Може ли една държава реално да фалира

Може ли една държава реално да фалира и какви са последствията - за хората, за бизнеса и за външните пазари? Единственото общо нещо между фирмен фалит и банкрут на държава е липсата на пари и невъзможността за покриване на дълговете. Оттук започват различията. Държава в банкрут не означава, че в нея няма нито лев, нито пък се налага да минава през процедура на несъстоятелност, както е с една фирма.

Иван Тодоров - адвокат: "Преди всичко всяка държава си има стриктни процедури кога се обявява несъстоятелност, при какви условия каква е процедурата и какъв е оздравителният план, когато има фалит на държава в повечето случаи правила няма".

Емил Хърсев - финансист: "Всъщност държавите не фалират, няма как да се ликвидира държава, да се затвори държава и да се разпродаде имуществото й".

При фалит следват черните сценарий, казват експертите. Има кредитори, които си искат парите. Правителството няма средствата, а всяко ново кредитиране ще трябва да е солено обезпечено с лихва от поне 110%.

Емил Хърсев - финансист: "Започване на едни преговори най-малкото, за да спре грубото прихващане, в смисъл на гоненето на пари на гръцката държава където ги намерят, навсякъде в чужбина и дела за отнемане на имущество, частни имоти на държавата длъжник в чужбина".

Най-лошото обаче е рецесията, която следва. Отлив на инвеститори, ръст на безработицата и срив на банковата система. При Гърция прогнозите на икономисти са за спад на Брутния вътрешен продукт с 10 на сто.

Николай Василев - икономист: "Скоро трябва да забрави за всякакви кредити, нови инвестиции, нов бизнес, външната й търговия ще се срине за една седмица, ако има нова валута, то валутният курс на черния пазар моментално ще отиде надолу. Т.е. някой е имал голям депозит, голяма заплата, голяма пенсия, това ще остане спомен от миналото".

При нова валута, може да последва и хиперинфлация.

Николай Василев - икономист: "Кредиторите ще изпият студена вода, но тези, които отсега нататък още повече ще страдат повече, отколкото досега са самите граждани".

При банкрут една от опциите е дългът на държавата да се преструктурира и по-вероятно да се увеличи. Може да се изпрати и мисия на Международния валутен фонд, който ще поиска реформи срещу финансова подкрепа, може да наложи и валутен борд. Не е изключена и национализация на банките, каквато видяхме в Исландия при фалита й от 2008-ма. Преди нея банкрут преживя Аржентина от 2001-ва , а в началото на 90-те и България наложи мораториум върху плащането по външния дълг. Сомалия, Судан и Зимбабве също преминаха през фалита. Дали и Гърция ще стане част от тази статистика, ще разберем в следващите дни.