Тересита Капоте Камачо: Присъствието на Кастро няма никога да се загуби

Гост в студиото на "Денят започва" беше посланикът на Куба у нас Тересита
Капоте Камачо, която коментира оставката на Фидел Кастро от председателския пост на Кубинската комунистическа партия и промените в страната.

Водеща Жени Марчева:
Добро утро казваме на посланика на Куба у нас Тересита
Капоте Камачо. Добро утро, Ваше превъзходителство. Здравейте.
Тересита Капоте Камачо:
Добро утро, добро утро.
Водещ Андрей Захариев:
Здравейте, Ваше превъзходителство.
Водеща:
Сега от хляба как да преминем...
Водещ:
Аз ще ти кажа как ще преминем.
Водеща:
Хлябът и революцията.
Водещ:
Но нека преди всичко да кажем нещо, което наистина е съществено. Рядко се случва човек да седи срещу посланик на
чужда страна и да няма посредничество от страна на преводач.
Т. Камачо:
Вярно е това. Вие сте срещу посланичката, която е полубългарка. Там е разликата.
Водещ:
Чудесно.
Т. Камачо:
Била съм много години в България като студентка, после като
дипломат и затова успях да овладея български, до известна
степен, нали, не винаги перфектно, но мога да се свържа пряко, директно. Това е нещо, което е също много важно за един дипломат.
Водещ:
Разбира се.
Водеща:
Според вас какви са приликите и разликите между нас,
българите, и кубинците? Сигурно за дълги години сте
установили...
Т. Камачо:
Ами, вижте какво, за да бъда откровена, ние много си
приличаме. Винаги казваме, че от всичките бивши социалистически страни и т.н. с България най-много, с българите най-много си приличаме.
Водеща:
По какво, по темперамент, или?
Т. Камачо:
По темперамент, как да кажа, характер, положителност към
нещата, които се случваха, просто музикалността на българите, вашето качество като, как се казва, вие бяхте тези, които най-добре говорехте испански език за нула време, докато останалите малко по-трудно, малко по-бавно, но българите много бързо, много бързо. Просто аз винаги казвам и го повтарям, и винаги ще го повтарям, че вие може да бъдете уважавани навсякъде, но в Куба сте и уважавани, и обичани. Това е наистина и се получи една връзка специална между нас в Куба и, разбира се, и тук.
Водеща:
Смятате ли обаче, че това важи и сега, за днешно време, или
по-скоро говорите за миналото?
Т. Камачо:
Абсолютно. Това не се е променило, това не се е променило.
Нашата връзка, начинът, по който ни приемат навсякъде, чувството към Куба, всичкото това не се е променило ни най-малко. Като казваш Куба, като че се променя самото лице на хората. Разбираш, веднага започват, какво става, как се оправяте, Фидел Кастро... Много мили ни приемат всички.
Водеща:
Хайде за Фидел Кастро да поговорим. Онзи ден той се оттегли
от поста си на първи секретар на Централния комитет на
Кубинската комунистическа партия, пост, който той неотменно заемаше от 1965 г. Какво ще се промени след оттеглянето на Фидел Кастро?
Т. Камачо:
Абсолютно нищо. В това отношение нищо.
Водеща:
Нищо.
Т. Камачо:
Той е бил и ще продължава да бъде винаги там. Неговото
присъствие няма никога да се загуби, защото той е създателят на всичко това, което правим там, всичкото, тези промени, които сме наследили в Куба благодарение на тази революция, която той направи. Той самият е поставил необходимостта вече да се оттегли, имайки предвид, че е болен. Той е бил изключително болен. Сега...
Водеща:
С какво обаче той наистина ще остане в историята, неговото
управление?
Т. Камачо:
Ами, от неговото управление остава какво? Той промени Куба. Куба беше неоколония на американците. Ние от колония на испанците преминахме и станахме неоколония на американците. Оттам идва цялата история, нашите различия и т.н., нападения. Вие знаете, че точно по времето на конгреса се празнуваше 50-годишнината от първата победа срещу империализма в Латинска Америка. Това беше първият провал на американците в Латинска Америка, защото успяхме да съхраним това, което бяхме спечелили след една дълга война, организирана именно от Фидел Кастро. Какво, какво оставя той?
Водеща:
Всъщност вие самата срещали ли сте се лично с него?
Т. Камачо:
Разбира се. Аз съм имала честта да бъда и негова преводачка,
когато Тодор Живков посети Куба 1970 година и когато той след това посети България 1972 година. Какво оставя - една променена страна. Ние излязохме от една бедност страхотна. Ние бяхме една от страните, където най-високо ниво на неграмотност имахме, имахме само шест хиляди лекари за шест милиона души, шест хиляди лекари, от които три хиляди души избягаха в Съединените щати благодарение на... нали, тази пропаганда, която съществуваше срещу комунизма, социализма и т.н. Американците ги изтеглиха и останахме с три хиляди лекари за шест милиона души. Тоест веднъж се превръщаме ние в страната, където най-ниска детска смъртност почти в целия свят, дори по-ниска тази смъртност от Съединените щати, с по-дълга продължителност на живота на цяла Латинска Америка и на третия свят. Какво остава? Остана един народ, който се гордее с всичко това, което прави. Народ, който вярва в това, което прави. Това е разликата. И народ, който е в състояние да сяда, както сега стана, да си казваме какво смятаме, какво мислим, какво трябва, би трябвало да се промени. Защото, както самият Фидел Кастро каза, никъде не е писано как се строи социализмът. Това е един опит, опит, в който се допускат и грешки, големи, вие ги знаете по-добре от мен.
