Има ли работа за хората с увреждания

Над 200 хиляди са трудоспособните хора с увреждания у нас. Едва 10% от тях обаче работят. Основна причина за високата безработица сред тази социална група се оказвдат предразсъдиците на работодателите. В Международният ден на хората в неравностойно положение София е едно от най-неблагоприятните мяста за тези от тях, които търсят работа. В града социалните предприятия са твърде малко, а частните работодатели - много взискателни.

Ако преди десетилетие местата в държавните социалните предприятия, които осигуравят работа на хора с увреждания са били над 50 000, днес те са едва 2000. Причината е, че всяка година много от предприятията фалират, тъй като не получават достатъчно поръчки. Така единственият си шанс за работа, губят стотици хора в неравностойно положение.

"Има и квотен принцип в Кодекса на труда, според който, когато в едно предприятие работят повече от 50 души, то тогава трябва да се наеме определен процент за хора с увреждания, но тази норма в закона за обичайните работодатели, за съжаление, не се спазва и не работи", разказа Елка Тодорова - председател на НФРИ.

Пречка при намиране на работа на хората в неравностойно положение е и липсата на образование на някои от тях. Тя обаче е предизвикана от недостига на специализирани учебни заведения за тях. Предразсъдиците на работодателите обаче се оказват най-големият проблем.

"Има отново опасенията в работодателите, че хората с увреждания не са съвестни работници и служители, което не е така. Напротив, един човек с увреждания, когато веднъж му се даде шанс, той знае, че втори може да не му се предостави и затова се страе да влага от себе си максимума", допълни Елка Тодорова.

Макар и единици, има и работодатели, които дори предпочитат да работят с хора с увреждания. Така Надежда Савова и съпругът ѝ правят верига от пекарни в няколко големи града, в които не само наемат за работници хора в неравностойно положение, но и обучават такива в занаята.

"Според мен нямаме достатъчно среда, в която да сме заедно, за това хората с увреждания са толкова изолирани, защото другите ги е страх, понеже нямат някакси възможност да комуникират и да се срщат с тях", коментира Надежда Савова. "Например, в Габрово се оформи така, че едно момче със синдрома на Даун, едно момче, което много възприе това което правим. В момента мечтата ни е той да е продавач, защото хората със синдром на Даун могат да са прекрасни продавачи."

От страх да не загубят работата си, голяма част от хората в неравностойно положение крият диагнозата си. По неофициални данни те са над 15% от работещото население у нас.