Донор без разрешение от роднини

Пациенти, изпаднали в мозъчна смърт, да стават донори без разрешение на роднините им, а отказ да се дава само приживе от самите тях - около това становище се обединиха пациентски организации у нас, с цел да се увеличат животоспасяващите трансплантации.

Повече от 10 години Димитър се бори с бъбречната недостатъчност и е един от пациентите, които са били най-дълго в списъка на чакащите за трансплантация. След дълги години на чакане на подходящ донор у нас художникът получава своя втори шанс за живот едва през миналата година във Франция. "Чаках 10 години, 2 месеца и 15 дни. Единствено надеждата за трансплантация продължаваше да ме крепи. През цялото време водех кореспонденции с клиники по цял свят", разказва той.

Художникът споделя, че имал няколко потенциални възможности за трансплантация, но роднините на донорите са отказвали. Съгласие от близките се иска, въпреки че не е записано в законодателството като условие. Това се прави както от етични съображение, така и за да се избегнат съдебни искове срещу болницата и лекарите.

"Те не питат само бащата, майката или съответно съпругата, а едва ли не всеки роднина питат. Ей, това цялото съгласие и един да каже "не" и...", коментира Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите.

В цялата страна има само две болници, в които работят психолози, които да разговарят с близките на изпадналите в мозъчна смърт. В другите лечебни заведения тежката задача да ги убедят да предоставят органите на своя починал роднина се пада на лекарите.

"Донорите реално не са само в големите болници, те са реално в над 20 болници", пояснява Таушанов.

С цел да се стимулира даряването на органи от пациентските организации предлагат на роднините на донори да се осигурява безплатно погребение или матерална помощ.