Какво ни разказват вратите?

Архитектурата в Узбекистан отделя специално място на вратите. Още от дълбока древност джамии и медресета пазят майсторстовто на изкусни дърворезбари. В Самарканд и Бухара могат да се видят шедьоври, които са под закрилата на ЮНЕСКО като Световното природно и културно наследство на човечеството.

Димитрий Тинчеров, изкуствовед:
- Тук е останала слонова кост, а тук е написано, че вратите на рая за отворени за всички правоверни. Вратата е символ на душата, на дома, тя е визитна картичка на семейството. И естествено първото впечатление от всяка сграда е вратата. На вратата се гледа и като на късче от родовата памет. Това е моят дом, а тази врата е на триста години - наследство.

Типична за този район е многопластовата резба. Вратите се изработвали от хвойна, чинар, бряст, круша и орех, като материалът се е обработвал с памуково масло. Съществуват обаче различни школи.

Димитрий Тинчеров, изкуствовед:
- Школите се различават по орнаментиката и художествената композиция. Има врати, които целите са изпъстрени с цветя, други с геометрични фигури. Винаги обаче има рамка, обградена от филигранна орнаментика.

Според преданията вратата е олицетворение на света, фонът е пространството, украсата - битието. И до ден днешен всяко семейство, което може да си позволи, си поставя резбована врата. Съвремие и историческо наследство живеят пълноценно в Узбекистан.