Да си дете на гурбетчии

Празникът на детето, както и ежедневието на Светослав и Мариета от симитлийското село Долно Осеново, чийто родители от години работят в чужбина са различни от тези на много други деца. От много ранна възраст те се справят с работа, присъща на възрастните.

От десет години майката и бащата на Светослав и Мариета работят в Португалия, за да осигурят прехраната им. Децата, за които се грижат техните баба и дядо не скриват тъгата си, че са далеч от родителите си.

Но пък с изключително спокойствие Светослав  ни разказва как започва деня си.

Светослав: "Един мой ден започва като аз стана, измия си ръцете, измия си зъбите и отида на училище."

Светослав споделя, че всеки ден след училище е зает да помага на възрастните си баба и дядо, като извършва непосилна за възрастта си работа. Дори шестгодишната му сестричка разказва, че помага в домакинството.

Мариета: "Мия чиниите, мета, вдигам."

Светослав: "Аз помагам на дядо, цепя дърва, режиме ги, събираме сено а на баба помагаме като ходи на тютюна, там тя сади, аз и поливам."

По думите на Светослав единствено вечер има време за любимите си  занимания и да учи. С изключителна скромност признава, че е отличник в училище.

Доволен от внуците си дядото е обещал да им подари колела.