Дебат за споразумението АКТА

По-скоро полезно или по-скоро вредно е търговското споразумение за борба с фалшифицирането, което България заедно с още 21 страни от ЕС подписа без обществен дебат по темата. Целите на АКТА изглеждат наистина добри - борба с контрабандата, фалшифицирането на стоки и защита на авторските права. Според критиците на този документ той много сериозно застрашава правата ни в интернет и човешките ни права. Масов протест срещу АКТА се готви следващия уикенд - засега над 22 000 души са се обединили във Фейсбук срещу решението на правителството да подпише това спорно споразумение.
Валентин Николов, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ, и Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция и лидер на СДС, коментираха подписването на АКТА и обществения отзвук и дебат.

Валентин Николов, заместник-председател на ПГ на ГЕРБ: - Има становище на ЕС, че АКТА не застрашава свободата спрямо прравото на Еевропейския съюз и от края на миналата година е дадено за подписване, подписано е от 8 държави извън ЕС, Европейският съюз го подписва и отделно още 22 държави от ЕС. Никъде не се е случил дебат във връзка с подписването.

Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция и лидер на СДС: - Това е един от малкото случаи, когато има резолюция на Европейския парламент от 2010 в която
ясно се казва, че не всички текстове в процеса на преговорите са били оповестени. Т.е. дори Европейският парламент не ги е видял всички текстове, които са изменяни в процеса на преговори. Тези 27 водещи учени, които са от Страсбург, Лондон - Кеймбридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и други университети, казват, че не е
напълно съвместимо с правото на Европейски съюз въпросното АСТА. Т.е. директно приложение към правото на Европейския съюз, както се предвижда, не е възможно да се случи.

Пълен текст на разговора

Водеща:
Продължаваме всъщност сутрешния ни блок с една много щекотлива тема, по-скоро полезно или по-скоро вредно е търговското споразумение за борба с фалшифицирането, което България заедно с още 21 страни от Европейския съюз подписа без какъвто и да е обществен дебат по темата. В интерес на истината трябва да кажа, че целите на АСТА изглеждат наистина добри - борба с контрабандата, фалшифицирането на стоки и защитата на авторските права. Според критиците на този документ обаче той много сериозно застрашава свободата ни в интернет и въобще човешките ни права.
Тук ще кажа, че масов протест срещу приемането на АСТА у нас се вотви следващия уикенд, засега над 22 хиляди души са се обединили във Фейсбук срещу решението на правителството да подпише това спорно споразумение.
Добро утро сега казвам на Валентин Николов, депутат от ГЕРБ, и на Мартин Димитров, съпредседател на "Синята коалиция", лидер на СДС. Г-н Николов, вестник "Монитор" са ви превърнали в говорител на парламентарната група на ГЕРБ. Така ли е?
Валентин Николов:
Щом трябва... не, заместник-председател съм на
парламентарната група и заместник-председател в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
Водеща:
И когато се налага, говорител, в по-метафоричния смисъл на думата. Сега, кажете защо каруцата пред коня, защо първо сложихме подписа си под това споразумение и сетне почнаха обществените, включително и политическите дебати по тази тема?
В. Николов:
Не, бих казал, че това е част от процеса, който се случва в Европа. Знаете, че това споразумение се изготвя още от 2008 година. Има две решения на Европейския парламент във връзка с това да се изиска информация, когато се изготвя това търговско споразумение, два пъти не е предоставяно на Европейския парламент. След това вече, когато излиза наяве самото споразумение, има становище на няколко европейски, как да кажа, професори в тази тема, не само европейски, разбира се. Има становище на Европейския съюз, че АСТА не застрашава свободата, спрямо правото на Европейския съюз, и след това вече от края наминалата година е дадено за подписване. Подписано е от 8 държави извън Европейския съюз, Европейският съюз го подписва и отделно още 22 от държави от Европейския съюз. Никъде не се е случил дебат във връзка с подписването на търговското споразумение. Когато правителството миналата година упълномощава министър Трайков, по негов доклад, да се подпише споразумението, за това изрично е записано - с последваща ратификация. Така че дебатът вече трябва да се състои, именно когато има такава ратификация, с нарочен закон, както е по българската конституция. Така че дебатът сега трябва да се състои, а не преди това. То преди това нямаше възможност и в Европейския съюз да се състои и не се е състоял никъде.
