Преди изборите в Сърбия

Символично, митингът на Демократическата партия на Борис Тадич започна с "Одата на радостта" - химна на Обединена Европа. Европейската интеграция на Сърбия и продължаването на реформите, необходими за нея, са основното обещание на Тадич. През втория му мандат Сърбия получи мечтания статут на страна - кандидат за членство, и сега Тадич поиска от сънародниците си още време, за да довърши започнатото. Другият акцент в програмата му е стабилизиране на икономиката и безкомпромисна борба с корупцията.

Борис Тадич, кандидат за президентския пост: - Изграждането на правова държава с честност и почтеност е в основата на нашата политика. Ако сред нас има такива, които са допуснали грешки, няма да работя с тях. Не мога да работя за развитието на Сърбия с непочтени хора.

Основният му съперник за президентския пост е Томислав Николич - политикът, който през последните години се разграничи от добре познатия си образ на краен ултранационалист и се превърна в десен популист, признат за партньор от Запада.

Томислав Николич, кандидат за президент: - Преди три години създадох нова политическа партия за по-добро бъдеще на сърбите. Превърнахме се в най-силната политическа идея в страната. Отворени към света, показахме, че промените са възможни. Сега се нуждая от вашата подкрепа, за да превърна Сърбия в уважавана страна, с развита икономика и почтено общество.

В анкетите Тадич води на Николич в надпреварата за президентския пост с минимална преднина и най-вероятно ще се стигне до втори тур на 20 май. Същата беше ситуацията и през 2008 година, когато Тадич победи Николич на балотажа. За парламентарните избори обаче, нещата изглеждат по друг начин. Сръбската прогресивна партия на Николич има подкрепата на над 33 процента, а Демократическата партия на Тадич - около 28 процента от сърбите, според белградската агенция Фактор Плюс. На трето място е Социалистическата партия на Ивица Дачич, която вероятно ще има ключова роля във формирането на бъдещото правителство на страната. Според наблюдатели, това са първите избори, на които за сърбите най-важни са икономическите теми, а не въпросът за Косово.