Политиката, както я разбираме - Цецка Цачева в "Панорама"

Да си председател на Народното събрание е изпитание - изпитание на волята, изпитание на чувствата. Това призна в студиото на "Панорама" Цецка Цачева - председател на българския парламент.

Цецка Цачева - председател на Народното събрание: "За един много дълъг период от време след Втората световна война България беше откъсната от демократичните ценности, от развиващо се общество, което би могло днес да не дава като резултат тази картина. Но и 20 години на преход, които са вече зад гърба ни, не ни дават основание за самоуспокоение за това, което виждаме в момента. . . Не бива да се живее ден за ден. Трябва да имаме поглед за нещата, които ще се случват занапред."

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водещ Бойко Василев:
Цецка Цачева, председател на Народното събрание. Добър вечер.

Цецка Цачева:
Добър вечер.

Водещ:
Както чухме, да си кмет, е тъжна работа. Много е интересно какво е да си председател на Народното събрание. Тъжна ли е?

Ц. Цачева:
По-скоро бих казала изпитание. Изпитание за волята, изпитание за чувствата, ако щете, след това, което току-що видяхме. Налага се в един кратък отрязък от време да споделяш несгоди на свои съграждани, в същото време да изпитваш и национална гордост от постижения на други българи тогава, когато се срещам с млади успели българи в сферата на науката, на спорта, на изкуствата. Изпитание.

Водещ:
И вечният въпрос - ние ли не си вършим, ние ли не си правим институциите, както трябва, или институциите нещо не ни работят? Ние ли сме си виновни, или някой там горе?

Ц. Цачева:
Аз мисля, че категоричен отговор не би могъл да бъде даден. Да, обективни са нещата. За един много дълъг период от време след Втората световна война България беше откъсната от демократичните ценности, от развиващо се общество, което би могло днес да не дава като резултат тази картина. Но и 20 години
на преход, които вече са зад гърба ни, не ни дават основание за самоуспокоение за това, което виждаме в момента. Но аз мисля, че не трябва толкова песимистично да започваме тази вечер разговора, тъй като...

Водещ:
Не, никак песимистично, просто някакво размишление правим.

Ц. Цачева:
...на тази картина би могла... да, съгласна съм с вас, но биха могли да бъдат противопоставени други картини, също от нашата съвременна българска действителност. Не бива да се изпада
в такава крайност, че политиката е място, както беше казано във филма, малко перчене, малко крякане, по повод на едни животински представители.

Водещ:
Да, на едни пуяци. А няма ли го това в политиката, особено в българската?

Ц. Цачева:
Сигурно го има и това, но това са даденостите на демокрацията, която има много негативи, но все пак нищо по-добро от това не е измислено.

Водещ:
Г-жо Цачева, всеки народ не е доволен от политиците си, това е категорично така. Обаче специално българската политика вие сигурна ли сте, че работи за общото благо, или решава главно някакви битови въпроси на политиците?

Ц. Цачева:
Обратното. Аз мисля, че не бива да изпадаме в битовизъм, както се каза във филма. Явно много силен е ефектът, който произведе върху мен този ваш репортаж, но не бива да се живее ден за ден, а трябва да имаме поглед за нещата, които ще се случват напред. Защото в крайна сметка това е и задължение, мисия на политиците. Дали институциите са такива, каквито гражданите на една държава са като цяло, като гражданско общество, не бих казала, че обществото е виновно за всичко, защото понякога и ние, политиците, не слагаме достатъчно ред в институциите.

Водещ:
Да. Вие тия дни гледахте ли телевизия?

Ц. Цачева:
Да, разбира се.

Водещ:
Видяхте ли как българският обществен живот е заподозрян в ужасни работи? Прокурори поръчват други прокурори, министри уреждат наркопазара, други трупат имоти, апартаменти. Един процент от това да е вярно, не е ли ужасно? Доста по-ужасно от това, което хората подозират.

Ц. Цачева:
Тук влизаме в една много голяма и сериозна тема за това какво говорим, как говорим, какво мислим и какво искаме да бъде чуто в обществото. За мен е по-важно човек на мястото, на което е, да си върши работата и тогава, когато има конкретен резултат, тогава този резултат да бъде огласен пред обществото. Затова много често аз на конкретни въпроси отговарям, че бъдещи неща, които се очаква да се случват, не коментирам, а едва тогава, когато те вече са факт, тогава ще споделя своето мнение по тези въпроси.

Водещ:
Не говорим ли малко повече? Не е ли малко, че мисълта изпреварва... речта изпреварва...

Ц. Цачева:
Обратното, обратното, че...

Водещ:
...обратното, речта изпреварва мисленето, да.

Ц. Цачева:
За съжаление има го и това. Причините могат да бъдат различни - било емоция, било темперамент, понякога, бих казала, дори и непремереност. Или пък водени от това какво искаме да бъде чуто, какво послание искаме да отправяме. Но за съжаление, когато нещата не са премерени, ефектът е обратен.

Водещ:
Не започнахте ли и вие да се дразните, конкретно вие и вашата партия? Ето, дразните се, когато ви критикуват и освиркват.

