Антарктически дневник: обратно към столицата на тангото

Поредният полет е отсечката Рио Галегос - Буенос Айрес. Температурните разлики са смазващи. От 14 градуса кацаме на плюс 33. Градът с много символи, както винаги е забързан, но приветлив. Буенос Айрес в превод означава " добри ветрове". Полъхът през този сезон, астралното лято е обичан и търсен. Няма нищо по-приятно в тази жега. Мислено се пренасям към София, където е снежно. Няколко дни ме делят от тази нова, рязка температурна промяна. За месец тръгнах от зима, минах през ранното лято в Аржентина, отидох на антарктическото лято и се връщам пак към зимата. Не ми става по-хладно. Затова пък всички магазини и административни сгради са с надути климатици и отворени врати. За икономии на електроенергия и дума не може да става. Сигурно и на антибиотици, защото по улиците кихащите и кашлящите са толкова много ... Човекът е странно същество, само си причинява какви ли не беди.

Вървя по търговската улица "Флорида" и от всички страни се чува "cambio" - сиреч смяна на долари, евро и регали. Чейнчаджиите са буквално един до друг и се надпреварват, кой е по- гласовит. На този звуков фон улични музиканти демонстрират репертоара си, самоуки художници показват майсторлъка си... Истинското преживяване за мен обаче е тангото. Почти час гледам уменията на една двойка и онемявам - потта се лее от тях, но са все така прецизни във всяко движение.

Буенос Айрес е конгломерат от езици, култури, притегателна точка за туристи от цял свят. Твърди се, че през ваканционните месеци достига 18 милиона души - няколко Българии.

И пак се връщам в мислите си към София. Хубаво е да си по къс ръкав. У нас обаче това ще се случи поне след 4 месеца.