Българската археология представя "най-златната" си изложба

Представени са над 350 експоната от общо 18 обекта и постери за общо 350 обекта, различни като вид и хронология от ранната праистория до Средновековието.

Някои от най-впечатляващите находки са златното "съкровище" (украси за конска амуниция) от Приморско, златното мънисто от селищна могила Юнаците (един от най-ранните известни до момента златни предмети в Европа и света), златни накити от надгробна могила до Изворово и от некропола на Аполония. Включени са още златно копче от Плиска, изящни сребърни и бронзови украшения от тракийски погребения до Бенковски, богато украсена и изцяло запазена букел-амфора от Глухите камъни и др.

Сред представените в изложбата обекти са продължаващите проучвания на пещера Козарника, праисторическите селищни могили Юнаците и Провадия-Солницата, скалният комплекс Глухите камъни, античните градове Аполония, Деултум и Сердика, първата българска столица Плиска. Впечатляващи резултати и находки са предоставили и археологическите разкопки на надгробни могили край Приморско и с. Изворово, Харманлийско и спасителните проучвания на праисторическото селище Дамяница по трасето на магистрала "Струма".

Ежегодно с тази изложба НАИМ при БАН отбелязва Деня на археолога - 14 февруари, като признание за всеотдайната работа на археолозите. "Мечтаем си българската наука да бъде в малко по-добри условия. Финансирането в момента не е добро, а наука без пари не може да се прави", отбеляза на пресконференцията Людмил Вагалински.

На официалното откриване на "Българска археология 2016" тази вечер той ще отличи български медии за доброто им отразяване на научната дейност на института с музей и на българската археология като цяло. Изложбата може да бъде разгледана от утре до 19 март в НАИМ при БАН.