Начало
назад
Антарктически дневник: Камбаната
Ледникът се е слял с океана, вятърът свири в непостоянен ритъм. От прозореца на къщата, в която съм настанена, картината е доста сива. По всичко личи, че днешният ден може би ще бъде от онези дългите, когато полярниците сядат пред компютъра или грабват книга от богатата библиотека на Българската полярна база и се пренасят в света на написаното. Нищо подобно - дневният график е динамичен.
През нощта температурите са паднали и водата е замръзнала. С други думи първата грижа на екипа по поддръжка на базата е да осигури течаща вода. След това трябва да се меси хляб за 21 човека, да се готви... А скоростта на вятъра се увеличава.
Въпреки това групата геолози излязоха на опознавателен маршрут. Целта им е да се запознаят с геоложката обстановка в района защото им предстои ново изпитание - работа на полеви лагери далеч от базата.
Денят е определен и за поставяне на камбаната пред параклиса "Св.Йоан Рилски". Тя е дарение от фамилията на Севдалин Николов от ботевградското село Врачеш. Полярниците са изработили специален постамент пред параклиса, на който в уречения час беше закачена 40-килограмовата камбана. По право художничката Ганка Павлова, която иконописа иконите, произведе първия звън на камбаната. Чувството е невероятно - заливът беше огласен от българска камбана. От днес това ще е звуковият знак, сигналът на Българската полярна база.
