Един различен Свети Валентин, който не е съвсем Трифон Зарезан

Неговият късометражен филм за любовта, направен преди години, и днес остава актуален и даже звучи на места съвсем реалистично. В него едно дистанционно в ръцете на паднал ангел всява объркване и довежда до катастрофа. Какво ще направи с хората падналият пиян Ангел на Свети Валентин или Трифон Зарезан?

Пламен Георгиев е режисьор и журналист, страстно опиянен от книгите, в библиотеката си има над 10 000 книги, карти, военни оръжия и сабя от дядо си. Психоанализата е нещо, за което може да говори с часове, а освен журналистическо и режисьорско образование, има и магистърска степен по интелектуална собственост. Често играе във филмите си като актьор. Мистериозен човек, който обича загадъчното, спечелил награда на Фест Снувиис Лондон за филма мистерия „Синор“, той поговори с нас за любовта, виното и магията на киното.

Как направи този филм за Купидон?

Аз съм продуцент, а Армандо Костантино е режисьор на филма, поводът - едно кино предизвикателство на тема Свети Валентин, а задачата: лента и репликата „Можеш да разчиташ на мен!“

Свети Валентин е празник на католиците, но пък любов изпитват всички хора по света, всеки ден и то различна, каква любов изпитваш ти към киното и в живота?

Платон говори за 8 или 9 вида любов, а най-истинската била между войните на Спарта! Аз лично изпитвам любов към истината, старст към киното и вярност в живота.

Любовта трябва ли да се празнува само в един ден, а празникът на виното?

Не мисля, че терминът е празнуване, а по-скоро отдаване на почит на вече завоалиран и прикрит в христянството на запада езически обичай, същото е и с църковно-езическия ритуал „Подрязване на лозето, докато попа пее“. Неразбирането на тези процеси поражда и конфронтацията в нашето общество, откъдето и отдалечаването от изначалната идея, а именно смирението пред любовта - дар от бога или прераждащия се живот с кръвта, т.е. виното, с което се опложда Майката Земя. От гледна точка на аналитичната психология опираме в същия архетип - любовно привличане, навярно спомогнато от боговете на опианението.

Днес не може ли да се каже, че е и ден на киното, все пак то разказва за любовта, а тя често върви с вино, така че и то има празник, как мислиш?

Съгласен.

Изкуството е нещо изкуствено, но когато авторът влага душа, това вече не е ли талант, някога награждавали ли са твоя талант?

Изкуството е провокация. Умението не изисква усилия. Талантът винаги бива оценен, но често това е post mortem. В киното винаги би трябвало да се говори в множествено число, затова, да, наши продукции са награждавани.

Киното само разказване на истории ли е, или може да зададе въпроси, които да останат завинаги в главите ни, след като изгледаме филма?

Безспорно е и двете, а в съчетанието на вечен сюжет и злободневна история заплетени по елегантен начин във вълнуваща кинематография и след това дни наред те кара да мислиш. А въпросите - според мен сам си избираш, не са вменени от режисьорите.

Защо ти харесват мистериите, какво има в тях?

Трупът на мъртъв поет, на пейка в Балтимор. Малко момиче в червеева дупка и всичко онова, което почти никой не е виждал, но никой не се съмнява в неговото съществуване.

Когато един филм е с отворен край, кой е авторът и това вид комуникация със зрителя ли е?

Вратата е оставена открехната за продължение, а в драматургията никога нищо не е 100% разказано на публиката, защото това е целта: провокация - мисъл...Да, игра на улики и доказателства.

Каква е връзката между режисьора и зрителя?

Хм...Купидон и влюбена двойка, на Бакхус по време на вакханалии, или на платена жрица и легионери в гарнизонен отпуск.

Какво трябва да знае един режисьор?

Да отговаря, без да се замисля дълго, логично на най-неподозираните въпроси, в най- неудобния момент, на най-неподходящото място.

Колко е важно един режисьор да чете и защо?

Това е най-висшето човешко дело, всичко друго е битов кът във времепространствения континиум.

Любимите ти режисьори влияят ли на творчеството ти и кой от тях най-много?

Артисти бих казъл, защото се възхищавам на умове, а киното е само на 100 години все пак. От запад - Кубрик, от север - Бергман, от изток - Тарковски.

Кога един филм за теб е успешен?

Когато изпълни целите на продуцента.

Има ли бъдеще за младите режисьори в България или поне бъдеще?

Без кураж няма слава, а „млад режисьор“ е оксиморон от 4-та звездна величина.