Бензинът у нас гони почти рекордни цени. На какво се дължи това поскъпване на горивата обсъждаха в студиото на "Денят започва" Цветослав Цачев, финансов и икономически експерт, Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация, и арабистът Владимир Чуков.
Водеща Жени Марчева: Нашият сутрешен блок продължава с тема, която вълнува всички ни - и шофьори, и не шофьори. Но със сигурност, ако сте шофьори едва ли ще ви изненадам с твърдението, че бензинът у нас вече гони почти рекордни цени. Цената, например на А-95 достигна 2,52 лв. Цената на дизеловото гориво пък достигна цената от 2,66 лв. На какво се дължи това поскъпване на бензина, въобще какви са шансовете в някакъв определен монумент цените да тръгнат надолу. Гости са ни Светослав Цачев, който е финансов и икономически експерт, Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация и известният арабист Владимир Чуколов. Добро утро и на трима ви. Здравейте. Радвам се да ви видя тук. Г-н Цачев, защо цените наистина на бензина и на дизела гонят в момента рекордни цени?
Цветослав Цачев: Имаме два фактора. Първият, е поскъпването на долара, който наблюдаваме последните три-четири месеца. Вторият, разбира се, е високата цена на суровината. Американският петрол гони 100 долара. Брент в Европа се търгува няколко долара повече. Така или иначе след ситуацията в Либия нещата се успокоиха малко. Но тогава наистина се намеси валутният фактор. Цената на петрола е горе-долу стабилна. Преди виждахме наистина доста големи колебания. Сега нещата са, горе-долу, стабилни. Но имаме и фактора търсене и предлагане. Есенно-зимният период търсенето е по-засилено. Виждаме наистина доста високи цени на дизела. Но това е нормално, защото Европа потребява основно дизелово гориво.
Водеща: Г-н Кънев, вашето обяснение?
Валентин Кънев: Действително цената на нефта не се повлия много силно от кризисната ситуация, която беше създадена в Персийския залив и обявеното ембарго от ЕС. Тъй като, очаква се да има едно постъпателно преминаване към изключване на внос от Иран до юли. Всъщност, анализаторите се обединиха около прогнозата, че цената на нефта няма да се качва, но най-важният фактор всъщност е това, че потреблението на Европа, на ЕС ще пада в близко бъдеще. Първото тримесечие на 2012-та, прогнозата на Международната агенция по енергетика са, че потреблението ще пада почти толкова колкото внася Европа от Иран. Така че би трябвало цената на нефта да се стабилизира както беше казано. Факторът курс на долара съответно си има своето значение. Но дори бихме очаквали, че в едно обозримо бъдеще освен да се стабилизира може и да падне цената на долара. Горивата в България, разбира се, се влияят от суровината, когато се качи с няколко долара цената на нефта, това автоматично рефлектира и върху цената на горивата.
Водеща: Знаете ли, нека съвсем ясно да прозвучи в това студио, тоест факторите за поскъпването са напълно обективни и няма спекула, нали така? Това е според мен важно да бъде казано.
Цветослав Цачев: Пазарът е доста добре регулиран. Освен това, виждате има наистина доста голяма конкуренция макар и цените да се движат заедно, така че трудно е да говорим за някакви манипулации и машинации. Факт е обаче, че имаме един основен доставчик на гориво за българския пазар.
Водеща: Г-н Чуков, Иран е темата, която ви води тук в студиото. Онзи ден ЕС официално наложи санкции върху иранския петрол с цел да засили натиска на Техеран да се откаже от своята ядрена програма. Брюксел забрани износа на оборудване и технологии за иранския петролен сектор. Въпросът е какъв ще е истинският ефект от това ембарго според вас?
