Георги Първанов: На България й трябва не шериф, а добър стопанин

Не бих приел бланкетно предложение за отзоваване на посланици, защото винаги съм бил убеден, че отговорността не може да бъде колективна. Аз и в предишните дни заявих, че съм готов да гледам име по име, да отворим всяка папка, да я прочетем заедно с министъра или с премиера, даже предлагам да качим тези папки в Интернет и решенията да бъдат под контрола на обществото, това заяви президентът Георги Първанов в сутрешния блок на БНТ „Денят започва”. „Ако някъде има някой, който е донасял срещу колегите си или да е работил против националния интерес ще подпиша незабавно да се отзове", каза той и допълни, че за повечето от хората има информация, че са си вършили съвестно работата и мисля, че тези хора трябва да бъдат запазени. Президентът подчерта, че за част от посланиците е знаел, че са сътрудничили на бившите служби и поясни, че това не е било тайна и за сегашното правителство.

Никой при назначение на посланиците не прави справки в архивите. Това може да се прави само от Комисията по досиетата по отделен график, който вие добре познавате. Моят критерий е дали човек е кадърен, дали може да се справи, дали е доказал себе си, за да бъде назначен и аз си поемам отговорността в тази посока, така президентът отговори на въпроса наясно ли е, че по време на неговото управление дипломатите с агентурно минало са се увеличили от 30 на 50%.

Според него трябва да се обясни на външните партньори на страната въпросът със сътрудничеството на посланиците към службите. Той беше категоричен, че имената на някои от тези дипломати са били известни на обществото още при предишни проверки на Комисията по досиетата, нашите партньори са знаели за тях и от това не е произтичал никакъв проблем. Нещо повече, подчерта той, някои от тези посланици организираха успешните посещения на нашия премиер в съответните страни.

Президентът Първанов заяви, че не разбира защо с премиера имат различни възгледи сега, при условие, че г-н Борисов през 2008 година правеше много ясно разграничение между разузнавачите и доносниците. Когато става дума за морал, тук е ключът към разбирането на понятието. Не приемам хора, които са били свързани с бившия режим, да бъдат нравствените съдници и моралните ментори на обществото ни, в частност по този въпрос, подчерта той. Как министър-председателят, който е преподавал в школата на МВР и е бил част от обучение на репресивния апарат на тогавашния режим, как той ще съди онези чиновници, които коректно са си вършили работата? Защо искаме тези хора да платят сметката на прехода, а на хората, 1300-1400 души от МВР не даваме косъм да им падне от главата, попита президентът. И това са хората, които отговарят за сигурността в натовския смисъл, за сигурността в Шенгенското пространство. Нима е морално те да останат, а онези, които са били на дипломатическа мисия - трябва да отзовем.

По отношение оставките на Павлин Димитров и Божидар Димитров президентът призна, че познава първия бегло, но има впечатления, че е бил добър специалист. Що се отнася до втория, категоричен беше Първанов, неговата оставка е резултат от редица допуснати грешки. Той беше използван, употребен и захвърлен, заключи президентът. Той подчерта, че не бива да се допуска лустрация. Опасявам се, че онези, които са били идеолози, които са допринасяли в не по-малка степен за предишния режим, ще останат отново недосегаеми, каза той.

Излизането от кризата с дипломатите, президентът Първанов вижда в това да бъде разгледан всеки отделен случай и бъдат проведени разговори по него с участието на експертите и пред очите на обществото. Там, където с премиера имаме различия, ще огласим аргументите си пред обществото и нека то отсъди кой е прав, каза още той.

"Истината е, че самото правителство провокира, създава тези скандали. Целта е да се покрие онова, което е тежко като проблематика и е кризисно в управлението. Ние имаме една продължаваща криза и тя се изразява не само в депресията, в която сме и която не знам колко време ще продължи, тя се изразява и в криза на управлението. Имаше време, когато министър-председателят можеше да хвърли отговорността на тройната коалиция или на президента, после на неговите министри, сега отговорността е негова. Истината е, че България има един слаб премиер. Той няма достатъчно управленски капацитет, няма решимост да преодолява проблемите, които има пред България и пред всеки един отделен българин. Завършвам темата с едно предаване, което гледах преди дни - трогателна история за шерифската значка на малкия Бойко и се сетих, че на България й трябва не шериф, а добър стопанин - знаещ, кадърен човек, който да управлява страната", киоментира президентът.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водеща Жени Марчева:
Добро утро отново. Вие със сутрешния блок на Българската
национална телевизия. Без излични предисловия казвам, че гост на "Денят започва" е президентът на България Георги Първанов. Добро утро, здравейте.

