивиди, всеки от които трябва да бъде мотивиран по някакъв начин.
Проф. Петър-Емил Митев, социолог: Една твърде значителна част не са отишли поне веднъж да гласуват - е така, да се види поне за какво става дума.
Според проучването, днес младите хора имат повече доверие на Европейската комисия, отколкото на дадено българско правителство. Въпреки това, сравнено с предните години, сега по-малко младежи обмислят възможността да емигрират. А над 80% отговарят, че ако можеха да избират къде да се родят, биха избрали България.
Какво цени първото поколение след прехода, и какво е било най-важно за поколението на техните баби и дядовци - социологическите портрети представят Диана Тодорова и операторите Илия Иванов и Николай Николов.