Водеща:
Ами ето, дебатираме. Г-н Димитров, по-спокоен ли станахте вчера като разбрахте обяснението на министър Трайков, че всъщност този подпис под въпросното споразумение е под условие, както се изрази той?
Мартин Димитров:
Като слушах г-н Трайков, съм още по-неспокоен всъщност. . .
Водеща:
Какво ви тревожи?
М. Димитров:
. . . защото, вижте, първо, това е един от малкото случаи, когато има резолюция на Европейския парламент от 2010, в която ясно се казва, че не всички текстове в процеса на преговорите са били оповестени. Т.е. дори Европейският парламент не ги е видял всички текстове, които са изменяни в процеса на преговори. Тези 27 водещи учени, които са от Страсбург, Лондон - Кеймбридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и други университети, казват, че не е напълно съвместимо с правото на Европейски съюз въпросното АСТА. Т.е. директно приложение към правото на Европейския съюз, както се предвижда, не е възможно да се случи. Това е едни от техните заключения. При това положение аз не мога да разбера защо министър Трайков и правителството, не трябва това да бъде отнасяно като отговорност само на министър Трайков, напротив, Министерски съвет, без дебат. . . Примерно австралийското правителство си е качило целия този документ на интернет страницата и всеки... и е имало дебат, всеки можело да каже своето мнение. Страни като Германия, най-голямата европейска икономика, не са го подписали, Германия, Холандия, Естония, Кипър, Словакия и т.н. С колегата Николов правим 3-4-часови обсъждания в икономическата комисия на по-маловажни въпроси. Каним всеки, за който може да се сетим, 4-часови дебати, и на нас някога това ни коства много усилия. Ама така се прави, 4 часа дебати по много теми. Каним всички засегнати страни, даваме на всеки думата да каже мнението си. Тук трябваше да се постъпи по същия начин, но ще го направим постфактум, другата сряда.
Водеща:
Г-н Николов, г-н Димитров опровергава това, което казвате, за дебата, че едва ли не той бил ненужен преди подписването на споразумението.
В. Николов:
Не, не казвам, че е ненужен, винаги има нужда от дебат. Аз не казвам, че е ненужен, просто казвам, че никъде не се е състоял такъв дебат. Дебатът в Народното събрание ще се състои, когато има въобще проект за такъв закон. Такъв проект за ратификация няма, то става със закон по член 85 от Българската конституция. Поради тази причина аз мисля, че дебатът е съвсем навременен. Бих казал, че България първа предизвика този дебат, за първи път ще бъде изслушан. . . ще бъдат изслушани министри в тази връзка, така че. . . от целия Европейски съюз, по мои данни. Така че дебатът е съвсем навременен. Ето, дори Европейският съюз е подписал, въпреки резолюциите, които Европейският парламент е дал, на два пъти при това за наличие на информация във връзка с изготвянето на АСТА. Бих казал, че България като философия е подкрепила този закон, защото има много текстове, които са наистина кореспондират с нашето законодателство дори. Защото бих казал, че нашето законодателство е едно от най-строгите в Европейския съюз.
Водеща:
Сега, дайте по същество, има ли в това споразумение наистина достатъчно гаранции за защита на гражданските права и свободи - нещо, което най-много тревожи противниците на това споразумение?
В. Николов:
Ето тук е дебатът. Аз лично да ви кажа, мое име лично
мнение, четейки АСТА, защото аз, да ви кажа честно, наистина от два-три дни знам за него, откакто, нали, се получи обществен отзвук, и наистина ме притесняват някои от текстовете. Наистина някои от текстовете, бих казал, задължително трябва да се изразят резерви, както е по принцип по конституция, когато има такъв нарочен закон.