Георги Първанов:
Добро утро.

Водеща:
Господин президент, в четвъртък, утре, Министерският съвет ще излезе с предложение към вас да отзовете посланиците, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Ще го направите ли?

Георги Първанов:
Веднага искам да кажа, че не бих приел бланкетно
предложение, защото винаги съм бил уверен, че отговорността не може да бъде колективна. Аз и в предишните дни заявих, че съм готов да гледам име по име, да отворим всяка папка, да я прочетем заедно с министъра или с премиера. Даже нещо повече - аз предлагам да имаме готовност да качим тези папки в интернет, да ги отворим за обществото. Тоест решенията, които ще вземем за всеки един от тях, да бъдат под контрола на обществото. А ако някъде има някой, който да е сгрешил, който да е донасял за колегите си или пък да е работил против националния интерес, ще подпиша незабавно. Но както, общо взето, имам представа за по-голямата част от случаите, хората просто са си вършили съвестно работата в името на държавния интерес, а държавата и тогава и сега е една и съща независимо от
това кой управлява. Мисля, че тези хора трябва да бъдат запазени, да бъде запазено тяхното достойнство.

Водеща:
Г-н президент, към момента на подписването на тези укази, само да уточним, че става въпрос за 33 дипломати, които в момента представляват страната ни зад граница, знаехте ли за тяхното минало? Минало в Държавна сигурност.

Г. Първанов:
За част от тях аз знаех, те бяха обявени, така както знаеше
и сегашното правителство. Защото по различни поводи тези имена бяха обявявани.

Водеща:
Тоест не би трябвало да има в този случай проблем да поемете отговорност, че за това че след 2001 година, 2002 година по-скоро, когато започва вашият мандат, процентът на... дипломатите с агентурно минало са се увеличили от 30 на 50 процента.

Г. Първанов:
Тоест искате да кажете, че при Иван Костов са били 30
процента, което само по себе си е новина? Аз мисля обаче че в случая едно подобно сравнение е некоректно, първо, защото наистина никой при подобни назначения не прави справки в архивите. Това може да прави единствено комисията по досиетата по отделен график, който всички вие добре познавате. И,второ, моят критерий винаги е бил в това - дали човекът е кадърен, дали може да се справи, дали е доказал себе си, така че от тази гледна точка аз естествено си поемам отговорността.

Водещ Андрей Захариев:
Вие преди малко казахте, че сте за стриктен диференциран
подход към отделните личности, чиито досиета бяха огласени, нали правилно ви разбрах?

Г. Първанов:
Точно така.

Водещ:
Но мислите ли, че във външнополитически план нашите настоящи съюзници от Европейския съюз и от НАТО най-вече също са склонни да гледат диференцирано на тези хора?

Г. Първанов:
Първо ние трябва да им обясним за какво става дума. И второ, отново ще припомня, че част от тези имена бяха обявени преди години дори. И от това не е произтекъл никакъв проблем. Тези хора отидоха посланици, изпълняваха своите ангажименти, тези хора организираха, някои от тях, посещенията на министър-председателя при това успешни посещения в западни, в европейски страни.

Водеща:
Знаете ли, когато казвате за индивидуалната преценка, си
мисля, че тук отново опираме до моралния казус. Добре, вие ще отворите досиетата на всеки един от тези 33-ма дипломати, ще се прецени име по име, личност по личност, случай по случай. В крайна сметка крайната преценка отново ще е въпрос на морал. И дотолкова, доколкото с премиера Борисов имате различни възгледи, как ще излезете от тази патова ситуация с дипломатите ни?

Г. Първанов:
Аз не знам защо имаме различни възгледи сега, на този етап, с премиера. Аз помня добре, когато той правеше много ясно разграничението през 2008 година в едно негово изказване между разузнавачите и доносниците. За мен това е ключовият проблем. Второ, когато става дума за морала, мисля, че тук е ключът към разбирането на понятието. Аз не приемам хора, които са свързани с предишния режим в една или в друга степен, на други позиции да бъдат нравствените съдници, да бъдат моралните ментори на обществото ни, в частност по този въпрос. Кажете ми как сегашният министър-председател, който е преподавал в школата на МВР, който е бил част от обучението на репресивния апарат на тогавашния режим, как той сега ще съди онези чиновници, които коректно са си вършили работата? Второ, питам, пак за морала и за двойния стандарт. Защо ние искаме тези 30 - 40 души да платят сметката на прехода, а има едни 1400, или колко са, души, които бяха обявени в МВР и за които не даваме да падне косъм от главата им. А това са хората, които отговарят за сегашната сигурност, сигурността, разбирана в натовския смисъл на думата, сигурността, разбирана като част от шенгенското пространство. Значи те остават, а на онези, които са били на дипломатическа работа, ще трябва да им отрежем главите, образно казано. Това не го разбирам.

