Антарктически дневник: Пътят до Рио Галегос

Не съм много щастлива, че толкова бързо трябва да се разделя с Пунта Аренас, най-южната точка на Патагония. В това приказно чилийско градче, наистина витае духът на пътешественика. Гордост за града е и легендарният Антоан дьо Сент Екзюпери, които през далечната 1929 год е бил тук като директор на Аржентинската въздушна поща. Въобще, това е интересно място под светлината на Южния кръст.

Времето не ми стигна да изпия от глътката романтика под звездите. Трябва да се пътува. Това е част от преживяването на българския полярник, който трябва да премине близо 15 хиляди километра на отиване до остров Ливингстън и още толкова на връщане. Примирявам се единствено с мисълта за шестте часа автобусен преход, наситен с чудните пейзажи, който разкрива Магелановият проток и това неповторимо небе с облаци, които падат в хоризонта. В равната Патагонска земя и от страната на Чили, и от към Аржентина огромни пасища са оградени с електрически пастири, а в тях пасат хиляди овце, крави, гуанако. Гуана̀кото (Lama guanicoe, на кечуа: wanaku) е чифтокопитно животно от рода Лама на семейство Камилови.

В автобуса пътуваме аз и фотографът Иглика Трифонова. Гледат ни доста странно - пренасяме по един бидон, огромни чанти, раници, тя фотографска чанта, аз камера. Късметът ни обаче е с нас – минаваме бързо границата, която е само една и се обслужва едновременно от служители на Чили и Аржентина. След около час и половина сме в Рио Галегос, както му казват тук, или Гажегос известен сред европейците. Градът е достна безинтересен, но е столица на провинция Санта Крус, Покойният аржентински президент Нестор Киршнер е от тук, това е точката от която хиляди туристи тръгват по Магеланите, към близкия кратер на вулкана Пунта Лойола. Природата сигурно е доста интересна, но за нас тя е далечна дестинация имаме само ден и половина до следващият полет. Остава ни разходката из града и задължителното търсене на интернет. Къде без него, това е съвременната комуникация. Приятелите чакат вести. И докато вървим из улиците си спомням за една много уютна сладкарничка - "От ръцете на баба" .Тръгваме да я търсим... Там си е и е още по-приятна, новогодишната украса си седи... Спомени! Хубаво е, че ги има и че всеки път могат да се попълват с нови...