Задължения на общините по САПАРД

Ще се опростят ли на общините неправомерно изхарчените пари по предприсъединителната програма СПАРАД? "Не е редно да се говори просто за опростяване на някой, който е допуснал нарушение в изпълнението на проектите". Това заяви в „Денят започва" Томислав Дончев, министър по управлението на средствата от Европейския съюз. Ето какво каза още Дончев:
"Ако някой е направил нарушение, волно - сценарият е ясен, той трябва да си носи отговорността, неволно - простичко казано той трябва да си плати за това. Пълна амнистия не е редно да има, защото губим дисциплиниращия ефект. Наред с това ние не можем да позволим, когато в една община се е изпълнявал проект и в него има нередност, ние да задължим цялото население на общината следващите 10 или 20 години да изплащат обратно на държавата и на ЕС размера на санкцията. Категорично съм против версията, където държавата покрива изцяло размера на финансовата корекция".

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водеща:
Да започнем с това, последно, ще се опростят ли на общините неправомерно изхарчените пари по предприсъединителната програма САПАРД? Общата амнистия е на сума 20 милиона лева, само припомням. Вчера имахте среща с финансовия министър Симеон Дянков по този въпрос.
Т. Дончев:
Не е редно да се говори простоснал нарушение в изпълнението на проектите, но мен ми се ще да поставим темата малко по-широко и да говорим какво правим по принцип в случаите, когато имаме нередност в рамките на изпълнението на даден проект и като резултат от това е последвала така наречената финансова корекция. Тоест част от средствата не са признати и не са платени. Това е много сериозен въпрос, когато става дума за един проект, който е за няколко милиона лева. Примерно, ако той
получи финансова корекция 25 процента, вече има такива случаи, това означава простичко, че дадената община, дадената местна власт има да възстановява обратно или няма да й бъдат платени един, два, три, имаме случаи с четири милиона лева. Тук трябва да се съобразим с две неща. Едното е, че ако някой е направил нарушение волно или неволно, волно - сценарият е ясен, той трябва да си носи отговорността, неволно - не е внимавал достатъчно или не е бил достатъчно компетентен, простичко казано, той трябва да си плати за това. Пълна амнистия не е редно да има, защото губим дисциплиниращия ефект. Наред с това ние не можем да позволим, когато в една община се изпълнява проект и в него има нередност, ние, простичко казано, да задължим цялото население на общината, всички граждани в следващите 10 или 20 години да изплащат обратно на държавата и на Европейския съюз размера на санкцията. Имаме реално такива случаи - примерно размерът на корекцията е 3,5 или 4 милиона лева, колкото е целият бюджет на общината. Това, простичко
казано, означава, че тази община следващите 15 или 20 години огромна част от собствените й приходи, тези, които отиват за озеленяване, за поддържане на уличното осветление, трябва да отидат в изплащане на финансовата корекция.
Водеща:
Така, и като ги разказахте всички тези неща вчера на финансовия министър, той какво каза?
Водещ:
Той какво...
Т. Дончев:
Не сме водили, така, дружеска беседа, да сме си го разказвали. Аз имах няколко версии за излизане от ситуацията. Категорично съм против версията, където държавата покрива изцяло размера на финансовите корекции - това, което вие казахте, като пълна амнистия. Това ечаст от сумата дължимата би могла да стане ангажимент на държавата и каква част обаче остава за
общината, защото дисциплиниращ ефект няма да има. Иначе само да
припомня - финансовите корекции те не са наказателен инструмент, те са инструмент България да пази собствените си интереси. Ако ние намерим нарушението и ако ние наложим корекции, парите остават тук, в България, и ние можем да финансираме с тях друг проект. Ако грешката бъде открита от друг, примерно от контролен орган на Европейската комисия, България губи парите, а ние не искаме това да се случва.
Водеща:
Тоест...
Водещ:
Като казахте... да, заповядай...
Водеща:
Да, само да уточним. Споразумели сте се, доколкото разбирам от думите ви, проект по проект да... случай по случай...
Т. Дончев:
Специален орган, специална комисия...
Водеща:
Точно така.
Т. Дончев:
...която да обръща внимание на абсолютно всички детайли.
Водеща:
Въпросът е тази комисия с какъв, образно казано, мандат ще е, т.е. докога ще се вземе решение по различните проекти.
Т. Дончев:
На първо място, това трябва да се уреди нормативно, ако щете, и институционално. Ние нямаме време за губене. Аз лично си поставям собствена задача в рамките на месец въпросът да е уреден, като представители, брой хора, механизъм на работа. Ще бъде заделен определен ресурс, с който комисията ще може да разполага... разбира се, комисия е работно наименование.

