Трафик - интервю с администратора на ДЕА Мишел Лионхарт

Официално длъжността й е администратор. Но нека това не ви заблуждава. Мишел Лионхарт е всичко друго, но не и администратор. Била е патрулиращ полицай, агент под прикритие, разбивала е наркокартели.

Надежда Узунова: Г-жо Лионхарт, до Съединените щати достигат по-малко от 10% от афганистанския хероин. Защо тогава прекъсването на пътя през Балканите е толкова важно за Агенцията за борба с наркотиците на САЩ?

Мишел Лионхарт: Хероинът, произвеждан в Афганистан, минава през цяла Европа и макар че само 10% достигат до Съединените щати, по-важно е какви пари отиват при бунтовниците или в групировките, спонсориращи тероризма. За САЩ е голям проблем, защото за трафика на наркотици няма граници. Ние не измерваме проблема само с количеството, стигащо до Съединените щати. Като международна организация, сме Мишел Лионхартни за установяването на партньорски взаимоотношения с различни страни в борбата с тези групировки, които заплашват целия свят.

Надежда Узунова: В момента на Балканите кои трафиканти са по-силни - на хероин или на кокаин?

Мишел Лионхарт: Ако ме бяхте попитали преди няколко години, щях да кажа трафикантите на хероин. Но в последно време, когато сериозно притискаме южноамериканските организации и особено мексиканските им партньори, наблюдаваме пренасочване на кокаина към Европа. Това ни тревожи, защото към наводняването с хероин се добави и кокаина. Затова ни интересуват и едните, и другите. Често пъти става въпрос за една и съща организация, едни и същи посредници и перачи на пари, така че за нас е важно, независимо от вида на наркотиците, да се справим с престъпните мрежи в тази част на света.

Надежда Узунова: Каква трябва да е ролята на България в пресичането на наркотрафика?

Мишел Лионхарт: Една от причините да отворим офис тук е, че България и българската правоохранителна система са допринесли изключително много за разкриването на тези мрежи, разбиването им и дори изваждането им от България. Това са големи успехи. Ние работихме заедно с колегите, обменяхме информация, провеждахме обучение. Те ни бяха истински партньори и затова сега сме тук, за да отворим нашия 85-ти офис.

Надежда Узунова: Бихте ли посочили пример за сътрудничество между Агенцията за борба с наркотиците на САЩ и българските власти.

Мишел Лионхарт: През последните години, в които работихме заедно, взаимното доверие се задълбочи, размяната на информация се увеличи, сътрудничихме си. Примерът, който мога да дам е за една акция, в която работихме заедно с българската и турската полиция, когато бяха иззети над 160 килограма хероин. Работата ни се основаваше на взаимно доверие, размяна на информация и съблюдаване на отделните законодателства, за да можем успешно да разбием престъпните мрежи. В съвместната ни работа има много успехи, а отварянето на още един офис, наред с останалите 84 по света, ще разшири връзките помежду ни за още по-успешни бъдещи акции.

Надежда Узунова: Бяхте в България през 2008 година. Как намирате правоохранителната ни система, променила ли се е?

Мишел Лионхарт: Стабилизирала се е. Да, идвах в България през 2008-ма и още тогава търсех начини да открием офис тук. Бях наясно, че това може да стане само при наличието на стабилно партньорство. То се разви с подкрепата и под ръководството на министър-председателя и министъра на вътрешните работи и колегите ни. В чудесни отношения сме с тях, те са наши доверени партньори, специалисти, доказали уменията си, уважавани от Съединените щати и затова вече имаме наш офис тук.

Надежда Узунова: Виждате ли някаква връзка между световната икономическа криза и наркотрафика?

Мишел Лионхарт: Това се случва при страни с икономически проблеми, които се притесняват, че гражданите им могат да започнат да се занимават с наркотрафик като начин за препитание, но истината е, че наркотрафикът съществува заради алчността на някои хора и групировки, за които важни са единствено парите. Нашата Агенция и партньорите й по света се занимават с преследването на тези групировки и разбиването на престъпните им мрежи, най-вече финансовите им мрежи, което в края на краищата ги изважда от играта. Мисля, че няма значение каква е икономическата ситуация в световен мащаб, когато става дума за алчни и безпощадни хора, които трябва да бъдат разследвани и наказани.

