Изкупната цена на прасковите продължава да пада

Изкупната цена на прасковите продължава да пада. В Сливенско се отглеждат 16 000 дка с праскови, което е 40 на сто от тези овощни насаждения в страната. Производителите са притеснени и не знаят как ще продължат и занапред да развиват бизнеса си, в който са инвестирали толкова много. Дори и обещанията за по-големи субсидии от 200 лв. /дка за 2015 г. не могат да им върнат надеждата. Ниската изкупна цена е най-големият проблем на производителите на праскови в Сливенско. Тези, които имат по-малки овощни градини, разчитат само на търговците край насажденията им. Венцислав Коцев, изкупвач: Прасковата почва най-дребното от 30 до 50 ст. едрата. 35,40,45 зависи според качеството... пазарът е залят с праскови и затова цената е такава. Няколко стотинки повече дават румънските прекупвачи, които търгуват директно с производителите. Според тях българската праскова е най-хубава. Кристиян, прекупвач от Румъния: Аз купува 50-60-40 ст. Купува България, продава Румъния... на Букурещ на борса... аз, Кристиян, продава всеки ден 3 тона и половина. Сливенските производители с носталгия си спомнят за изкопни цени от 1 лев и как са получавали на ден по 500-600 лв., а сега не могат да покрият дори разходите си. Васил Стойков, производител: Сутрин ставаме 5 часа и идваме тука, 5,20 да чакаме за търговец и 6 часа сме на блока. Ей сега до 10 и нещо аз бера, жена ми сортира, всичко трябва да е сортирано. Дори и по-големите производители с по 20-25 дка праскови, трудно получават по-добра цена. Те твърдят, че субсидиите не са достатъчни, а тази година не са ясни условията за получаването им. Паная Кондева, производител с 25 дка насаждения: Миналата година дадоха за качество, долу горе беше удовлетворителна цената, обаче тази година ... никой нищо не е казва как ще се плащат тези субсидии. Отчайващо е положението с прасковата, изобщо никакъв импулс за работа. На пазара на прасковите се отразяват всички световни проблеми - кризата в Украйна, руското ембарго, а сега и гръцката криза, заради която цената на прасковите е спаднала много бързо. Затова износът е много труден. Коста Петров: Наша основна дестинация беше Букурещ и Констанца... Тази година опитахме към Варшава и Виена да пратим количества, но там е също трудно - конкурентите от Италия и Испания са залели пазарите, цените са отчайващо ниски и е много трудно да продължава да се работи. Голяма част от сливенските овощари се колебаят дали да продължат да се занимават с това, но чакат увеличение на субсидиите. Надеждата им е и в сдружението "Българска праскова", което остана единствената работеща организация на производители, но в него членуват само 50 стопани.