Ц. Цачева:
О, не.

Водещ:
Имам предвид случката от тази седмица, когато вие поискахте обяснение от ректора защо свиркат студентите.

Ц. Цачева:
Ето чудесен пример, това, за което преди малко говорихме. Аз бях изненадана и наистина с учудване зададох въпроса защо свиркат тези млади хора. Защото Народното събрание като орган, който стои в центъра на държавната власт, нееднократно за състава на 41-ото Народно събрание сме давали знаци за това какво е отношението ни към младите хора, към науката, към висшето образование. Нека да си припомним, че при посещението на г-н Бузек на националния ни празник на 3 март, когато аз бях домакин, председателят на Европейския парламент бе поканен с любезното съдействие на проф. Илчев да изнесе лекция именно в Софийския университет. Народните представители бяха тези, които след икономиите, които успяхме да реализираме в резултат на една, нека да не звучи нескромно, но смея да твърдя, добре осъществена административна реформа в Народното събрание и по нов начин организация на работата. Действително ние в момента се
справяме с много по-малко като размер средства, отколкото примерно предшествениците ни 2008 година.

Водещ:
За това ръкопляскания ли чакате?

Ц. Цачева:
Не. По този повод аз бях в понеделник на една дискусия в 272 аудитория на Софийския университет и, разбира се, младите хора са тези, които носят искреното, спонтанното, които им прилича на младостта да искат и да настояват, и да бъдат максималисти. И аз разбирам това тяхно желание. Но трябва да има диалог, трябва да се чуваме какво говорим. Пак това, за което преди малко си говорихме, какво мислим, какво говорим и какво искаме да бъде чуто. Ако ние не се чуваме, аз излизам при тях добронамерено, за да разговарям с тях. Те не искат да ме чуят и въпреки това аз ги разбирам.

Водещ:
Да, и ние сме били студенти в същия този университет.

Ц. Цачева:
Естествено и затова имам и личен сантимент не само към този университет, но изцяло към всички млади хора.

Водещ:
Ама вие, едно е сантимент, а дали това мнозинство е показало уважение към хората на интелектуалния труд, към университета, към науката и образование, това е друг въпрос. Вие сигурни ли сте, че е показало?

Ц. Цачева:
По начина, по който ми задавате въпроса, усещам леко предизвикателство и като че ли вие считате, че отговорът е отрицателен.

Водещ:
Опитвам се да...

Ц. Цачева:
Няма да се съглася с вас.

Водещ:
Опитвам се да вникна в мотивите на студентите.

Ц. Цачева:
Няма да се съглася с вас, защото истината е, че България е член на Европейския съюз, покрила условията, критериите, за да бъдем в семейството на европейските държави. Но нека да бъдем откровени и честни - много сфери останаха нереформирани. Когато държавата е в една икономика, развиваща се, и когато има излишък, при всяка нужда с постановления в края на годината за дадена секторна политика се отпускат допълнително средства. Кризата ни въведе в голямо изпитание. Средства вече няма, това не е работеща политика и работещ механизъм. И какво се налага? Налагат се реформи. Това започнахме да правим, говоря за управлението в момента, и по отношение на висшето образование, по отношение на средствата и начина, по който се разпределят те. Трябва да бъде ясно на обществото и ние сме безкрайно откровени, честни - няма достатъчно средства както за редица публични сектори други и секторни политики, в това число и за образование, то не прави изключение.

Водещ:
След като чакате диалог от студентите, вие, честно, смятате ли, че това мнозинство и този парламент е парламент на диалога, или е парламент на едно желязно мнозинство, което гласува желязно, концентрирано, днес едно - утре друго, но винаги все така сплотено? Още един... и този ли въпрос ще наречете предизвикателен?

Ц. Цачева:
Няма да се съглася, няма да се съглася с вас, защото, за да се стигне до конкретно решение, безспорно диалог има. Дали дебатът в този парламент е на, очакван и от страна на учени, специалисти по риторика и т.н., това е друг въпрос. Но Народното събрание не може да се възприема като елитен клуб по риторика. Ние не сме там, за да демонстрираме своето красноречие, въпреки че има чудесни народни представители, които блестящо владеят фразеологията, с ясна, последователна мисъл, и аз ги приветствам. Диалогът се постига не само, и в това, което виждат гражданите чрез интернет страницата на Народното събрание, която дава възможност пряко във всеки един момент да се наблюдава работата в пленарната зала. Много неща се случват, пак пред погледите на камерите и на медиите, в постоянните комисии. Разговор има, диалог има. Дали всяка теза би могла да бъде защитена еднакво красноречиво, това вече е въпрос на умение.

Водещ:
Защо тогава дори ваши предишни съюзници като "Синята коалиция" не ви вярват, че има диалог?

Ц. Цачева:
Най-добре е този въпрос да бъде отправен към представителите на тези наши съюзници. Но ние сме от едно политическо пространство, партии, които са членки на голямото семейство на Европейската народна партия, на партиите, които са там, ние изповядваме еднакви ценности. Разбира се, нормално е да имаме различия помежду си, но аз мисля, че чрез диалог, чрез опит да разбереш партньора си би могъл да се доближиш до него и по този начин да има и по-силна чуваемост помежду ни.