Надежда Узунова: Каква е връзката между наркотрафика и тероризма?

Мишел Лионхарт: Връзка между наркотрафика и тероризма има и тя се нарича пари. Терористичните организации нямат държавно финансиране Те трябва да се издържат сами и се обръщат към наркотрафикантите. Най-много пари се печелят от нелегалната търговия с наркотици. Достъпът им до лаборатории и прекурсори, както и до крайния продукт им осигурява средства, с които финансират терористичните си организации и терористичните си атаки по света. Така че има връзка. Те използуват същите посредници. Затова атаката срещу нарко-групировките е едновременно с това атака и срещу отделните звена, свързани с подготовката на един терористичен акт.

Надежда Узунова: И тези, които произвеждат, и тези, които използуват наркотици, са жертви, но чия вина е по-голяма?

Мишел Лионхарт: Аз не смятам, че са жертви. И наркотрафикантите, и продавачите на дребно, и американските наркомани, всички имат вина. Но не са жертви. Те на практика финансират терористичните организации и насилието. Ето защо ние атакуваме всички звена на тези организации.

Надежда Узунова: В Мексико, непосредствено до границата със САЩ, се води брутална нарковойна. Коя е по-силната страна? Наркокартелите по-силни ли са от правителството?

Мишел Лионхарт: От встъпването на президента Калдерон в длъжност през декември 2006 година правителството печели войната. На това се дължи насилието, разпадането на картелите и техните отчаяни действия. Работим с правителствата на Мексико от 40 години и познаваме мексиканските картели. Това е важно, защото тяхната дейност не се ограничава само до Мексико и САЩ. Затова Мексико, Съединените щати, централноамериканските и южноамериканските страни трябва да обединят услилията си в онази част на света за разбиването на тези картели. Виждали сме как пратки кокаин потеглят от Колумбия и Венецуела за западна Африка, а сега и за Европа. Затова трябва да помогнем на нашите мексикански партньори в борбата с картелите и групировките, които им помагат и които търгуват с наркотици на улицата.

Надежда Узунова: Агенцията за борба с наркотиците на САЩ често е критикувана за големия брой жертви на тази война. Оправдано ли е това?

Мишел Лионхарт: Всеки човешки живот, погубен във войната, е важен. За съжаление, наркотрафикът е свързан с насилие. Колумбия е показателен пример. Страната е различна от това, което беше преди 10-15 години, благодарение на борбата им с картелите. Но трябваше време, за да се преборят с насилието и да се възцари мир. Затова в Мексико не бива да се разглежда положението само в последните 5-6 години. Трябва да видим какво ще се случи в страната след още 5 години, след една постоянна атака срещу картелите, притежаващи власт и пари, с цел да се раздробят на по-малки и слаби организации.

Надежда Узунова: В качеството Ви на специален агент сте участвали в залавянето на някои наркобарони, например Хорхе Рока Суарес. Българските власти са критикувани, че не могат за заловят нашите знакови фигури. Какъв съвет бихте им дали?

Мишел Лионхарт: Това стана, докогато работех в Сан Диего. Използувахме класически методи за разследване, благодарение на които образувахме дело и показахме, че в южна Калифорния може да има процес срещу боливийски шеф на картел. Обвинението беше, че е снабдявал с кокаинова паста всички големи колумбийски картели, в това число и Пабло Ескобар. Той е бил първият му снабдител с кокаинова паста. Суарес беше знакова фигура и работихме по случая няколко години, аз го ръководех, и за щастие, успяхме да го арестуваме в Лос Анджелос и оттогава лежи в затвора. Винаги се опитваме да хванем големия бос. Нашата Агенция, партньорите ни по света, включително и българските ни сътрудници, всички сме имали успешни акции. През последните 10 години 75 % от всички знакови фигури, които сме преследвали, ние или партньорите ни, са били разкрити в САЩ. Повече от 50% от тях са били арестувани, а 25% от тях са били екстрадирани в Съединените щати, където излежават присъди в американски затвори.

Надежда Узунова: Има ли българска знакова фигура, по която работите с българските си колеги?