Водещ:
Исках да ви попитам, като ще разглеждате случай по случай нещата, ще вземате ли преди това, за което и вие вече говорихте, че е имало съветвания към определени общини, добавете си анекс, ако се бавите с времето, говорим при предишното управление, ще го вземете ли това предвид, като опрощавате...
Т. Дончев:
Става дума за прословутите договори по програмата САПАРД. Стремежът ни беше да вкараме всичко на една принципна основа и този орган, тази комисия да разгледа абсолютно всички случаи, започвайки със случаите по програмата САПАРД. Там ситуацията е сложна. Има общини, в които действително има нарушения. Има една или две според нашия преглед на документацията, там нарушение не съществува и те неправомерно и нередно са получили финансова корекция. В някои случаи са в т.нар. сива зона, може да се спори дали са виновни или невинни, но това не бива да се преценява от един човек. Нарочен орган, съставен от експерти, който ще
преценява случай по случай.
Водещ:
И взема решение.
Т. Дончев:
Това е най-разумният вариант.
Водеща:
Министър Дончев, миналата седмица тук, в София, беше еврокомисарят с ресор "Финансово планиране и бюджет" Януш Левандовски и той каза следното: "Десет процента усвояване на европейските средства не е много впечатляващо." Сега, какво е в състояние наистина да направи страната ни, за да впечатлим на един по-следващ етап еврокомисар Левандовски?
Т. Дончев:
При цялото ми уважение към който и да било еврокомисар моят стремеж е да впечатляваме българските граждани, а не Европейската комисия, защото това е първата ни задача. Иначе самият аз никога не съм твърдял, че 10 процента е някаква особено впечатляваща цифра. Тя е добра цифра само на фона на ръста, който има през 2010 година - близо 2 процента в началото на годината за целия предходен период, 10 към края на годината,
това е постижение, което, разбира се, е недостатъчно. Ние имаме ясен и конкретен план - до края на тази година плащанията трябва да са в размер на поне 20 процента от цялата разполагаема сума, а до края на 2012 г. да достигнем поне 40 процента. Ако искаме да приключим програмния период с един добър резултат, ние трябва стриктно да следваме този план.
Водеща:
Аз си спомням, че при предишното ваше гостуване тук, в "Денят започва", обширно говорихме за писмото на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу от края на миналата година, в което се констатираха известни забавяния, така, на усвояването на средствата в сектора транспорт и в програма "Околна среда". Оттогава досега конкретни стъпки по това писмо какви бяха предприети? Може ли наистина да превключим на
по-висока скорост?
Т. Дончев:
Ако трябва да бъда честен, много конкретни стъпки бяха предприети, преди да бъде получено писмото. Ние отдавна не сме в ситуация да ни казват от Брюксел какви проблеми има, в общи линии ги знаем сами. Аз вчера дори докладвах на Министерския съвет по отношение на всички взети и невзети мерки за подобряване на изпълнението на големите проекти и в сектора
транспорт - шосета и железници, и във водния сектор. От 13 мерки по 9 се работи с необходимото темпо. С четири от мерките е необходимо още скорост, но там говорим за, специално за транспортния сектор, буквално за няколко големи проекта. Ако ние имаме реален старт на тези няколко големи проекта - автомагистрала "Марица", "Струма", няколко големи проекта в жп сектора, най-вече разчитаме съвсем бързо да стартира
рехабилитацията на жп линията Пловдив - Бургас, тогава ситуацията ще се промени за месеци, говоря, ще се отрази на цифрата и по отношение на договарянията, и по отношение на плащанията. Усилията в момента са концентрирани там, говорейки за транспортния сектор. Водният сектор е малко по-предизвикателно, доколкото там въпросът не е само в хода на
изпълнение на проектите, а цялостната реформа във водния сектор.

