Една година от началото на Арабската пролет

В Египет днес започнаха избори за горна камара на парламента, която обаче е само консултативен орган с ограничени правомощия. В същото време египтяните - развълнувани и недоволни, отбелязаха първата годишнина от свалянето на режима на Мубарак.

Една година след началото на революцията в Египет, революционерите изглеждат излъгани. Страната има демократично избран парламент, но хората, които свалиха режима на Хосни Мубарак, не са в него. В новия политически живот на Египет доминират ислямистите.

Илияна Илиева, дизайнер: - Революцията дойде от големите градове - от Суец, от Александрия, от Кайро. От демократично настроените хора. А на изборите, понеже страната е страшно голяма. Голяма част от хората, които гласуваха за Мюсюлманските братя живеят в разни села и малки градчета в южната част. Затова те спечелиха такова голяма мнозинство.

Това е и обяснението крайните ислямисти - салафитите да влязат в парламента. В Египет се заговори дори за тайни преговори между военните, които поеха управлението на страната след Мубарак и ислямистите.

Илияна Илиева, дизайнер: - Мюсюлманските братя, по моему, са сключили сделка с тях и затова имаха такъв огромен успех на изборите.

За египетския лекар Амр Рашед, помогнал на немалко ранени по време на революцията, няма победители и победени. Според него от революцията е спечелил целият народ.

БНТ: - Каква е икономическата ситуация в страната една година след революцията?

Д-р Амр Рашед: - Страната изпадна в социален колапс заради икономическата ситуация. Туризмът пострада от революцията. Хората, които работеха за чужди компании, останаха без работа, защото чуждите компании се изтеглиха.

Илияна Илиева, дизайнер: - По-бедни са станали хората. Между бедни и богати страшно голяма е разликата. Невъобразимо бедни хора, невъобразимо богати хора. Бедните станаха още по-бедни.

Независимо от изчезналата еуфория, от откраднатите мечти и неоправданите надежди, д-р Амр Рашед таи силен спомен от революцията - за смелостта на своя народ.

Д-р Амр Рашед: - Помня първите дни от революцията. Когато полицията разпръскваше протестиращите. Имаше много ранени, но те се страхуваха да отидат в болниците, защото мислеха, че ще бъдат арестувани и изпратени в затвора. Веднъж в болницата дойде човек в много тежко състояние. Ние не вярвахме, че ще оживее. Направихме му операция, след няколко часа, след като състоянието му се стабилизира,той просто избяга. Бях шокиран. Аз съм лекар, страхувах, се дали той ще оживее. А той се страхуваше да не попадне в затвора. Помагахме на много хора, но те отказваха да останат в болницата. Много се връщаха веднага на площад Тахрир.