Владимир Чуков: Знаете, че всяка една санкция, всяко едно ембарго се нуждае от време, за да започне да действа, да има някакъв резонанс. Искам да припомня, че това са може би най-строгите санкции, които някога са били налагани над Техеран. Нека да припомним последния ден на миналата година, Барак Обама подписа сходен закон, по силата, на който наистина тотално изолираше всички търговски контрагенти на Иран. Решението на ЕС е изключително ясно, въпреки че това не са санкции на ниво ООН. Знаете Русия и Китай там много силно се противопоставят. Така че до този момент има четири резолюции, които налагат санкции над Иран, но те са всъщност по-скоро козметични. Тези би трябвало много по-силно да ни разтресат, защото на практика нанасят удар върху икономиката на Иран. Нека да припомня, че Иран е четвъртият износител на нефт в света. БВП е колосалната сума от 808 млрд. долара. Тоест, след като те имат пари, на практика могат да си правят каквото искат, включително и да развиват ядрени технологии. Така че тези санкции, които бяха гласувани, те са всъщност внесени във времето. Знаете, че те на практика ще започнат някъде от 1 юли. Трябва да кажем, че гърците, испанците и италианците са тези, които най-много внасят петрол от Иран, също са поискали това да бъде до края на годината. Нещо, което естествено другите международни фактори, най-вече САЩ и Израел много плътно искат тези санкции да започнат веднага. Всъщност нека да добавя и фактора за ограничение на оръжие. Това е много важен елемент. Нека да припомним 1990 година едно заседание на иракското правителство - в навечерието на нападението на Ирак в Кувейт, вдигаше цената на барел с долар и половина. Тоест, само заседание, рутинно на министерския съвет, погледнете. Така че колкото повече се шуми, колкото повече се бръмчи, колкото повече армади влизат и излизат от Персийския залив, толкова цената на нефта ще се колебае. Слава Богу, на този етап имаме радикално говорене, но много предпазливи действия, тъй като наистина подобни действия, военни действия наистина ще бъдат глобални.
Водеща: Знаете ли, има и друг въпрос. Мисля, че колегите от „Фигаро" го повдигнаха дали пък това не е бомба със закъснител. Тоест, дали една такава санкция наистина ще разклати режима на Амадинеджат или напротив, една такава санкция, едно такова ембарго биха укрепили неговите позиции?
Владимир Чуков: Има и такава позиция, да. Трябва да кажем, че Иран някак си не се поставя в рамката на Арабската пролет. Много от анализаторите казват „защо събитията 2009-та в Иран все пак не успяха да свалят режима на Ахмадинеджат", някак си Иран съответно стана със скоби. Някак си развитието на тази тяхна ядрена програма е част от националната им гордост, националният идеал. Тоест, колкото повече, толкова повече. Имаше брилянтни анализи, социалните слоеве, отделните прослойки, които поддържат режима и се оказа наистина, че тази ядрена програма е по скоро национално достойнство. Тоест, иранците искат тази ядрена програма, защото те искат да бъдат регионален лидер. Това е, което е всъщност ясно поставено в тяхната външно-политическа концепция. Те искат да бъдат признати като регионален лидер. Нещо, което им се отрича много категорично от съседите араби, най-вече от Саудитска Арабия, да не говорим за Израел. Нека да поставим и така акцентът - САЩ гледат със смесени чувства на подобен тип амбиции, защо? Защото имаме много деликатна ситуация във взаимоотношенията Тел Авив - Вашингтон. Изключително деликатна ситуация.
Водеща: Г-н Цачев и г-н Кънев, вие споменахте в началото на разговора вече по няколко думи за това, но нека ясно да прозвучи отговорът на въпроса какъв ще е ефектът върху България от въпросните санкции срещу Иран, наложени от Брюксел?
Цветослав Цачев: Аз първо искам да добавя нещо по отношение на тези санкции върху иранската икономика. Иран е наистина един от най-големите производители на петрол. Иран изнася над 3 млн. барела, половин милион барела всъщност отиват за ЕС. Така че това не би трябвало да размести кой знае колко пластовете в глобално отношение търсенето и предлагането. Обаче другите контрагенти на Иран, най-вероятно ще поискат в този случай намаляване на цените. Иранският петрол е много евтин, защото е много труден за обработка. Той не е толкова добър какъвто е либийският. И това, което е проблем за иранската икономика е, че ще получават по-малко пари, плюс това те ще трябва да внасят горива, защото Иран няма достатъчно рафинерии да преработва за своето потребление, което е над 1 млн. барела петрол на ден. Така че иранската икономика ще бъде наистина в състояние на ново тежко изпитание. Това, стигне в някакъв случай до икономически сътресения или някакъв тип може би иранска пролет или както и да го нарекат наблюдателите. Тогава всъщност ще има застрашаване и на останалите брент петрол, които се изнасят основно за Азия. Да, 60% всъщност от иранския петрол отива за четири страни. Това са Индия, Китай, Южна Корея и Япония. Те имат достатъчно рафинерии да го правят.
Водеща: Така е, но да се концентрираме тук на Стария континент, тук какъв ще е ефектът и, разбира се, попитах ви в частност за България какъв ще е ефектът?
Цветослав Цачев: В един такъв случай ефектът би бил много силно забележим, защото цената на петрола ще скочи много. Тъй като светът няма достатъчно свободен производствен капацитет, който да замести тези три-четири милиона барела петрол.
Водеща: Саудитска Арабия?
Цветослав Цачев: Саудитска Арабия имат два. Част от тях може би ще дойдат от Либия, защото там се възстановява постепенно добивът, но не достатъчно.
Водеща: Г-н Чуков, виждате ли Либия колко важна става отново на международната сцена?
Владимир Чуков: Така е.
Водеща: Г-н Кънев, ефектът върху Европа да го...
Валентин Кънев: Първо, да кажа няколко думи за Иран. Иран, разбира се, ще се опита веднага да превключи по някакъв начин доставките. Ние знаем за азиатските вносители, които са всъщност най-големите на ирански петрол. Това са, както беше споменато Япония, Южна Корея, Китай и Индия. Вероятно Япония и Южна Корея ще се присъединят към една група, което обаче за другите две страни, които са най-големите вносители, не е много сигурно. Това е първото, което вероятно ще направи Иран, да се опита да увеличи износа към тези страни, които няма да се включат към ембаргото. Ако не успее, той трябва да започне да складира нефта, който добива. Ако и това не успее, след известно време тогава може би ще трябва да намали до такава степен добива, че да не повлияе по нататък неговото възстановяване да става бързо. Защото ние знаем, че в Либия спирането на добива на нефт, възстановяването до нула, след това възстановяването до тези нива на 1,5 млн. барела дневно ще отнема още две години. Тоест, става много бавно и това са всъщност огромни загуби. Другото, което може да направи, е да увеличи потреблението на петрол, а тя мисля, че вече го прави Иран. Тоест, да превключи някои потребители на енергия да преминат към нефт. По отношение за ефектът върху България знаем, че ние внасяме руски нефт за рафинерията. Не сме пряко повлияни от иранския нефт, но цената, разбира се, ако тя се вдигне. В този смисъл, имаме доставки на продукти от Гърция, от „Еко петролиум", който е компания на „Хеленик петролиум". В Гърция, пък от своя страна доставя около 1/3 ирански петрол. Това евентуално би могло да повлияе евентуално, но количествата са малки според мен и те бързо биха я заместили веднага от другите страни.
Водеща: Това щях да ви питам. В Европа най-големите вносители на ирански петрол са именно Гърция - 34%, ако не се лъжа или там някъде, Италия - 10%. Тежки времена ли ги чакат тези европейски държави?
Цветослав Цачев: Най-вероятно не. Цената може би няма да реагира следващите няколко месеца. Най-вероятно ще имаме запазване на търсенето и предлагането в един доста добър баланс. Интересното е, че Китай намалиха покупките си на ирански петрол през ноември. Може би това е временно явление. Глобалната икономика ще се намести. Ще има повече износ от Саудитска Арабия, по-малко износ от Иран до момента, до когато имаме някакви финансови геополитически моменти, стабилност. Българската икономика не очаквам да реагира да има някакъв ефект по отношение на това ембарго нито пряк, нито косвен доколкото цената няма да мръдне. В момента, когато се получат някакви по-сериозни колебания в търсенето и предлагането вече на суровина, тогава ще видим поскъпването на всички видове горива в България. Но за момента се съмнявам, че следващите няколко месеца ще има движение на цената, защото всъщност както беше споменато вече, говорим за забавяне на европейската икономика и намаление на търсенето. Това компенсира в някаква голяма степен намалението на износа.
Водеща: Това е вашата прогноза. Г-н Чуков, може би след множеството коментари след новината, че ЕС ще наложи санкции на Техеран един от коментарите, които отличаваме, този на бившия ирански министър на разузнаването Али Фалахиан, който казва, че в отговор на тези наказателни мерки може да затвори Ормузкият проток, от където минава голяма част от петрола, който се изнася от района на Персийския залив. Това е само заплаха на думи ли е според вас или има реална опасност?
Владимир Чуков: Мисля, че тази риторика, тази тема не е нова. Затварянето на този проток, който е стратегически, знаете какво количество от ценната суровина минава през него, е част от стратегическата, от медийната война между двете страни. Така че вчера също имаше, например коментари по иранската телевизия „Прес тв", че на практика това шще бъде бумеранг като, затваряйки този проток, те си затварят и собствения нефт. Така че мисля, че пак нека да споменавам, реториката е изключително радикална, но версиите са изключително предпазливи, защото анализаторите, които прогнозират възпроизводство на война от 2006 година, ако си спомняте между Израел и Хизбула, тоест да стане между Иран и САЩ, няма как да стане. Тази война, дано да не стане...
Водеща: Това щях да ви помоля, успокойте ни, ако имате аргументи, защото думичката война с Иран все по-често през последните седмици се прокрадва в международните коментари.
Владимир Чуков: Мисля си, че това е част от риториката. Това е част от тези, бих казал медийни крушета, които вече с години наред си нанасят участниците в триъгълника - Техеран - Вашингтон - Тел Авив. И аз си мисля, че няма да се стигне до подобен тип действие. Но дори и локални, дори ограничени, както виждате подобна риторика между другото се съпътства с омекотяване на тона. Иранския военен съвсем на скоро каза, че навлизането на поредната американска армада във водите на Персийския залив е рутинна ситуация. Тоест, там са международни води. Така че , пак искам да спомена, тук става въпрос за сблъсък между две външно-политически линии, външно-политически стратегии. Естествено с много пари, с много нефт. На Израел не му е приятно да съжителства в един регион с ядрен Иран. Но очевидно това ще му се наложи да направи. И естествено всичко това се динамизира по линията стратегическите взаимоотношения Тел Авив - Вашингтон. И много, бих казал позиционната ситуация, в която ние се намираме, имаме американски президентски избори. Барак Обама трябва да взема много важни решения във връзка с това да надделее на своите републикански съперници, които директно го обвиняват, че той се е провалил в политиката с Иран. Догодина имаме избори в Израел. Също така там пластовете се движат. Така че имаме вътрешна политика, но имаме много външна политика. Двете са преплетени.
Водеща: Обаче всички помним войната в Ирак започна по същия начин, започна със санкции. Какви в този случай обаче са приликите и разликите между Иран и сега ситуацията около Иран?
Владимир Чуков: Има едно правило, че когато има насочена пушка, това беше точно по отношение на Садам. Спомням си тогавашният външен министър на Турция Абдулах Гюл му беше казал, спомняте си бяха натрупани американските войски в Персийския залив, в Кувейт и му каза следното, че „след като теб има насочена пушка срещу теб, рано или късно тя ще гръмне. Така че направи необходимото тя да не гръмне". За съжаление той не направи нищо. Тук обаче ситуацията е коренно различна. Ирак не е Иран. Иран не е Ирак. След това имаме изключително голямата подкрепа на двете постоянни членки на Съвета за сигурност и Индия, и Китай, и Русия, които нямат намерение да допускат подобно нещо. И още нещо мисля, че регионалният възел е изключително силно заплетен. Имаме ситуацията също така с позицията на Турция. Нека да не забравяме, че Турция внася също така нефт от Иран и той горе-долу количеството е същото, което внасяме ние европейците. Ситуацията около Сирия също така е много сложна. Там завързват се много интересни позиции на двете... Така че мисля, че в този случай би било абсолютна авантюра да се даде ход на военните.
Водеща: Г-н Цачев, г-н Кънев финални думи от вас, но да завършим с поглед към България, защото помните тези организирани протести чрез социалните мрежи преди няколко месеца срещу високите цени на горивата, кой знае, може отново да се появят такива протести, може и да ги няма, но какви са полезните ходове на правителството в една такава ситуация, когато бензинът е с висока цена? Вчера прозвучаха прогнози на икономисти, предложения по скоро на икономисти да се обърнем към Брюксел и да ни намалят акцизите. Възможно ли е това, реалистично ли е?
Цветослав Цачев: Ние и без това сме на най-ниския акциз в Европа. Вярно и, че сме най-бедната държава. Ясно е, че икономиката ни ще трябва да се адаптира и с това плавно покачване на горивата. Това, което аз винаги защитавам, е държавата не да търси временно решение на проблема, защото намалението на акциза е точно временно решение на проблема. А да работи със стимули, които да подобрят енергийната ефективност на икономиката, включително и използването на горива за транспорта, на лични нужди. Все пак виждате в България старите автомобили са прекалено много. Те консумират повече.
Водеща: Г-н Кънев.
Валентин Кънев: Икономическите лостове смятам, че вече са разработени в България. Мисля, че има достатъчно конкуренция на горива на дребно. Има достатъчно вериги от големи играчи на пазара. По скоро политически някакви ходове би било полезно да се актуализират състоянието на запасите. Така че България да бъде готова на едно такова, тоест да се присъедини към Европа,която трябва да са с колективни усилия да се отговори, да се приемат някакви предизвикателства при съкращаване на доставките от Иран.
Цветослав Цачев: Да се избегне шокът колкото дори и малко вероятен да е към този момент. Но все пак да има някаква застраховка, че в случай на сериозно напрежение и висок скок на цената на петрола, икономиката да избегне този шок, който би бил вероятно няколко седмици, месец, два.
Водеща: Добре. Благодаря и на трима ви за това, че бяхте тук. Благодаря ви за вашите коментари.