Водещ:
Съвсем точно, г-н Николов, кои са текстовете, които ви
притесняват?
В. Николов:
Най-вече в интернет пространството, това да задължават интернет доставчиците да следят трафика и да сигнализират, и то наистина да сигнализират не Министерството на вътрешните работи, а да сигнализират една организация, която впоследствие трябва да се създаде. И има още доста текстове, които наистина са притеснителни.
Водеща:
Те самите интернет доставчици вчера изразиха безпокойството си, да не говорим, че масово в интернет пространството това споразумение бива наричано инквизиция на съвременното он-лайн общуване, което приемам, че е, така, силно казано, но със сигурност има почва. Г-н Димитров, виждате, че. . .
М. Димитров:
Много точно е казано, за да завърша предишния ви въпрос. Убеден съм, че нито министър Трайков, нито г-н Рашидов, нито някой от техните колеги са чели споразумението преди да го подпишат. Т.е. като стратегия не трябва да се постъпва по този начин. А какви са рисковете? Всеки един компютър, виждам компютър пред вас, може да бъде проверен по всяко време, да се влезне в дома на човека, или той като пътува, което може да доведе до инквизиция, цензура, както искате го наречете. Да, трябва да има защита на правата на собственост във всеки един смисъл, но тези текстове могат да бъдат използвани по такъв начин, че да има спиране на интернет сайтове, да има пострадали лица. Помните, за 5 кутии нелегални цигари ги биха едни хора преди няколко седмици. Т.е. не са гарантирани човешките права, не е гарантирана свободата. В момента интернет в България има най-много свобода, не искам да ви засягам като медиа, г-жо Марчева, знаете за моето високо мнение за Канал 1. Знаете това.
Водеща:
По никакъв начин не ме засягате, но изключително често използваме интернет.
М. Димитров:
Интернет има най-много свобода в България. Ако тия текстове бъдат приети, тази свобода ще ни бъде ограничена и открадната.
В. Николов:
Вижте, по принцип дебат ще се състои юни месец в Европейския парламент. Аз смятам, че ние дотогава трябва да изработим българска позиция по въпроса и при всички случаи ние не сме задължени даже да ратифицираме този документ, никой не ни задължава. Няма такъв изготвен законопроект, а когато има такъв изготвен законопроект, разбира се, този дебат ще се състои в парламентарна зала. Но ние през това време при всички случаи трябва да изготвим българска позиция по въпроса. Ето защо следващата сряда министър Рашидов, министър Трайков, които не са задължени да четат всеки един от документите, има експерти за това. . .
М. Димитров:
Аз вярвам, вярвам, че те в повечето. . .
В. Николов:
. . . има експерти за това, които изготвят мнението. Така че ние извикваме и тези експерти в комисия, три комисии всъщност, които са ресорни, и ще изслушаме и експертите, и тях, и съответно...
Водеща:
Лично вие, г-н Николов, какво бихте попитали тези министри, които са въпросите, на вас които не са ви ясни?
В. Николов:
Ограничава ли допълнително свободата, трябва ли да се
изменя, ако ратифицираме изцяло споразумението, трябва ли да се изменя българското законодателство в тази връзка. Това би попитал аз. Аз лично смятам, че нашето законодателство е едно от най-строгите в Европейския съюз и, как да кажа, всеки един повей за това да бъде изменяно българското законодателство, с цел да стане още по-строго, аз мисля, че не е редно.
Водеща:
Добре. Г-н Димитров, доволен ли сте, двама министри ще дойдат на крака, ще изложат своите мнения, ще има дебат по темата. Нещата като че ли вървят на добре.
М. Димитров:
Значи, вижте, това е. . . всичко се случва по
най-неправилния начин по едно много спорно споразумение, което има резолюции на Европейския парламент. Докладчикът на Европейския парламент е казал: аз повече с това не искам да се занимавам.
Водеща:
Да, той подава оставка.
