Съдът връща 1,7 тона ракия на дядо Христо

Административният съд във Велико Търново отмени изцяло глоба от 16 000 лева на 82-годишния Христо Рачев от великотърновското село Водолей за незаконно произведена домашна ракия. Магистратите са разпоредили да му бъдат върнати още и близо двата тона алкохолно питие, което контролните органи намериха и иззеха от дома му преди две години. 82-годишният Христо Рачев от ученик изучава тънкостите на лозаро-винарството и ракиджийството. Събирал домашна грозданка в бидони и казани повече от 30 години. Близо до къщата си в село Водолей държал обществен казан. До една ноемврийска вечер преди две години. “Дойдоха тук при казана, свариха там този човек да си вари ракия, накараха го да загаси огъня, на мен ми съставиха фиш – акт за 20 лева. Един от митничарите влиза тук и с джесема си свети, обикаля. Аз не вземах вилата да го изгоня, да го питам какво прави тук като крадец”, припомня си той случилото се. Минути след това в мазето на дядо Христо пристига и следовател, който разпорежда да му бъдат иззети всичките близо 2 тона 30-годишна ракия, а той да заплати 16 000 лева глоба. “Първо се обърнах към министър-председателя, президента с жалба и към Народното събрание. И им написах – този закон за акциз е противонароден, той ощетява селяните”, категоричен е бай Христо. От там следват още няколко съдебни дела и обжалвания от негова страна. Към всички жалби, обаче, е прикрепена една сватбена покана, която се оказва ключов повод за съхранението на ракията. “Внукът 2014 година се жени и аз пратих една покана за сватбата, за да видят, че ми трябват 30 литра ракия. Наложи се аз да купувам ракия за сватбата при положение, че имахме близо два тона”, недоволства той. Съпругата на дядо Христо не издържа на напрежението покрай драмата с ракията. Така преди няколко дена двамата слагат край на 57-годишния си брак. Малко след това, обаче, при него пристига новината, че е оневинен и ракията ще му бъде върната. Дали да почерпи за спечелената битка все още се колебае. “Бих ги почерпил, но аз твърдо съм решил – като я върнат ракията, аз ще искам да ми я платят, а да не ми я връщат. Ще я подаря парите или ракията на някой дом за сираци”, заявя той. Становището на Административния съд, с което Христо Рачев е оневинен и освободен от глобата, е окончателно и не подлежи на обжалване. Въпреки преживяното, обаче, и до днес той не спира всяка година да вари грозданка и смята, че селска къща без ракия не може.