Водещ:
Знаете ли, в това студио министър Цветанов каза, че тези хора обаче не са натоварени с никакви политически решения, от тях не зависят никакви политически решения в МВР.

Г. Първанов:
А че дипломатите какви политически решения вземат? Те изпълняват волята на институциите, нищо повече. Така че няма място за двоен стандарт, разберете. Има 4000 души, чиито имена са в списъка. Аз съм за това всички тези имена да излязат в публичното пространство, не само като имена, но с папката, която стои зад тях.

Водеща:
Колкото до директното ви обвинение към премиера, че по
някакъв начин е свързан с някогашния репресивен апарат, в подготовката на някогашния репресивен апарат, готов ли сте, така, за отговора, който ще получите от страна на премиера?

Г. Първанов:
Аз не се притеснявам от нищо. Казвам това, което звучи сега, с ясното съзнание, че тази полемика трябва да продължи до изясняването на истината. Единственият критерий за решаването на този въпрос е истината.

Водеща:
Вицепремиерът Цветан Цветанов тук, в това студио, каза, че ГЕРБ има политическата воля да сложи точка на тази тема. Как обаче приемате многоточието, което беше сложено с оставките на министъра без портфейл Божидар Димитров и заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров?

Г. Първанов:
Павлин Димитров признавам, че го познавам бегло. Но
впечатлението ми е за един добър професионалист. Що се отнася до Божидар Димитров, аз мисля, че проблемът там не е папката, защото от онова, което знам, което излезе в публичното пространство, той просто е работил по националната кауза. Така както работи и сега. Според мен Божидар Димитров си отиде заради многобройните гафове, които направи и това трябваше да се случи. Той беше използван, употребен и захвърлен.

Водеща:
Добре, ще наложите ли вето, ако управляващото мнозинство все пак в близките месеци гласува такива промени в закона за дипломатическата служба, които в една или друга степен имат лустрационен характер?

Г. Първанов:
Лустрацията беше предмет на няколко решения на Конституционния съд, които трябва добре да знаем и да помним. Така че, имайки предвид това, което се е случило в предишните години, имайки предвид впрочем позицията и на много български държавници от предишния период, аз мисля, че не бива да се допуска лустрация.

Водеща:
Междупрочем тук, в това студио, вчера заместник-председателят на ДПС Лютви Местан изрази много интересна теза, че ако се стигне до лустрация, това може да... как да кажа, да отреже главите на продукта на ДС, но не и на продуцентите, на хората, които са вербували тогава хората.

Г. Първанов:
Това е една логична теза. Аз пак казвам, така както вървят нещата, с много стара дата, забележете, от... хора, които, образно казано, са задрямали около 1990 година, които не са провели своята битка като дисиденти, като противници на предишния режим, сега се събуждат и решават да водят тази битка. Водят я със същата страст така, както са громили империализма преди 1989 година. Справка - г-н Асен Агов, има една блестяща книга, издадена в "Партиздат", против империализма. Справка, ако щете дори Иван Костов, чиито статии в "Работническо дело" всички помним. Така че аз се опасявам, че онези, които са били идеолози, онези, които са допринасяли в не по-малка степен за предишния режим, ще останат отново недосегаеми.

Водеща:
Защо България не успя да прочете историята си много, много отдавна, преди 20 години? Ако трябва да стигне до някакъв катарзис и да отвори нова страница...

Г. Първанов:
Не, аз мисля, че България прочете много разумно своето минало, тези 45 години. Не случайно ние сме единствената страна в региона на Балканите от бившите страни от соцлагера, в която нямаше етнически, нямаше граждански конфликт. И за мен това е едно от големите достижения на прехода, този негов мирен характер. Нещо повече - аз винаги съм апелирал за това да се намери формулата, механизмът за постигането на едно национално помирение по миналото. Защото така до безконечност ще гледаме в
огледалото за обратното виждане, всеки ще идва в името на нова идеологическа битка и ще стоим в опашката, както сме сега, в икономически и социален план на Европа.

Водеща: