Акушерка на годината

Медицинските сестри в Пловдив не емигрират в чужбина, но се наблюдава текучество от държавните към частните болници. Причините за това са по-добрите условия на труд, по-ниската натовареност и заплащането.

Старшата акушерка на родилното отделение в Университетската болница в Пловдив Петя Запрянова многократно се е сблъсквала с тези проблеми през 30-те години трудов стаж.

Международният ден на сестринската помощ, който честваме днес, не е по-различен от всеки останал за Петя Запрянова. Освен че днес тя ще почерпи колегите си за приза „Акушерка на годината!", с който бе удостоена от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Петя Запрянова – ст. акушерка на родилното отделение в УМБАЛ „Св. Георги” Пловдив: "Нашата професия е изключително трудна и отговорна. Трудно е, защото се грижим за два живота, за майчиния и за детския."

През годините на няколко пъти е отхвърляла предложения да замине в чужбина.

Петя Запрянова – ст. акушерка на родилното отделение в УМБАЛ „Св. Георги” Пловдив: "Имала съм такива предложения, но човек си тежи на мястото, както казва народът – човек не трябва да си мисли, че в чужбина е само цветя и рози, и тук има трудности, но човек трябва да се бори и да върви напред и нагоре."

В най-старата болница у нас все още нямат проблем с липсата на млади кадри. Вътрешната миграция е по-сериозното предизвикателство пред ръководството на болницата. Заради голямото натоварване сестрите все по-често сменят държавното здравеопазване с частните болници.

Тея Цировска – ст. лаборант в УМБАЛ „Св. Георги”, председател на БАПЗГ - Пловдив: "Ние имаме толкава много работа, че 12 часа ни се струват 18 и това за младите колеги им идва малко повече и те са прави, защото парите, които получават тука не отговарят на положения труд."

За 24 часа например лабораторията в Университетската болница в Пловдив обработва изследванията на 170 спешни случаи, а 100 човека за 12 часово дежурство е нещо обичайно.