Фермерите политат към бъдещето

Космическите технологии могат да спестят хиляди левове на фермерите и държавата за наблюдение на обработваемите земи. Безпилотните летателни машини - дрони, които до скоро се използваха само от НАСА, се употребяват за по-ефективен и лесен мониторинг на посевите. Въпреки това, те не са масово застъпени у нас. Като мярка срещу финансовите загуби на фермерите, от наложеното ембарго от страна на Русия, от Българската академия на науките предлагат Министерството на земеделието и храните да внедри новият по-евтин метод, като финансират закупуването на дрони.

На територията на всяко стопанство има плодородни и неплодородни земи. За да се избере за кои полета трябва да се полагат повече усилия и да се инвестират повече средства, е необходим постоянен мониторинг. И ако до сега това се  правеше със малки селскостопански самолети, които са скъпо удоволствие за земеделците, вече тази работа може да се върши от безпилотните дрони.

Тодор Любенов - Институт по космически изследвания БАН:

"От подобряване на свойствата на почвата чрез мониторинг и оценка на текстурата на почвата, от там състоянието, да прецени къде трябва да се тори, колко трябва да се тори. След това оценка на състоянието на посевите - да се прецени къде има недостиг на било тор или пестицид."

Разнообразието от размери и форми е голямо. Всички космически машини са снабдени с GPS, стабилизатори, които му позволяват да прелети дори и в силни ветрове, както и камера, която дава в реално време картина до стопанина, за да може дистанционно да инспектира нивите си.

Най-малките дрони обикалят площ от 300 дка за не повече от 20 минути, а цената е съвсем достъпна 1000 лева.

Тодор Любенов - Институт по космически изследвания БАН: "По отношение на мониторинга е много по-евтин от земеделски самолет. При земеделския самолет се изисква пилот, изисква се писта, изискват се разрешителни."

Освен за мониторинг, безпилотните космически машини може да се използват и за пръскане на земеделските земи срещу вредители. С тези си функции един дрон може да спести средно по 10 хиляди лева годишно на един фермер.