Мерки срещу имигрантите в Антверпен

На фона на заплахите за ограничаване на достъпа на емигранти от България и Румъния белгийски град предприе конкретни действия към разграничаването на белгийците от чужденците. От 1 май емигрантите, които искат да се установят за постоянно в Антверпен, ще плащат за лична карта 15 пъти повече, отколкото белгийците.

Въпреки че според някои партии решението на общината е дискриминационно, в града се засилват антиимигрантските настроения и влиянието на националистите.

267 евро ще трябва да плати всеки чужденец, независимо от коя държава идва, за да се сдобие с лична карта с постоянен адрес в Антверпен. Издаването на картата е задължително, ако някой живее в белгийски град повече от три месеца. За белгийските граждани, идващи от други места, картата струва едва 17 евро.

Не е ясно доколко решението на властите в Антверпен е незаконно. Има европейска директива, според която издаването на лични документи на граждани от друга страна на Европейския съюз не трябва да бъде по-скъпо, отколкото за местни лица.

От общината в Антверпен отказаха да застанат пред камерата на БНТ, но обясниха, че новата, по-висока такса, е законна, защото не се прави разлика чужденците от коя държава са - дали са от Европейския съюз или извън него.

Обяснението за по-високата такса е, че обработката на документите на чужденци струва по-скъпо.

Според крайния националист Филип Девинтер, чиято партия "Фламандски интерес" миналата година започна да събира на сайта си оплаквания срещу имигранти, истинската причина за високите цени е друга.

Причината, която не могат да обявят официално, е желанието да се спре имиграцията, особено на хора от страни извън Европейския съюз. Така ще бъде трудно за тях да дадат по 267 евро за лична карта за всеки един човек от семейството им. Имиграцията трябва да се спре. В града 25 процента от жителите са мюсюлмани, в някои квартали те са мнозинство, обясни Филип Девинтер, председател на партията "Фламандски интерес".

Очевидно в някои райони на Антверпен нетърпимостта към имигрантите, които не желаят да се интегрират се увеличава. Екипът ни видя как се събират подписи срещу отварянето на супермаркет за халал продукти в един от кварталите на града.

Преди години кварталът беше много по-добър, имаше по-хубави магазини. Ако отворят този супермаркет, ще дойдат още нелегални имигранти, ще се заселят тук, ще се увеличи престъпността. Манталитетът на тези хора не е като нашия, ние сме различни, коментира жена.

Местните хора се притесняват, че отварянето на магазина ще доведе в квартала още повече имигранти и качеството на живот там ще се понижи. Протестиращите смятат, че са жертва на обратна сегрегация - когато заради правата на нежелаещи интеграция малцинства, се поставят под въпрос правата на мнозинството.