Претенции за Арктика

Изявления на НАТО и Владимир Путин дадоха да се разбере, че битката за природните богатства на Арктика няма да се води с военни средства. Руският премиер изключи стряскащите сценарии за конфликти в Северния полярен кръг. На международната конференция в Москва всички се обявиха за мирно уреждане на териториалните спорове в ледената зона, което не значи, че битка няма да има - тя се води, но на други фронтове. Занапред главна роля в нея ще имат дипломатите, учените и, разбира се, бизнесът.

Повечето сухоземни граници по света отдавна са очертани. Не така стоят нещата с подводните. По-специално - с тези на Арктика. Пет държави застъпват претенциите си в зоната на Северния полярен кръг - Русия, Съединените щати, Канада, Дания и Норвегия. През лятото на 2007 г. Русия изостри надпреварата за максимален дял от неразработените залежи от полезни изкопаеми в района, като заби руския флаг на дъното на Северния ледовит океан. Руските интереси, обаче, се пресякоха с канадските в богатата на природни ресурси планина Ломоносов.

Споровете далеч не се изчерпват с формулата "Русия и останалите". Дания и Канада дълги години не можеха да си поделят арктическия остров Ханс с площ малко над един квадратен километър. Съединените щати и Канада спорят за част от морето Бофорт. Колкото повече ледовете отстъпват към полюса заради глобалното затопляне, толкова повече стават претенциите в арктическия район.

Примери за решени спорове все пак има. Най-пресният от тях е договорът, подписан миналата седмица между Русия и Норвегия. Той урежда границите им в богатото на нефт и газ Баренцово море и отваря път на компаниите за добив. При световната треска за енергийни ресурси малко хора обръщат внимание на еколозите, които предупреждават, че в суровите условия на Арктика човекът е напълно безсилен да се бори с евентуален петролен разлив.