Водещ:
Вие споменахте транспортните проекти, програма "Транспорт", и сам си дадохте сметка веднага, предполагам, че говорите за Южна България през цялото време. Аз просто ще ви цитирам. В Разград преди известно време казахте: "Много проекти за пътища на юг, но трябва да се мисли и за пътищата на севера." Правилно ли ви цитирам?
Т. Дончев:
Коректно.
Водещ:
Тоест ще се опитвате ли наистина нещо да направите в тази насока, да посъветвате колегите си министри да се помисли повече за инфраструктурните проекти на север от Стара планина?
Т. Дончев:
Ние водихме разговор с премиера и с министър Плевнелиев преди няколко месеца по въпроса. Доколкото всички инвестиции в големи пътни съоръжения на юг, те са нещо добро, както за България, така и за международния трафик. Но тази концентрация на магистрални съоръжения само от южната част на страната създава предпоставки за небалансирано регионално развитие, за вид неравнопоставеност между севера и юга. Затова още в рамките на този програмен период трябва да бъде сторено всичко възможно, от една страна, знаете, автомагистрала "Хемус", тя трябва да
бъде припозната като европейски транспортен коридор, за да може
да бъде финансирана с европейски пари.
Водеща:
А ще успеем ли да убедим Брюксел, че тази магистрала заслужава наистина европейско финасиране, как преценявате шансовете ни?
Т. Дончев:
Мисля, че има добри шансове това да се случи. Разбира се, автомагистрала "Хемус" не е достатъчна, ние трябва да говорим за автомагистралата "Черно море", която свързва Бургас и Варна, както и за, простичко казано, няколко перпендикуляра на Стара планина - коридор номер 4 и коридор номер 9. Това е минимумът, който ние трябва да направим по отношение на севера, за да може да има балансирано регионално развитие между севера и юга
най-вече.
Водеща:
Министър Дончев, за софийския боклук, за завода за софийския боклук да ви питаме. Защо се получи това безкрайно отлагане във времето, то не е безкрайно, разбира се, има си година, от 2012 до 2013 г. беше отложено изграждането, но защо нещо не се разбираме с Брюксел по европейското финасиране на този важен за столицата ни проект?
Т. Дончев:
Не бих казал, че не се разбираме, но, от една страна, има желанието на Столична община и на България въпросът да се движи максимално бързо, от друга страна, Европейската комисия, когато става дума за такъв обем финансиране, когато става дума за сигурни доказателства, че нещата са изградени по най-добрия начин, в конкретния случай говорим за най икономически ефективното решение, включването на "Топлофикация - София" като един вариант да се намалят разходите по съоръжения, всичко се гледа страшно внимателно и нашата нужда всичко да се случи по-бързо не е аргумент част от процедурите да бъдат претупвани, простичко казано.
Водеща:
Сигурна съм, че сте чул критиките на общинските съветници от ДСБ, които пък заподозряха някакви корупционни практики в този проект и това според тях е обяснението Брюксел да бави финансирането ни. Доколко има резон в тези притеснения?
Т. Дончев:
Не, в цялата кореспонденция, която има с Европейската комисия, и всички разговори подобен аргумент никога не е бил повдиган, но в крайна сметка наближават местни и други избори, ситуацията тепърва ще се изнервя. Не ми се иска тази изнервеност да се прехвърля по отношение на европейското финансиране, защото то се нуждае преди всичко от разум и спокойствие.

Водещ:
Друг елемент на европейското финансиране. Тези 10 милиона, които трябва да бъдат отпуснати, евро, на ромите, за да строят сами жилища, какво ще стане там?
Т. Дончев:
Бързам да ви поправя. Средства няма да бъдат отпускани директно на никого - в смисъл нито на роми, нито на други етнически...
Водещ:
Не, не, извинявайте, на общините.
Т. Дончев:
Това е пилотната програма за жилищна политика за социално уязвими групи. Между другото бързам да уточня, че когато говорим за социално уязвими групи, нямаме предвид само етнически малцинства. Имаме предвид и други различни категории хора, които се намират в тежка социална ситуация. Ставаше дума за няколко места в страната, където пилотно да експериментираме с друг модел на решаване на жилищните проблеми.
Водеща:
Къде са тези места в страната, за които...
Т. Дончев:
Все още на са определени въпреки, въпреки между другото сериозен интерес на кметове, които търсят среща с мен, предлагайки да тръгнем от тяхната община, като продължение на усилията им примерно в рамките на гетото или на махалата да въведат повече ред. Но категорично не говорим да бъдат отпускани средства на някого даром, по-скоро говорим за едни подпомагащи усилия някой сам да си построи жилище, и то по законен начин, и сумата 10 милиона е индикативна. Това е горната граница, би
могло да бъде и половината от тази.
Водещ:
Ще вземете решение.
Т. Дончев:
Далеч сме от мисълта, това не е добро нито за държавата, нито за самите хора, някой наготово да построява жилища, в които да настанява някого. Това, първо, дразни всички останали, и то с пълно основание, и, на второ място, не създава така нужната дисциплина и желание да бъдеш собственик.
Водеща:
Последно да ви питаме. В края на седмицата очакваме междинния доклад на Брюксел по механизма за сътрудничество и проверка. Факт е, в него няма да прочетем политически
констатации и политически коментари, но все пак добър или недобър доклад ни очаква?
Т. Дончев:
По-скоро очаквам добър доклад.
Водеща:
Добър доклад. С какво България го е заслужила?
Т. Дончев:
С всичко, което България прави.
Водещ:
Лаконично и категорично.
Водеща:
Добре. Обичам кратките отговори. Благодаря ви за това интервю. Това беше министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.


Вижте цялото интервю във видеоматериала.