М. Димитров:
Подава оставка и си тръгва. На този фон е доста безхаберно да се поемат ангажименти, защото подписът вече е ангажимент от името на българското правителство. Да, не е окончателен, но е ангажимент. Затова е много важно по такива въпроси нашата стратегическа позиция, на България, е да. . . три пъти мери, веднъж режи. Много внимателно да преценим. Не трябва да се бърза, защото, разберете, за общества като България една такава цензура може да се отрази много зле и може да означава фалит на много фирми. Може да означава загуба на работни места. Ние може да сме много сериозно потърпевши от това споразумение. Така че не мога да съм нито доволен, нито спокоен, а по-скоро ще настоявам на това изслушване, което икономическата комисия ще направи другата сряда от 15 часа, на което, разбира се, сме поканили вече много граждански организации, аз, ако има някой, който сме пропуснали, може сам да дойде и ще му дадем думата да си каже мнението, но това трябва да бъде спряно. България в никакъв не трябва да бърза, казвам ви го като стратегия, да подписва такива документи, в никакъв случай. Това е голяма грешка.

Водеща:
Така ли е, г-н Николов, ще прецените ли три пъти преди да отрежете?
В. Николов:
Не, вижте сега, има две страни на всяка една монета. Не
трябва да подписва... всъщност подписът на България не значи, че ще резолира, и то в този си вид това споразумение. Бих казал, че ако с 10 процента от това споразумение България не е съгласна, с другите 90 е съгласна, примерно казвам. Защото наистина интернет пространството е едно, фалшификацията на стоки, авторски права и т.н., България даже е въвела това законодателство. Така че 22 страни са подписали това споразумение. То още не е факт като вид законодателство нито в Европейския съюз, нито в някоя от страните.
Водеща:
Сега, обаче един много важен момент. Чух ви вчера да
казвате, че внимателно ще се прегледат текстовете и с тези, с които ние като страна не сме съгласни, може да отпаднат или просто да бъдат променени. Но в същото време чух и позицията на евродепутата Ивайло Калфин, който казва: веднъж вече след като сме подписали това споразумение, ние нямаме право да променяме каквото и да било по това споразумение. Къде е истината?
В. Николов:
Аз мога да ви кажа, ето я истината, България може да изрази резерви към текстовете, както е правено с някои от
международните споразумения. В член 85 от Конституцията, само ще ви зачета, Народното събрание ратифицира и демонстрира със закон международни договори, които имат. . . и т.н., и т.н. И по-нататък в същия член е казано, че могат да бъдат променяни текстове в зависимост от споразумението. Т.е. България в такива международни договори, международни споразумения досега е изразявала резерви не към един текст, към много текстове. Така че няма никакъв проблем, това е парламентарна техника, с която парламентът, ако въобще бъде предложен такъв закон за ратификация, защото ние наистина не трябва да бързаме. . .
Водеща:
А какво значи ако? Имаме ли опция, в която се правим на, как да кажа, не разбрали и не се стига до ратификация?
В. Николов:
Разбира се, може да не се предложи. При условие, че не се ратифицира това споразумение, мисля, че 180 дни след
подписването му, всъщност подписът на България се счита за отпаднал.
М. Димитров:
Само че малката ситуация. . .
Водеща:
Аха, ето го симпатичното мастило, за което говори вчера министър Трайков. Да?
М. Димитров:
Е г-жо Марчева, е малко такава, все едно някой да е подписал участието на България във война и после да се казва няма страшно, парламентът в крайна сметка няма да го подкрепи това решение, така, че и това няма да се случи. Т.е. белята е станала. И беше важно България да не подписва, най-голямата европейска икономика, германското правителство не са подписали, то не е случайно, защото ще се търси редакция на тези текстове. Те няма да подкрепят влизането на част от тези текстове. И беше добре България да се включи в тази коалиция на неподписалите, за да има по-голям натиск за редакция на спорните предложения. При случаите на полицейско насилие в България, които мен много ме притесняват, представете си да има право полицията в крайна сметка, при допълнителни мерки в българското законодателство, да влиза във всеки дом, да проверява всеки мобилен телефон, компютър и, разбира се, ако някой не им хареса, междувременно да го и понабият в крайна сметка.