Водещ:
Има ли диалог, г-н Костов, между вас и мнозинството?

Иван Костов:
Ами, трябва да питаме по кой конкретен въпрос. Примерно по въпроса за Избирателния кодекс имаше диалог, имаше комисия, работи се дълго време. Но, да речем, по бюджетите не се води никакъв предварителен диалог с нас. Диалогът беше в залата.

Водещ:
Полудиалог.

Ц. Цачева:
Темата за...

Водещ:
По-добре, отколкото без хич.

Ц. Цачева:
...бюджета всъщност е големият въпрос за това как трябва в момента да се управлява държавата. И аз си мисля, без да имам опита на г-н Костов, който е водещ политик и това е негова тема, за бюджета, че тогава, когато в едни избори една група печели, една партия печели мнозинство по волята на избирателите, е редно да й се даде възможност на тази партия тя да предложи визията си за управлението. Разбира се, нужно е да се държи сметка за това какви са очакванията не само на нашите партньори, но и на нашите опоненти в парламента, на парламентарно представените партии, на извън парламентарно представените партии, но нали сме наясно, че отговорността за управлението се понася от мнозинството и от управляващата партия. ГЕРБ ще понесе отговорността за бюджета такъв, какъвто правителството го е предложило, и такъв, какъвто той бъде приет в Народното събрание.

Водещ:
Защо според вас българите няма-няма, а се сетят за Тодор Живков?

Ц. Цачева:
А вие считате ли, че не трябва да се сещаме за Тодор Живков? Аз мисля, че...

Водещ:
Зависи как. Ако е, защото...

Ц. Цачева:
Ето това е въпросът.

Водещ:
Ако е, защото ни се вижда нанагорна демокрацията, имаме проблем.

Ц. Цачева:
Не, аз мисля, че управлението на Живков е време, през което много човешки съдби, няколко поколения българи живяха в тоталитарното и комунистическо управление, много бяха и тези, които надигнаха и са надигали глас срещу това управление, но според мен начинът, по който беше извършен българският преход, именно от комунистическата номенклатура и от службите на Държавна сигурност, дава и сред нашите европейски партньори един образ на нашата страна по начин да се възприемаме изключително само като сателит на бившата съветска система. Обективният прочит на историята за мен още не се е състоял. Но ние в ГЕРБ нямаме никакъв момент на съмнение от еднозначната ни характеристика и оценка за този период. Когато говорим за времето на Живков като време на тоталитаризъм, ние не трябва да забравяме хората, които тогава са дали глас и са се възправили срещу тази система. И това е повод да припомня, че преди няколко дни, на 17 ноември, в Брюксел по инициатива на евродепутатите, членове на Европейската народна партия и на, излъчени от листата на ГЕРБ, бе проведена една конференция, открита на изключително
високо ниво, от г-н Бузек, г-н Пьотеринг, председателя на групата на депутатите от Европейската народна партия в Европейския парламент, където нашите евродепутати в ЕНП в лицето на г-н Андрей Ковачев и останалите поканиха български граждани, които са имали смелостта и силата да се съпротивляват срещу този режим. Г-н Борисов се обърна с лично послание към тях, с лично обръщение.

Водещ:
Да, ама преди това каза, че много се е построило по времето на Живков.

Ц. Цачева:
Нека да не влизаме и да не използваме една фраза, така както с вас се шегувахме, преди да влезем в това студио. Да, през тоталитарните общества може ли някой да отрече, че има и неща, които са позитивни и са добре направени? Магистралите на Хитлер... нали утре не очакваме заглавия във вестниците, че Цачева проповядва фашизъм? Но много е важно, така както нашите съграждани днес искат и живеят все още тежко, ден за ден, да имаме визия какво ще се случи в перспектива. А когато се връщаме
по този начин назад, ние трябва да знаем, че построеното е за сметка на кредити, които държавата ни все още е задлъжняла и изплаща, че онова, което сме го постигнали, то е било с емоцията, ентусиазма на нашите родители, на баби и дядовци, и по някакъв начин това е носталгията на младостта. Но аз съм убедена, че тепърва историците трябва да говорят и да търсят оценка, справедлива, обективна, за времето на Живков.

Водещ:
Добре. Ще видим, след малко за това ще разговаряме и с Иван Костов. Аз ви благодаря за разговора. Само накрая една дума, българите са убедени, че има горе и долу още, онези горе и онези долу. Вие чувствате ли се вече сред онези горе?

Ц. Цачева:
Първо, българите като цяло не сме много вярващ народ и едва ли вярваме, ако във, на тази плоскост разсъждаваме за нещата, които са горе.

Водещ:
А, не ги харесваме тези горе. Не ги харесваме тези горе.

Ц. Цачева:
Но за себе си, без шегата, аз мисля, че съм един човек, който е здраво стъпил на земята, без да ми е неприсъща чувствителност, така че не приемам нещата горе и долу в този смисъл, по този начин зададени.

Водещ:
Благодаря ви.