Мишел Лионхарт: Причината да открием офис в България е, че българските власти са направили много за посочването на ръководителите на престъпните групировки в България. Започнали са издирването им, но част от тях са избягали от страната. Съвместната ни работа ще продължи, за да можем да разбием тези групировки и техните ръководители да получат справедливи присъди.

Надежда Узунова: Била сте и агент под прикритие. Ще ни разкажете ли за някой свой успех?

Мишел Лионхарт: Тази задача обикновено получават младите агенти. Трябва да се върна години назад. През първите години служба в Агенцията за борба с наркотиците на САЩ, когато бях млад агент, имах доста такива задачи. Имам два случая, които са ми любими. Единият беше свързан с южноамерикански контрабандист на кокаин, който беше успял да стигне до малко градче в Минесота и да изпере парите си и като агент под прикритие разкрих групата му. Това ще си остане един от любимите ми случаи.

Надежда Узунова: Какво беше амплоато Ви под прикритие?

Мишел Лионхарт: Играех ролята на дъщеря на дипломат. Запознаха ме с него и той започна да се хвали за групировката си, за плановете си, как харчи парите си. Бях на летището, когато ми показа ... си. Фукаше се с незаконната си дейност и това ми даде възможност да го разкрия.

Надежда Узунова: Важна ли е ролята на агентите под прикритие за разбиване на нарко-групировките?

Мишел Лионхарт: Работата под прикритие е класически метод при борбата с наркотрафика и винаги е била важна. Когато аз бях млад агент, нямахме възможностите, които имаме сега. Сега има най-различни начини да се проникне в тези групировки, но работата под прикритие винаги ще е от съществена важност. Нашата агенция съществува от 1973 година и неин отличителен белег винаги е била работата под прикритие с цел разкриване дейността на дадена групировка.

Надежда Узунова: В момента в България се провеждат бурни дебати във връзка със закон за конфискация на имуществото на незаконни организации. Смятате ли, че такъв закон е необходим за работата на правоохранителните служби?

Мишел Лионхарт: Със задоволство научихме, че България работи по този въпрос, не защото отнемането на имуществото на наркотрафикантите слага край на случая, но защото в процеса на работа разкриването на банкови сметки и конфискацията на авоари е един от най-добрите начини да бъдат притиснати и разбити тези групировки. Подкрепяме такива закони, защото през дългогодишната ни работа сме се уверили, че те са чудесен инструмент.

Надежда Узунова: И един личен въпрос. Опитът Ви в разследването започва на 4-годишна възраст, когато открадват колелото Ви и успявате да го намерите. Как се промени животът и отношението Ви към разследванията оттогава?

Мишел Лионхарт: Питали са ме как съм избрала да работя в правораздаването. Не знам. Имах такова желание от много малка. И казвах, че единственото нещо, което може би е провокирало това желание, е случката с откраднатото колело. Тогава усетих колко несправедливо е да ти отнемат нещо, толкова ценно за тебе. Едновременно с това, обичах да чета книгите за Нанси Дрю, увличах се по разследванията. Работата ми като полицай след завършване на университета и впоследствие в Агенцията за борба с наркотиците беше естествено продължение на детското ми увлечение.

Надежда Узунова: В Балтомор са Ви наричали Майти Майк - силната. Сега, като директор на Агенцията за борба с наркотиците, чувствате ли се силна?

Мишел Лионхарт: Не се чувствам по-различно, отколкото като млад полицай в патрулната ми кола в северозападен Балтимор. Всички трябва да работим за страната си, за народа си и за света. Аз избрах да правя това като се боря с наркотрафика и никога не съм съжалявала за своя избор. Да, повишиха ме, но се чувствам по същия начин, както преди 32 години, когато ме назначиха като агент. Просто сега функциите ми са по-прозрачни, мога да популяризирам работата на агенцията ни, но за мен най-важното нещо е да вярваме в своето призвание, в необходимостта да преследваме тези престъпници, за да направим улиците ни безопасни и да не допуснем наркотиците да стигнат до децата ни, да конфискуваме парите на картелите и да ги ликвидираме. Чувствам ли се силна? Чувствам се просто като агент от Агенцията за борба с наркотиците на САЩ.

Надежда Узунова: Благодаря Ви много за това интервю.