Думи за Тачър

Въпреки присъствието на толкова много държавни глави и видни личности, по време на цялата церемония няма да се чуе политическо говорене. Самата Тачър е искала на погребението й да няма политически речи, също както е счела за неуместно да има открито за хората поклонение. През седмицата от смъртта й до днес обаче мнозина споделиха спомените и чувствата си към нея.

ВАЛЕРИ ЖИСКАР Д`ЕСТЕН, френски президент (1974 - 1981):
"Тя имаше непоколебима воля и несломим характер. Затова я наричаха "Желязната лейди". Не се съобразяваше твърде много с другите хора, когато разговаряше с тях, защото мислеше, че са по-слаби от нея. А това не винаги беше вярно, но те бяха отворени за нейните искания. Тя винаги говореше не твърде дълго, но само по темата, само по въпросите, които бяха важни за Великобритания. Не се интересуваше от структурата или бъдещето на системата, само от позициите на Великобритания в Европа и ги бранеше с всички сили."

ХЕЛМУТ КОЛ, германски канцлер (1982 - 1998):
"Тя беше велика жена и никой не може да я замести. Изпълнен съм с уважение и благоговение пред общото ни минало. Тя беше един от изключително надарените министър - председатели, които Великобритания е имала. В много ситуации и в сблъсъци относно икономиката, тя никога не отстъпи. За нея може да се говори само с огромно уважение, дори по някой въпрос да си на различно мнение от нейното."

МИХАИЛ ГОРБАЧОВ, президент на СССР:
"Постепенно изградихме лични отношения, които ставаха все по-
приятелски. В крайна сметка, успяхме да постигнем взаимно разбиране и това допринесе за промяна в атмосферата между нашата страна и Запада и за края на Студената война. Маргарет Тачър беше велик политик и изключителна личност. Тя ще остане в спомените ни и в историята."

ДЖЕЙМС БЕЙКЪР, държавмен секретар на САЩ (1989-1992):
"Тя направи нещата по-лесни за президента Рейгън и за президента Буш, защото, след като се срещна с Горбачов, тя каза: "Знаете ли, това е човек, с когото мисля, че можем да работим." И така улесни един президент - републиканец да се ангажира със Съветския съюз - нещо, от което, консервативната членска маса на Републиканската партия не беше особено ентусиазирана. Но когато "Желязната лейди" каза, че това е човек, с когото може да се работи, нещата станаха по-лесни и за двамата президенти."