Водещ:
Добре, какво трябва да се промени, Ваше превъзходителство,
сега наистина? Казвате - сядаме, говорим, какво трябва да се
промени?
Т. Камачо:
Да, какво трябва да се промени? Именно, имайки предвид, че
самият Фидел Кастро и самият Раул Кастро са признавали, че е имало грешки, имало е неща, които сме ги допускали, нали, няма човешко дело без грешка. Защото всеки един от нас е, нали, неперфектен, както казваме ние. И трябваше да поправим някои неща, които пречат вече на самото развитие най-вече на икономиката. Нали, прекалено много хора на едно и също място, бюрокрация голяма, хората нямаха действително необходимост да се работи, за да получаваш това, което ти се полага, нали. Хората малко свикнахме на тази купонна система, на всичко безплатно, и здравеопазването. На много високо ниво е здравеопазването, идват от целия свят да се лекуват в Куба. Там се лекуват болести, които никъде по света не се лекуват. Образованието, абсолютно безплатно до университета специално...
Водеща:
Ще останат ли обаче и образованието, и здравеопазването
безплатни?
Т. Камачо:
Именно, именно това исках да ви кажа.
Водеща:
Ще останат или ще се променят?
Т. Камачо:
Това, тези промени, които ще правим, именно ще се правят, за
да се съхранява всичко това, което в обществената сфера сме
постигнали. Никога няма да се откажем нито от социализма, няма да се прехвърлим и към пазарната икономика, това не е целта и няма никога да изпускаме всичко това, което в социалната сфера сме постигнали там. Ние се гордеем с всичко това. Аз ви казвам, правим абсолютно всичко безплатно, абсолютно всичко безплатно.
Водещ:
Както каза Раул Кастро, шокова терапия няма да допуснем,
бедните няма да оставим, нали така?
Т. Камачо:
Точно така. В тази купонна система, за която се говореше
вчера тук много, тя действително ни е гарантирала до известна
степен в най-трудните моменти да имаме един минимум храна и т.н. Там никога един човек не е легнал, без да яде, без да се храни. Глад в Куба няма. В други страни има милиони хора, включително и в Съединените щати, които се считат за бедни и гладни, в Куба няма такъв момент, няма. Най-ниската детска смъртност е в Куба, най-ниската. Най-дълга продължителност на живота, това е в Куба. На какво отговаря, именно на тази социална политика.
Водеща:
Искате ли сега заедно да изгледаме и за мен нещо любопитно,
ще го видя за първи път - мнението на една българка, която
буквално преди две седмици се завърна от Хавана?
Т. Камачо:
Разбира се, с удоволствие.
Водеща:
Добре.
Т. Камачо:
С удоволствие, да.
Водеща:
Нека да го видим.
Т. Камачо:
Да, да.
Водеща:
Ами, това ли е всъщност кармата на чужденците, които отиват
в Куба - да се влюбят в нея?
Т. Камачо:
Точно така. Винаги, когато се връщат, казват, че били
влюбени вече в Куба. Разбира се, за една седмица, за десет дена трудно може да разбереш по-задълбочено какво става действително там. Те добиват една представа, но малко по-повърхностна, особено когато говори за Маями, че хората ще... В Маями това е една група, разбира се, вече доста голяма, но това отговаря най-вече на една политика също, миграционна политика. Ние подписахме 1994 година един договор, миграционен договор с американците, според който те се задължават да дават 20 хиляди визи входни, а ние 20 хиляди изходни. Те не ги дават, нарочно, те това, което желаят, и сега действат в тази посока, е да има вътре недоволство и т.н., за да се провокират вътрешните проблеми, разбрали са вече, че отвън не биха могли никога да ни...
Водещ:
Може ли да завършим сериозно, да ви помоля кратко с да или
не, ще имат ли мандати бъдещите лидери на Куба?
Т. Камачо:
Ами, доколкото разбрахме, ще имат два пъти по пет години.
Това вече е определено.
Водещ:
Мислите, че ще остане. Добре.
Т. Камачо:
Да, и ще се борим също през тези години, които идват, в
момента водим голяма борба за освобождаване на наши петима кубинци. Имаме пет там наши затворници заради това, че са се противопоставили на терористически актове срещу Куба, дейности срещу Куба. Пет хиляди жертви имаме ние благодарение на този тероризъм. И благодарение на тяхната информация, която ни даваха, много от тези актове бяха... нали, предотвратени.
Водеща:
Добре.
Водещ:
Благодарим ви.
Водеща:
Благодаря ви, успех ви желая. Това беше посланичката на Куба у нас.