В. Николов:
Е, не, това е спекулация.
М. Димитров:
Ако това е, ако това се случи, ако това се случи, много
здраво сме го закъсали. А рисковете ги има.
Водеща:
Кое е спекулация, г-н Николов?
В. Николов:
Спекулация. Значи в споразумението пише, че интернет
доставчиците следят трафика, не МВР. МВР не пише, че трябва влиза във всеки дом. Не, това са спекулации, и то в контекста на кампанията, която има срещу МВР. Сега нека да не изкривяваме нещата.
М. Димитров:
Кампания срещу МВР, разбира се, няма, но това може да бъде използвано като претекст и като възможност, когато интернет доставчикът според Министерството на вътрешните работи не си е свършил работата, първо, той да бъде закрит, а после да бъде търсена индивидуална отговорност от неговите клиенти. Всичко това трябва да бъде изчистено на този етап, защото, пак ви казвам, в интернет има най-много свобода и не можем да си позволим да я загубим.
В. Николов:
Става дума само за един текст от споразумението, само за един. Само за един текст от споразумение, което е 50 страници.
Водеща:
Така е, медийно обаче нали знаете. . .
В. Николов:
Не, не, аз съм съгласен, за това може да има и други
текстове, които, разбира се, не касаят интернет, които също не трябва да имаме съгласие по въпроси, затова ние предизвикваме тази дискусия. Ние ще се съобразим, разбира се, с общото мнение на гражданите и потребителите в България. Така че аз... ние сме на една основа, мисля, с г-н Димитров, и не само с г-н Димитров, а и с всички.
Водеща:
Сега какво се случи, вие ли като управляваща партия
отстъпихте или опозицията натисна силно, защото не знам как така се. . .
В. Николов:
За какво отстъпка, не, аз не знам за какво става дума.
Единствено опозицията изразява, че трябва да оттеглим подписа си от споразумението. Аз не съм сигурен, че трябва да оттеглим подписа си, при всички случаи обаче трябва да изразим резерви към някои от текстовете, които смятаме, че наистина накърняват свободата на потребителите.
Водеща:
Може ли още веднъж само да кажете, ако до 180 дни
българският парламент не ратифицира това споразумение. . .
В. Николов:
Това го пише в споразумението.
Водеща:
Така. . . отпада, обезсилва се подписът, сложен от японския ни посланик.
В. Николов:
Точно така.
Водеща:
Добре, това е важно, исках да го уточним. Само да ви върна на ратификацията, която предстои в Европейския парламент в началото на юни, доколкото разбирам. Ако Европейският парламент, една хипотеза, ратифицира това споразумение, задължава ли ни като държава-членка на Европейския съюз да го спазваме, г-н Николов?
В. Николов:
Ако влезе това в европейското право и стане директива,
задължително ние трябва да го спазваме.
Водеща:
Задължително трябва да го спазваме.
В. Николов:
Това пише в нашето законодателство, че директивите са повече от нашите закони, като сила.
М. Димитров:
Евродепутатите от "Синята коалиция" излезнаха с декларация, с която настояват за коригиране на текстовете. Убеден съм, че в Европейския парламент ще има много разумни хора, които ще настояват за същото. Има шанс още тогава, още в този дебат, а имайте предвид, че много евродепутати, те знаят как не им беше давана информация, как беше крита от тях и как в крайна сметка те не знаят целия процес на взимане на решение и на предлагане на тези текстове, така че е нормално демократите в Европейския парламент да имат много сериозни забележки към подобна процедура на тайно взимане на решение. Така че очаквам аз още в Европейския парламент много горещи дебати и вероятно изменяне, а защо не и отказ от ратифициране на това споразумение.
Водеща:
Г-н Николов, в добрия смисъл на думата, какви напътствия, какви заръки ще дадете на евродепутатите, които представляват ГЕРБ, каква позиция да отстояват?
В. Николов:
О, при всички случаи нашите евродепутати ще се съобразят и с дебата, който ще се състои в България, и със сигурност те ще изразят резерви, които резерви ние ще постигнем на тези дебати. Наистина ще има силен дебат в Европейския парламент, защото наистина има две резолюции на Европейския парламент във връзка с изготвянето на текстовете и публичното им огласяване. Така че наистина очаквам такъв дебат. Аз лично си мисля, че българското законодателство, пак повтарям, е най-строгото и не вярвам това да се отрази на промени в него.
М. Димитров:
Щом е толкова строго, значи не трябваше да има такъв подпис, не трябваше да има подобно съгласие, а трябваше много по-бавно, много по-внимателно. . . Вижте, трябва да има стратегия. Ако има всякакви хора, които обикалят и подписват някакви неща, ние не може и да ги следим какво са подписали. Нали си давате сметка, обикалят, подписват и не си дават сметка за последствията. Това трябва да се промени като подход. Трябва да има много по-малко подписи и много повече анализ на оценка на въздействието върху българското общество, и това трябва да стане като подход. Да се оценява преди подписа как това ще се отрази на българина, имаме ли нужда от това, печелиме ли, губиме ли. Аз твърдя, че губим.
В. Николов:
Е добре де, нали затова има резолюция от българския
парламент, където българският парламент може да деанонсира, може да резолира и т.н. Може да изрази резерви.
М. Димитров:
Г-н Николов, предварителното съгласие на правителството е утежняващ факт, защото в крайна сметка като е давало такова предварително съгласие нашите забележки към документите не са толкова силни и ефективни вече, като кабинетът е казал, че принципно го подкрепя с този си подпис, нали разбирате.
Водеща:
Мисля, че тук г-н Димитров е прав с това, че позицията ни малко ерозира, след като вече сме подписали.
В. Николов:
Нека сравним с българския парламент. Когато се внесе един закон, подкрепян на първо четене, не значи, че сме съгласни с всички текстове в тоя закон. Затова има между първо и второ четене поправки, несъгласие с някои текстове, някои текстове отпадат.
М. Димитров:
Само че разликата тук е, че става въпрос за международно споразумение и когато по едно международно споразумение правителството е дало съгласие, ще има натиск върху същото правителство да продължи със съгласието, нали разбирате. Затова нашата роля и като икономическа комисия е много отговорна, да напишем сериозни забележки към текстовете, ще ги пратим и на нашите евродепутати. Трябва ни национална българска позиция, за да не се допусне тази цензура в интернет.
В. Николов:
Съгласен съм за това.
Водеща:
Добре, стискате си ръцете.
В. Николов:
Трябва да се обединим в усилията си да не допуснем
нарушаване на правата на потребителите. . .
М. Димитров:
Между другото, г-н Николов винаги като някой направи каша от правителството го пращат да решава проблемите след това.
Водеща:
Аз това щях да кажа. Вие толкова ли сте сговорчиви винаги, когато дебатирате по каквато и да е тема, единият от ГЕРБ, другият от СДС?
В. Николов:
Ние сме десни политици и логично е да имаме в повечето случаи съгласия. Разбира се, има и. . .
М. Димитров:
Г-н Николов участва в решаването на кашите на ГЕРБ винаги, в смисъл като някой забърка, го пращат него да решава проблемите.
Водеща:
С други думи, грешката на "Монитор" е вярна, за говорителя на ГЕРБ г-н Николов.
В. Николов:
Е, сега да не обсъждаме моята личност, не е толкова важна. Важното тук е споразумението. Аз не бих казал, че има. . .
Водеща:
Е, не, г-н Димитров ви прави откровено комплимент, според мен, не ви критикува.
В. Николов:
Благодаря, но не е важна толкова моята личност и не бих казал, че има каши.
Водеща:
Добре, няма каша, нещата ще преминат през сериозен дебат и след това ще видим дали въобще ще се стигне до ратификация.
Благодаря ви, че бяхте тук. Валентин Николов и Мартин Димитров бяха наши гости.